Мъже в неравностойно положение получават шанс да променят живота си на терена
Четвъртият БГ екип ще играе на Световното за бездомни в Амстердам
С надежда очаква Новата година единственият по рода си у нас и по света Отбор на надеждата. В края на януари започва набирането на играчи в неравностойно положение, които ще представят България на 13-ото Световно първенство по футбол за бездомни хора през септември в Амстердам. Шанс да попаднат сред избраните тази година ще имат и момчета от Панагюрище, където за първи път ще се проведе подобен кастинг. Бъдещите играчи трябва да са над 16 години, да обичат футбола и да не са като останалите. Това е вероятно единственият у нас подбор, където неравностойното положение е задължителен критерий. Сили ще могат да премерят мъже и младежи от София, Пловдив, Стара Загора, Лом, Брацигово, с. Доганово и други населени места в страната. От няколко години България е партньор на Световната купа за бездомни, която всъщност е шотландска фондация, следяща за съблюдаването на определени правила и норми при организацията на спортното събитие от държавата домакин. Идеята на световните първенства по футбол за бездомни е социална интеграция на хора в неравностойно положение.
Макар че продавачът на надежда на Джани Родари все още не е отворил у нас своя магазин, България е единствената държава с Отбор на надеждата. "Такъв няма никъде, а и начинът, по който работим, е само наш", казва с гордост мениджърът Виктор Кирков. Уникалният 8-членен отбор съществува от 2011 г. и се подновява всяка година. Целта е нови хора да получат достъп до шанса да променят живота си. Форматът е 3 полеви играчи и един вратар, като за Световното заминават 8 души с възможност за правене на смени.
Макар че историята на отбора е едва тригодишна, всяко едно негово представяне може да се смята за успех за разлика от "постиженията" на националите. На първото Световно, в което страната ни взема участие, в Мексико през 2012 г. футболистите ни
се класират на 14-о място от 43 отбора
Следващата година в Познан се нареждат на 17-о, а тази година в Чили бяха 12-и от 42 отбора.
"Според правилата трябва да участват 48 отбора. Толкова се записват, но винаги се появява някакъв проблем. Първата година бяха 43, втората - Кот Д'Ивоар и Гана закъсняха с два дни и затова не можаха да се включат, и играха само приятелски мачове. Тази година заради ебола и африканските конфликти отборите бяха 42", уточнява Виктор.
В българското законодателство понятието бездомник не съществува. Като такива могат да се определят клошарите, които обаче в голяма част от случаите са избрали живота на улицата по своя воля. Затова Отборът на надеждата търси своите нови попълнения сред настанените в държавни институции и в бежанските лагери. Търсят се мотивирани момчета, които имат желание да променят живота си и да се възползват от възможността
да наваксат щетите на съдбата
макар че участието в отбора не носи нищо материално. Следват тренировки, които са поне два пъти седмично по час и половина. Момчета ритат футбол по места с треньори, които са доброволци. За треньорите работата с момчетата в неравностойно положение също е шанс за професионално развитие, тъй като в общия случай става дума за все още недипломирали се мъже. "След дебюта ни в Мексико и нашето 14-о място Методи Здравков, който тогава водеше отбора,
влезе в Топ 10 на най-добрите треньори
Треньорите получават медийно отразяване, което пък им носи бекграунд. Това е ползата им, като изключим минимални материални придобивки и удовлетворението, тъй като реалната промяна в живота на техните възпитаници стават пред тях. От тях зависи дали тези момчета ще се възползват от предоставената им възможност", добавя мениджърът.
Досега в отбора са играли 24 души. Само един от тях не е успял да се възползва от шанса да промени живота си. Останалите са повярвали в себе си и са намерили път в собствената си безпътица.
"Всеки трябва надежда да има", казва продавачът на Джани Родари, а българският Отбор на надеждата се присъединява към думите му. "А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда".
Футболът е радост, не всичко е пари
Националите могат да научат много от моите момчета, казва Виктор Кирков
- Г-н Кирков, защо българският национален отбор по футбол не може да се похвали с вашите постижения?
- Националите никога няма да могат да ни стигнат, защото като отношение към играта нашите момчета ги превъзхождат. Те наистина играят за България. Те играят със сърце, макар че не взимат и лев от първенството. Дори първият в надпреварата, който става шампион, не получава нищо. Няма премии, а просто удовлетворение, че си участвал. Създаваш приятелства от различни раси и култури. Преживяването е уникално. Обикалял съм много места, но Световното за бездомни хора е най-позитивното. Все пак е невероятно и с оглед на това, че повечето участници са в много тежко положение - алкохолна зависимост, наркозависимост, деца пострадали от насилие, хора, преживели войни, бежанци, ХИВ позитивни. Тези хора се чувстват безкрайно щастливи и атмосферата е толкова положителна, че зарежда всички.
- Как всъщност давате възможност за равен старт на тези момчета?
- Идеята на този турнир е да разшири мирогледа на участниците в него, за да им отвори вратите за света и те да пожелаят промяна. Мотивационно е участието. В България идеята ни е да изградим качества в тези момчета, тъй като те са от институции.
- А какво им дава стимул?
- Стимулът е да играят футбол. Всички те обичат да играят футбол, но нямат шанс да играят на високо ниво. Дори и да са тренирали, са им необходими средства, каквито нямат. Нямат и родители. Нашето световно първенство е единственият шанс да играят футбол на високо ниво. Включат ли се при нас, те започват да се чувстват част от една общност, от хора с обща цел и идея. Рядко попадат случайни хора. Това са хора, които по волята на някаква висша сила са стигнали до отбора и искат да променят живота си и то се случва. В домовете тези деца не развиват никакви навици. Няма дисциплина, организираност, не са отговорни и им е почти невъзможно да работят в екип. Те не са в състояние да си направят една салата. Виждали са салата, но не знаят как се прави. Започвайки тренировки, развиват отборен дух. Тренират доброволно. Не сме върнали, който е дошъл.
- Дава ли вяра Отборът на надеждата?
- Даваме вяра в тях самите. Ние предлагаме възможност да променят живота си и сами да си помогнат. Това е стойностното и ценното, защото дадеш ли на някого нещо наготово, то със сигурност не е устойчиво.
- Какво могат да научат националите ни от вашите момчета?
- Могат да научат, че не всичко е пари. В основата на всичко е желанието и любовта. Футболът трябва да се играе, защото носи радост. Парите са следствие. Ако човек се фокусира прекалено много върху това да изкарва пари, обикновено нещо спира. Ако се фокусираш върху това да си щастлив и това, което ти носи радост, парите рано или късно ще дойдат сами.
19-годишният Ив Куаси е мишена на ислямистите в Мали
Бежанец пази нашата врата
На Мондиала в Чили грабва приза за най-добър страж
Ив Куаси е вратарят на последния Отбор на надеждата. На първенството в Чили тази година бе обявен за най-добрия вратар на Световното. 19-годишният Ив е бежанец от Мали, а историята му е нагледно доказателство, че Отборът на надеждата променя съдби.
"Участието ми в отбора бе едно страхотно преживяване. Бяхме на Световно първенство. Видяхме места, за които само бяхме чували. Случиха се най-хубавите неща, които могат да се случат в живота на един човек. С много труд се стигна дотам, но това доказа, че работата винаги носи своите плодове", разказва с емоция на добър български младият малиец. Той е
убеден, че съдбата има пръст
в участието му в отбора, който пък води до положителни промени в иначе трудния му живот.
Ив напуска родината си преди две години. Налага се да бяга от ислямисти, които тормозят християнското население в северната част на страната. "Животът стана непоносим. Или трябваше да се присъединя към тях, или просто да се махна. Избрах второто", казва той. Още преди ислямистите да влязат в живота му, Ив загубва майка си. След това фанатиците убиват баща му. Леля му бяга в Буркина Фасо, където получава убежище. Сестра му пък тръгва към Германия. Почти на 18, бъдещият вратар на Отбора на надеждата минава пеш българската граница, но вместо на свобода се озовава зад решетките в Бусманци, където пращат миналите нелегално българската граница.
Когато в началото на тази година го вземат в Отбора на надеждата, той все още няма документи. "Водех се като търсещ убежище.
Бяха ми отказали статут на бежанец
на първа инстанция с мотива, че молбата ми е неоснователна, а властите нямат логистичната възможност да проверят дали наистина бягам от война", уточнява той. Мениджърът на отбора му помага с адвокат, който го защитава на втора инстанция. Резултатът идва сравнително бързо. Получава статут на бежанец, който пък му позволява да пътува в чужбина и да представи достойно България в Чили. "Много хора си мислеха, че щом взема документи, ще се махна от България. Хората просто имат предразсъдъци и често са убедени в неща, за които ти нямаш дори и най-малкото намерение да направиш. За момента имам намерение да се установя тук", казва младежът.
Ив, който все още не може да свикне с българската зима, но за сметка на това е доволен от нашата кухня, работи във фирма за остъкляване. Играе футбол в два отбора и посещава българско училище
Сега учи в 7-ми клас
но скоро се надява да мине в 8-ми. Доволен е, че има много български приятели, но продължава да е нащрек за лоши хора. Избягва тъмните часове на денонощието. Веднъж е ставал жертва на расистко нападение и то по ирония на съдбата, точно когато е подкрепял на стадиона националния ни отбор в мача срещу Чехия.
"Отборът на надеждата ми помогна много. Това, което съм в момента, е благодарение на него. Ако не бяха ме взели, нищо нямаше да е същото", признава той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
