Митко Ценов е роден на 13 юни 1993 г в Мездра. Той е един от най-успешните български атлети в бяганията на средни и дълги разстояния. Рекордьор е на 3000 м с препятствия. Европейски шампион е до 23 г на 3000 м с препятствия. Сребърен и бронзов медалист от световните през 2012 и 2013-а но бягане в пресечена местност и многократен национален шампион на България. От 2013-а година насам всяка зима си прави тренировъчни лагери в Кения. Пред „Стандарт“ Ценов разказа за последното си посещение в африканската държава, което съвпадна с началото на пандемията от коронавирус.
- Митко, защо избра отново да се подготвяш в Кения въпреки, че заразата от коронавирус вече бе тръгнала по света?
- Реших след като за Рио 2016 се готвих в Кения и резултатите после бяха много силни реших пак да отида дам с оглед на покриване на норматив за олимпиадата в Токио. Сега обаче исках лагера ми да е по-къс, защото установих, че от предния в Кения явно се бях преуморил. Планът ми сега бе да тренирам 45 дни в Итън и после да започна със състезанията. Отидох с еднопосочен билет в Кениа, а за връщане имах отворен билет. Този път с мен дойде Дарио Ивановски, който е най-добрия състезател на Северна Македония в средните и дълги бягания. За него това бе първо посещение на лагер в Кения. Изкарахме 2 седмици с пълноценни тренировки. В началото нямаше проблеми с вируса там. Впоследствие обаче се промениха нещата и дори забраниха на техните атлети да напускат Кения.
- Как прие там новината за пандемията от
коронавирус?
- За мен не беше нещо фрапиращо. Аз не се плаша от това. Смутът в Кения обаче плашеше. Затвориха стадионите и фитнесите, и забраниха да се тренира в група с повече от 5 човека. Въведоха и полицейси час. След 19 часа никой не можеше да излиза навън до 5 сутринта.
- Не се ли опитаха кенийците да ви накарат веднага да си тръгнете?
- Не. В лагера в който бяхме тренирахме заедно с 6 атлети от Алжир. Хазяйката ни в кампа се отнасяше много добре с нас и ни информираше за ситуацията в Кения.
- С какво се хранеше в Кения?
- Използвахме обичайната местна храна. Почти всеки ден ходехме на обяд в един ресторант, където наблягахме повече на ориз, боб, картофи и чапата (питка), както и на пилешкото. Не се лишавахме и от манго, ананас и другите плодове. Храната в Кения е евтина. Един обяд за двама атлети ни излизаше общо 5 евро.
- А колегите ти от Кения с какво се хранят?
- Угали (б.р. местен качамак), боб, ориз, картофи. Пият и много чай с мляко.
- Как все пак успя да се върнеш в България?
- Аз бях твърдо против да се прибирам в България преди месец май. На края на втората седмица от престоя ни в Итън колегата Ивановски се изплаши доста от пандемията. Родителите му звъняха всеки ден и допълнително до плашеха. Накрая седнахме двамата и взехме общо решение да се приберем, докато не са затегнали много мерките. Имахме късмет, че летището още не беше затворено и хванахме един от последните полети за Европа.
- Успяваш ли вече да тренираш нормално в Мездра?
- След като изкарах карантина от 2 седмици при която тренирах по-малко вкъщи сега вече започвам да тренирам много яко. Тичам из парковете и наваксвам здраво. Правя по 25 км на ден.
- Липсваше ли ти европейската храна в Кения?
- Да. Исках много пица или бургер.
- Какво обичаш най-много да ядеш сега по време на извънредното положение?
- Залагам на въглехидратите и месото. Обичам и картофи на фурна, и ориз. Старая се каквото изям после да го «изгоря» по време на тренировка. Естествено винаги гледам храните да са български, защото като нашето сирене, кашкавал и зеленчуци няма никъде по света.
- С оглед изместването на олимпиадата в Токио за 2021 какви са ти плановете?
- Покриването на норматив за игрите си остава като цел на 200 процента. Искам да участвам в Токио догодина. Тази пандемия обърка програмата на всички атлети, а и не само. В Кения бях в много силна форма и готов за отлични резултати още в началото май. Сега трябва да поддържам обем и да чакам, кога евентуално ще започнат състезанията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
