Датата 17 ноември 1993 г ще остане завинаги със златни букви в историята на българския футбол. На този ден в Париж на стадион "Парк де Пренс" националите ни по футбол побеждават инфарктно Франция с 2:1 и се класират за световното първенство в САЩ 94, където впоследствие стават четвърти в света. "Стандарт" разговаря с емблематичната фигура в българския футбол Валентин Михов, който тогава е президент на БФС.
- Господин Михов, какво остана скрито от хората през годините за 17 ноември 1993 г?
- Хубавото е, че тогава бяхме без маски (смее се) и всичко се говореше в очите. Не се знае че големите футболисти, които имахме тогава не се долюбваха много. Влизаха ли на терена обаче забравяха всичко. Ние имам предвид Димитър Пенев, ръководството и аз не се правехме на шефове. Бяхме една фамилия, приятели, които си споделяхме. Навсякъде бяхме заедно с момчетата. Нищо лошо не сме правили. Ходихме в най-хубавия клуб на "Бийтълс". Разрешамах им по едно малко ии чаша вино. Близостта, откровенноста и забравянето на междуособиците доведе до успеха в Париж.
- Помогна ли и това, че ги заведохте на дълъг лагер в Германия преди този мач, а и че все още нямаше интернет и социални мрежи?
- Този лагер може би беше най-добрия ход тогава. Някой даде идеята и аз я подкрепих. Христо Йосифов, Бог да го прости намери една много хубава база до Франкфурт. Напрежението преди този мач беше страшно. Този лагер помогна малко да не мислят за мача. Просто да разпуснат. Там играехме футбол на малки вратички. Аз също участвах. Петър Василев от БНТ също се включваше и както играехме коментираше. Получи се голям кодош. Всички бяха с усмивки. Поканих там на гости моя голям приятел Гюнтер Нетцер. Важното бе, че никой не говори за мача. Ситуацията бе, че все едно утре имаме контрола. Чак в деня преди мача всеки вече беше позамислен. Тръгнахме за Париж и от там нататък всичко се знае. Това предразполагане се оказа решаващо за успеха. Искахме и да ги отървем от милионите въпроси преди мача в България.
- Толкова ли бяхте сигурен вие лично в успеха срещу Франция, че заведохте на "Парк де Пренс" пълен самолет с журналисти и ВИП гости?
- Каних много хора. Бяха 67, ако не се лъжа. В самолета бяха все хора помагащи на футбола и журналисти. Вкрайна сметка обаче не се охарчихме много, защото Христо Йосифов намери тогава пробив между френската федерация и туроператорската фирма, която ги обслужва. Оказа се, че те са в конфликт. Йосифов използва това и платихме за хотела във Версай 3 пъти по-малко от реалната сума. Това ни даде възможност да поканим повече хора. А и моя оптимизъм беше стигнал до високи честоти. Казвах им - Идвайте да видите победата и как ще се класираме. Хората тогава ме гледаха учудено (смее се). Шефът на френската федерация тогава ни покани на официален обяд преди мача. Ние бяхме единствените от нашата квалификационна група на които оказваха подобна чест. Явно бяха сигурни, че са се класирали за световното и искаха да почерпят предварително. Та тогава френският футболен президент ни попита толкова ли сме богати, че да спим във Версай. Ицо Стоичков няма да забравя какво му отговори: Ние не само, че имаме възможност да спим във Версай, ами аз пред президента Михов ви каня вас и целия ваш борд да дойдете да ни гледате в САЩ на световното на наша издръжка". На този обяд не си взех довиждане, а казах, че ще се върнем като победители. За това и бях резервирал за след мача 8 блок маси. Най-интересното е, че на сутринта след мача бившия президент на френската федерация гледал мача по телевията до 85-ата минута и на следващия ден отишъл в централата с огромна бутилка шампанско да се черпи за класирането за световното в САЩ. След този мач вече бях в оставка, но бях направил стратегия с много фирми, които правят сувенири на всеки мач, където играем да имаме български сувенири. Това до този момент липсваше. Вкрайна сметка в САЩ и без рекламни материали станаха четвърти в света и свършиха работа.
- От 2004-а година България не е играла на голям футболен форум. До кога ще продължава този спад?
- Ще се върна малко назад. Ние забравихме какво е махленски и училищен футбол. Едно време имаше големи области, които произвеждат футболисти, а за да има производство, трябва да има производители. Тези производители трябва да минат една школа, а някои си бяха и природно надареди да търсят и откриват най-добрите. Те работеха върху това освен да научат на футбол децата, да създадат в тях човека и да го възпитат. Сега такива треньори няма. Това за мен е разковничето. За да имаме силно поколение трябва да започнем да създаваме треньорски кадри. Там къдете се е произвеждало трябва да се обучат кадри и до година две може да се случат нещата. Не да събираме от 300-400 деца такси, а да се отнасяме към всеки един талант, както навремето. Навремето, когато едно дете не можеше да рита с левия крак, след тренировка треньора оставаше с него и работеше. Имаше специфика. Както Ицо Стоичков си знае треньорите, които са го направили и си имаше любим треньор. Сега много малко имат любим треньор. Вероятно и от родителите идва голямата промяна. Всеки търси във своето дете бъдещия Стоичков, Сираков или Бербатов. И от там тръгват едни взаимовръзки с треньорите, и не винаги играят най-добрите при юношите. От там тръгват нещата. Там са изкривени, за да имаме нов етап за 94-а.
- А купуването на чужденци на "килограм" не пречили на развитието на футбола ни?
-Това си е стратегия на клубовете. Те търсят да вземат готов продукт, а ние говорим за наш продукт. Аз продължавам да си обичам "Произведено в България" (смее се), както и треньори, така и футболисти. Най-големите ни успехи са дошли от български футболисти и треньори. Тогава и първенствоно ни е било равностойно и с голяма конкуренция. Единственият чужд треньор, който е постигнал успех, доколкото си спомням е Рудолф Витлачил. За мен правилния път е да се обърнем към българското, както прави един Венци Стефанов. Няма начин това да не даде плод. Ние с него сме работили заедно 3-4 месеца, когато Славия спечели титлата и купата. България ражда таланти. Просто трябва да ги търсим и да ги развиваме. Сигурен съм, че ще дойде скоро времето, когато отново ще имаме силен национален отбор с големи имена, които да ги търсят големи отбори.
- Какъв тип човек трябва да застане начело на българския футбол?
- Това е много относително, защото понякога има хора без висше образование, а са природно интелигентни. Природата понякога дава нещо, а взема друго. За мен първо трябва да има управленческа стратегия в БФС. Управлението на един процес, без значение дали е във футболния съюз, трябва да се прави на базата на една стратегия. Била тя за 3 или 5 години. За нея вече трябва да наместиш хората в тези направление, които да ги ръководят. Да ги овластиш и да са независими. Да им платиш добра заплата, но и да изискваш от тях. На втората година, като няма резултати го махаш. Трябва да се иска резултат, защото никой не говори, че Боби Михайлов направи една много добра основа. Говоря за база, за връзка с Европа. Ние за първи път имаме такова европейско лоби с толкова хора в комисиите. Българите сме такива хора, че бързо забравяме. Аз съм го изпитал на свой гръб. За мен Боби бе умишлено свален с тези провокации. Мисля, че има заиграване. Ще видим от къде идва, когато дойде конгреса. За мен президентът на БФС трябва да е управленец, който да разбира от това което иска да направи. Той ще си намери изпълнители, които да разбират от футбол, ако не е футболен човек.
- След ВИП брадър влязохте и в Маскирания певец. Кое е следващото президвикателство пред Валентин Михов?
- Няма такова. Един живот не продължава толкова много дълго. Може би мен ме канят в тези предавания да вдигна средната възраст, защото другите бяха млади участници. Просто искаха да има един по-белокос човек, който да създава баланс. Млади, млади, но трябва да чуят и някой по-мъдра приказка. Било то от най-възрастния участник или от Бухала (смее се). Казвам го на шега, но има и логика в това, защото аз съм човек колективист. С всичките си косури, аз навсякъде съм бил позитивен. За мен участието в тези предавания беше удоволствие, а също така намерих и много нови приятели. И с Ути, и с Лара, с Торнев, с Христо Живков, с Рени станахме много големи приятели. С Емануела се опитаха да ни скарат, но се видя, че търсеха под вола теле. Не успяха някои хора да постигнат това, което целяха. В прекрасни отношения съм с всички.
- Сега е модерно човек да разказва, къде е бил преди 30 години на 10 ноември. Вие къде бяхте?
- В Младост. От 40 години съм в този квартал. Тогава даже гледах този пленум по телевизията на който другаря Живков беше като в транс. Скоро пак го гледах. Все едно те беше той. Аз като човек живял преди 89-а и след това мога да кажа много неща. И в двата строя има много положителни неща. Много хора говорят, че Живков не е основния виновник за източването на парите. Аз не съм бил в кухнята и за това не мога да говоря. Важното е, че имаше много положителни неща и трябваше да се оставят, а други да се отстранят и да направят другото, което го виждат демократите. Сравнявайки и двете неща надали има човек, който да направи баланс или равносметка, кое е по-добро. Аз не искам да ги сравнявам и да живея в миналото. До 10-и ноември всички бяхме еднакво бедни. Получавахме едни заплати. 10-и ноември ме завари като началник отдел в Кореком. Мойта заплата беше 210 лева, а в края на годината взимахме и премии, които ги чакахме с ококорени очи (смее се). Имахме и семейни карти за почивка през лятото за море. Имаше придобивки. С тези пари тогава не можеше да си купиш кола или жилище, но ми стигаха да живея нормално. Сега може би това има рязка поляризация. Има много богати, по средата няма нищо и има много бедни. Навремето парите бяха по-скъпи. Не говоря за инфлация, а за това, че с парите тогава можеше да купиш много повече неща и придобивки. Сега вече има икономисти, има министър на финансите и хора, които те трябва да обесняват, а не аз. Сега съм щастлив, че ги има тези магистрали. Нашият министър председател го прави и то мисля, че добре. Не съм от тези, които се прекланят или четкат или се подмазват. Имам обаче една забележка, че тези когато се правят тези магистрали трябва да има контрол. Кой ги прави и с какво качество. Тук имам малко съмнение дали всичко е точно в дренажа, дали точно се слага, защото съм бил свидетел в Германия, как се прави магистрала. Да не издребняваме обаче. Важното е, че все пак ги има, въпреки, че бургаската магистрала вече стана за основен ремонт. Във футбола се направиха добри неща. Ето от няколко години премиерът направи връзката с министър Кралев и за първи път в историята има взаимодествие между държавата и футболния съюз. Дадоха се пари за детско-юношески школи, за изграждане на бази. Така трябва да бъде. Така е в цял свят. Това са хубави неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
