София. Мая Новоселска е тъжно-комична по чарличаплиновски в "Херкулес и Авгиевите обори" в Народния. Малката голяма актриса в типичния си стил реди реплики, речитативи и импровизации в спектакъла на Ивайло Христов за голямата сцена. Всичко това се случва в своеобразното кабаре по пиесата на Фридрих Дюренмат. И понеже, както казват класиците, отчаянието е другото лице на комедията, публиката попада в динамичен кръговрат на емоции, послания, социални абсурди и гротески. Политически фрази дефинират едно към едно актуалната ситуация в родината.
Иван Бърнев е Херкулес - опърпан, остарял, примирен със съдбата и обществото, които се гаврят с някогашния герой. Защото демокрацията няма нужда от подвизи. А Авгиевите обори не могат да бъдат изринати от когото и да било, защото са в главите на хората, твърди Ивайло Христов. Под прожекторите излизат още две дузини артисти - от фаталната Стефания Колева и ироничният Малин Кръстев през доайените Марин Янев и Кирил Кавадарков до студентите като Евелин Костова. В оркестрината са топмузиканти като Еко.
Никола Тороманов и Марина Янева са художниците на зрелището, негов композитор е Кирил Дончев, а хореографът на танците е Татяна Соколова. Дюренмат пише пиесата през 1954 г. и казва, че тя е за трагедията на държавата, която не може да се "изчисти".
Антоанета Добрева е като истинска холивудска звезда в "Бандитска опера" от Джон Гей в Армията. Тя отлично пее парчетата, писани от мъжа й Дони по текстовете на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски. Цялата трупа е в стихията на кабарето, а в "Бандити бенд" са Дони, Коцето-Калки и Мишо Шишков. Няма конкретни истории - всичко е за живота, в който нищо не е предвидимо. "Човек е роден за страдание! - туй помним го още от люлката. Търпи и мълчи, нали с живот си дарен! И к'во?- родим се, живеем и мрем!", казва аутсайдерът Франки, в чиято кожа влиза Веселин Анчев. Радина Кърджилова и Стефка Янорова са изненадващи и ярки.
"Вървя по улиците на моя град, пътувам в метрото и не мога да свикна с уморените, напрегнати очи на близкия непознат срещу мен. Мисля си: "Ела, влез в полутъмната зала на театъра, намери своето място там и усети нервните и развълнувани гласове на актьорите. И ако се закачиш за играта, сигурен съм, ще ти се прииска нещо да преобърнеш или поне да изречеш, като се прибереш у дома и пуснеш новините по телевизията". Човек не знае - може би усещането за свобода, за недоволство, за непокорство ще се зароди именно тук, в театъра, където нищо не е истинско, всичко е сглобено от картон и лепило, но е сътворено в името на истината за света. Цял гигантски космос търпеливо изчаква самонадеяния човек да погледне с достойнство към звездите, без да се хили блажено, като че ли е господар на битието и без да се сеща, че всичко зависи от него. И така ден след ден", коментира Николай Ламбрев-Михайловски. Според него обаче човекът не се променил от XVIII век, когато е писана пиесата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
