Царево. Не е нужно нито да си Ян Флеминг и да се вживееш в ролята на Джеймс Бонд, нито да си герой от филма "Писмо в бутилка" с Кевин Костнър, за да почувстваш как съдбата те докосва. Случайността свързва две влюбени двойки - Даша и Люша от Ярославл и Антон и Мая от Бургас. Знакът на съдбата ги обвързва на повече от 3000 километра разстояние между тях - без помощта на социални мрежи. Просто са докоснали от една и съща стъклена бутилка с послание.
Писмото "От Сочи с любов" идва по морето в бутилка от сок, преминало е над 1300 километра в безбрежната шир на Черно море. Никакъв шпионаж, никаква романтика за изгубена и намерена любов. Просто приключение в скучния и еднообразен живот и очакване за следващото събитие от световна величина в Русия.
"Ще бъдем в Сочи за олимпиадата - да викаме за нашите. Желаем им да спечелят повече златни медали и да ни зарадват с нови световни рекорди". Това пише в писмото обикновената двойка влюбени Даша и Люша от Ярославл. Градът им се намира на 300 км северно от Москва, но през лятото на 2013 г. решили да отидат в Сочи. Напук на хвърлените 51 млрд. долара най-добрата реклама на олимпиадата е напълно безплатна, плод на младежкото въображение на Даша и Люша. Сядат една вечер и пишат писмо. "Като истински патриоти избрахме Сочи", пише Люша под одобрителния поглед на Даша, на която той влюбено казва Нюшчка. След това отиват на морския бряг и хвърлят в безбрежната шир бутилката. Макар и невярващо двамата си казват "Може някой и да я намери".
Нюшчка е компютърен дизайнер, а Илья работи като инженер в дървообработваща фирма. Тя е палава жена на 24, чиято заглавна фраза в руския фейсбук "В контакте" е "Искам изненада". Често обсъжда в мрежата архитектурните особености на старите сталински сгради в любимия й Санкт Петербург. Люша кара зелена "Лада", която колкото и да е нова все напомня за соцвремената. Той и семейството му имат задължителната крайградска дача, построена от класически дебели дървени греди.
Но и двамата си падат за нови приключения и незнайни приятели. Затова почивката им Сочи завършва с посланието към следващото предизвикателство - да пуснат в Черно море писмо в бутилка.
Шест месеца по-късно, седмица преди Коледа, 14-годишният бургазлия Васко се разхожда с майка си и баща си по морския бряг между Царево и Варвара. Семейството е във възторг, когато тийнейджърът вижда как една по-голяма вълна изхвърля бутилка. Разглежда я и вижда вътре свитък хартия. Писмото е леко влажно, на места дори текстът се губи, но смисълът на изреченията е запазен. Накрая на свитъка има и телефони за връзка.
Киреви са също приключенци по дух, обикалят планината Странджа, любими им са Жеравна и Иракли, зимните хребети. Антон Кирев е на 39, специалист в ремонта на фискални апарати. Съпругата му Мая завършва Химико-технологичния университет в Бургас, но продава платове и дрехи в магазин. Децата им вече са големи - Васко е бесен юнак, а каката Деница завършва френската гимназия.
Откакто се запознават с руснаците от Ярославл, са верни почитатели на скайп, правят си специално и регистрация в руския Фейсбук "В контакте". "Сега учим усилено руски или по-точно си го припомняме от ученическите години", разказва Антон Кирев. Фамилията с нетърпение очаква бъдещите младоженци от Русия. "Обещаха да се оженят до лятото и да дойдат на сватбено пътешествие в България", казва Антон.
Историята обикаля първо ефира на Ярославл, където Даша Щацкая разказва необикновените факти. След като видяла и описанието на случката в България, тя пише в профила си - "Вярвайте в чудеса, те се случват".
Всъщност писмото в бутилка е прекрасен повод купонджиите Антон Кирев и Илья Борисов през лятото да се напият в чест на отминалата вече олимпиада в Сочи и да си разкажат някоя и друга история в стил "Джеймс Бонд". Културният обмен винаги започва от една бутилка - било то пълна с ракия или с писмо от непознато другарче.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
