Милена не може да вдигне сама пушката, но се прицели в квота за Рио
В началото на всяка година тегли заем, за да ходи на състезания
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Милена Тодорова, която за първи път ще представи България в спортната стрелба на Параолимпиадата в Рио де Жанейро.
Съдбата е отредила на Милена Тодорова от Добрич да преодолява препятствия. Вече 41 г. порасналото момиче доказва на себе си и на останалите, че няма невъзможни неща. Поредната история за силата на духа, която заслужава да бъде разказана.
Милена страда от спинална мускулна атрофия, която според лекарите е по наследство. Заболяването й е прогресиращо и засяга долните и горните крайници. "Като дете съм можела да вървя нормално. Впоследствие съм започнала да падам. Това е накарало родителите ми да ме водят по лекари, които пък са установили заболяването. 3-годишна съм била", казва Милена. Десет години по-късно започва да се движи с помощта на патерици, а след още 10 г. придвижването става възможно единствено с количка. "Счупих си крака и след това
от страх не станах от количката
Знаех, че това ще се случи рано или късно и затова се мъчех да изтърпя колкото може по-дълго с патериците", спомня си тя.
По това време не е и подозирала, че някога ще се занимава със спортна стрелба. Съдбата обаче така поискала. Така и станало. През 2007 г. нейна приятелка от варненския спортен клуб "Икар" я кани на състезание. "Отидох абсолютно на майтап, защото не съм предполагала, че мога да стрелям. Треньорката ми обясни какво да правя. В крайна сметка стана така, че отидох, видях и победих. Станах първа, а това много ме мотивира", продължава Милена. Очевидно не е ставало дума за късмета на начинаещия. Сериозно започва да се занимава със спортната стрелба три години по-късно, като дотогава стреля в гората с пушката на свой познат. Следва запознанство с треньор в Добрич, който се занимава с нея на добра воля. Започва да се състезава в спортен клуб "Икар", а по-късно в клуба на Стела Енева "Атлант".
Първото международно състезание е в Германия, където добричлийката си сверява часовника. "Макар че се класирах предпоследна, видях какво означава състезание. Стрелците бяха с хубави екипи, пушките им бяха нови. Аз стрелях със стара пушка, която се зареждаше трудно. Дадох си сметка, че и българите сме хора и с повече тренировки мога да бъда като тях", продължава разказа си Милена. Тя се състезава в дисциплината R4, тъй като не може да сама да държи пушката. Затова
използва стойка с пружина, която имитира треперенето на ръката
Така й се налага да се снабди с екипировка, която не се оказва евтина. Пушката й струва близо 4000 лв. Якето - 720 лв, а стойката - 240. Всичко е по стандарт и се проверява от специална комисия преди състезание.
Първият международен успех идва в турския град Анталия през 2013 г., където на Световната купа печели сребърен медал. "Невероятно беше усещането. Удовлетворена бях, защото големият труд беше възнаграден. Тренирам почти без треньор. Брат ми Стефан е винаги с мен. Помага ми физически и дори зарежда пушката", казва Милена с усмивка, която въпреки всичко не слиза от лицето й вече 41 г.
Най-големият й успех обаче тази година на Световната купа по стрелба в хърватския град Осиек, където се покриват директни квоти за Параолимпиадата. И като първа жена в класирането получава право да състезава догодина в Рио. "Пионер съм в българската спортна стрелба за хора с увреждания. Иначе здравите отдавна имат традиции", казва тя.
В спортната стрелба
психиката трябва да е желязна
Стрелецът трябва да е съсредоточен, спокоен, да не мисли за резултата, а за техниката и да стреля. За съжаление обаче на Милена й се налага да мисли за куп злободневния, тъй като не отговаря на никакви условия, предвидени в наредбите за държавно финансиране. Затова се състезава на кредит. "От няколко години е така. В началото на годината тегля кредит, който го изплащам в продължение на 12 месеца. Едно състезание ми излиза около 5000 лв. Обидно е. Особено тази година в Хърватия, когато хората гледаха как един малък човек от малка държава се бори, а държавата му нехае за него. Често стигам до ситуация, когато си казвам, че ще се откажа, защото просто не мога повече. Не издържам на напрежението, защото никога не зная дали ще имам финансиране за следващото състезание. Смятах, че ако не успея тази година, ще приключа спортната си кариера, защото ако не работя, аз нямам откъде да взема тези средства", казва с тъга жената. За щастие, все още
не й се наложило да ипотекира апартамента си
но гледа в годината да отиде поне на три международни състезания, като за разходите по едното и помага Параолимпийската асоциация.
Иначе Милена работи в Общината на Добрич в центъра за услуги информация. Завършила е икономически техникум, след което информатика в Шуменския университет. "Магистратура не записах заради 20-те стъпала на университета", уточнява тя. През 2013 г. прави свой спортен клуб за хора с увреждания "Фаворит 2013", където 13 души се състезават в няколко спорта.
"Не съм допускала в началото, че ще отида на Параолимпиада. Като започнах мислех, че евентуално може да стане в Лондон преди 3 г. Не се получи. Мечта ми беше, която все пак се сбъдна. Оказа се, че понякога без пари, но с много желание и труд, нещата се случват", казва Милена. Вдъхновение и сила черпи от ентусиазма на Стела Енева, а иначе любимата й спортистка е Мария Гроздева.
Заради заболяването малко са нещата, които Милена може да прави сама. Чуждият поглед отдавна не й прави впечатление. "Вече не ми пука. Радвам се, че живея. Благодарна съм на семейството си, че ми помогна да продължа такава, каквато съм", казва Милена, като допълва, че винаги е била оптимист. "Предизвикай себе си и променяй света". Това е девизът й, който тя успешно следва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
