За да вървим напред, трябва да познаваме историята си.
А баскетболната история на Европа е пълна със забележителни личности.
"101 величия на европейския баскетбол" е невероятен сборник с истории, разказани от един от водещите баскетболни журналисти на Стария континент Владимир Станкович. Специална глава в него има и за "Българската легенда" – великият Атанас Голомеев, който вчера ни напусна.
Ето и разказът на Владимир Станкович за великия Голомеев:
По време на второто издание на Европейското първенство до 18 години в Италия през 1966 г. изгряват много от бъдещите звезди на европейския баскетбол. Сред тях блестят имената на Дино Менегин, Марино Заната и Джулио Лелини от Италия; Крешимир Чосич, Дамир Шолман, Любодраг Симонович и Альоша Зорга от Югославия, които по-късно през 1970 стават световни шампиони; Зденек Дука от Чехословакия и Александър Болошов от Русия. Въпреки това най-добрия реализатор на първенството е от България, пише BGbasket.com.
Неговото име е Атанас Голомеев, който е роден в София на 5-ти юли 1947. Средно на мач записва по 17.6 точки, които включват и 34 точки срещу Франция и 32 срещу Испания. Само две години по-късно, на 19 години, той прави своя дебют на европейското първенство за мъже в Неапол, а неговите 5.5 точки средно на мач не предвещават, че всички виждат един бъдещ топ реализатор. Въпреки това, на Евробаскет 1971 г. в Германия, Голомеев вкарва по 18.6 точки средно на мач. А на европейското през 1973 г. в Барселона, той става най-добрия, който вкарва - с 22.3 точки на мач, задминавайки Уейн Брабендър, Сергей Белов, Тал Броди, Юри Зидек, Крешимир Чосич и Модестас Паулаускас.
Голомеев влиза също така и в символичния отбор на първенството, заедно с Нино Бускато и Брабендър от Испания, Белов от Съветския съюз и Чосич от Югославия. Сякаш вече по навик, Голомеев става и най-добър реализатор на Евробаскет 1975 в Белград, с 23.1 точки, отново изпреварвайки много суперзвезди.
През 1977 г., на европейското първенство в Белгия, Голомеев достига отново висок процент на вкарани точки (20.1) в последното си голямо състезание.
Аз бях късметлия, че имах възможност да го гледам на живо в Белград и Белгия и нямам съмнения смятам, че той беше един от най-добрите центрове на своето време. И не забравяйте, че той играеше срещи Чосич, Менегин, Зидек, Клифорд Люик, Владимир Андреев, Винко Йеловац, Владимир Ткаченко, Александър Белостенни и други. Но забавното е, че със своите 2.02 метра, беше повече тежко крило, отколкото център.
Благодарение на своята физика обаче и най-вече, съобразявайки се с нуждите на своя отбор, играеше по-често на позиция 5. Имаше уникален усет към борбата и шесто чувство, което му помагаше да знае къде точно ще падне топката.
Всичко в кариерата му започва в далечната 1961 по време на лятната Универсиада между всички университети в света, играна в София.
Атанас Голомеев, наричан “Наско“ от приятелите си, на късмет получава безплатни билети за баскетболния турнир. Както той казва, се влюбва в играта от пръв поглед, докато гледа атрактивните бразилски баскетболисти и великите български състезатели като Любомир Панов и Виктор Радев.
Човекът, който забелязва таланта на Голомеев в училище "Тодор Минков", е Венци Янев.
Малко известен е фактът, че Наско е талант във всички възможни спортове. Той беше вратар в училищния футболен отбор, в атлетиката скача най-високо от всички и хвърля най-далеч диска. Също е и отличен плувец.
Янев обаче вижда ясно, че Наско е роден, за да играе баскетбол и го привлича в училището на Спартак, а след това Голомеев подписва с ЦСКА докато е на 18 години и все още е в казармата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
