Камата говори за футбол с патриарха, рита със сина на президента
В поредицата си "Досиета" американската спортна телевизия за испаноговорещи Univision излъчи документалния филм "Народният Христо".
В началото водещата разказва: "Христо Стоичков е световноизвестен с това, че спечели Златната топка и Златната обувка през 1994-а на световното в САЩ, но малцина знаят какво значи той за своята родна страна - България. Както и всички неща, свързани със социална дейност и благотворителност, които е свършил.
Затова сега ви представяме неизвестната страна на Стоичков - народния Христо".
Филмът стартира със светване на лампите в най-стария театър в България - Народния. След пет дни снимане Христо Стоичков се навива да гледа това, което екипът на Univision е направил досега.
След 12 часа път екипът пристига в столицата София и оттам след 50 км шофиране е в Етрополе. Това е в центъра на планината Балкан, дала името на целия полуостров. Това е мястото, където изглежда, че бившата звезда на "Барселона" намира душевно спокойствие. В една студена нощ, стоплена от огъня в камината, Христо се открива.
- Какво наследи от баща си?
- Много неща. Едно от тях е, че когато говореше с някого, го гледаше винаги в очите. Няма значение дали ще кажеш "да" или "не", това също е отговор, но не е отговор да кажеш "обади ми се утре", "ще видим". Той никога не е казал една лъжа, не е обидил никого, не е повишавал глас. Никога! И това за мен е...(В очите му напират сълзи.)
Както за баща си, така Христо си спомня за своите близки - хората, които обича. Кани на вечеря някои от приятелите си, сънародници, които иначе вижда рядко напоследък заради ангажиментите си в телевизията. Но никога не ги забравя. Сбирката е около голяма маса.
"Това тук са мои приятели. Истински приятели! Няма значение колко е часът, мога да им се обадя в два, три, четири сутринта - винаги мога да разчитам на тях. Това е истинското приятелство, никога не съм вадил пари, за да го купя... За мен това е най-важното в живота извън футбола. Футболът ме направи известен, но точно това са хората, с които се чувствам наистина добре. Затова искам да кажа "наздраве"!
С тези приятели Стоичков се пренася в планината, където храни животните. Там екипът остава няколко часа с надеждата да видим някоя истинска мечка.
"Те са в гората, наблюдават ни. Гледат какво става. България е известна с многото животни - мечки, вълци, елени, сърни, диви прасета", обяснява Христо. После молят Христо да покаже уменията си на стрелец. Резултатът е оглушителен. Той обяснява, че
в неговото стопанство не се убива просто за забавления
Следобедът завършва с приказки на маса. Денят включва и посещение на футболната школа на Христо Стоичков в същия град. Юношите посрещат звездата с всичките почести на победител. Освен футболните тренировки тук се предлага и пълен пансион - училище, общежитие и храна на 120 деца.
Тези деца се надяват някой ден да достигнат Христо Стоичков, най-прославения спортист на България. През 1994 г. с Христо Стоичков българският национален отбор стигна до полуфинал на световното първенство. Там играят големи футболисти като капитана и вратар Борислав Михайлов, номер 10 Сираков, автор на един от головете срещу Аржентина в груповата фаза.
"Онзи отбор на България можеше спокойно да спечели световното през 1994 г. Лесно. За съжаление ни откраднаха финала след едно уникално съдийство. На един французин", разказва Сираков. Наско, който дебютира на световното в Мексико и вкарва гол на Италия, ни казва кое е най-важното качество на неговия бивш съотборник в националния: "Виждал съм играчи с повече талант от Христо, но никой с по-голямо желание да побеждава".
На следващия ден екипът е в родния град на Христо Стоичков - Пловдив. Намира се на около 130 км от столицата София и е вторият по значимост в страната. Първата спирка е стадионът на "Марица". Това е вторият най-стар клуб в Пловдив и първи в кариерата на Стоичков. Ударен от финансовата криза, стадионът предлага доста спартански условия, но в него се усеща духът на кварталния футбол. През този ден Стоичков се среща с първия си треньор Огнян Атанасов. "Всеки път, когато идвам, се чувствам много горд да съм до този човек, който ми е треньор, приятел, баща".
Христо се вижда и с Христо. И двамата са носили фланелката с номер 8 за България. Става въпрос за Христо Бонев, който обяснява: "Заради мен и Стоичков във футбола тръгна приказката "от кал да си, но Христо да се казваш".
Следващата спирка е Античният театър. Построен по времето на Римската империя. Като малък Христо идва тук с баща си и сега пояснява: "Това е най-старата част на моя град. Виждат се хълмовете около този театър.
Идвах тук като малък и се молех да стана футболист
Имах чувството, че това място ми дава някаква допълнителна енергия".
Явно това място му е донесло най-щастливия момент. Той показва екипите на някои от отборите, в които е играл, и разказва за тях.
"Барселона": "Тази е от финала на "Уембли" срещу "Сампдория", никога не е била прана. След като свърши финалът, я прибрах в един плик и не е пипана оттогава. Числото 8 е символ на безкрайност, може да падаш, да ставаш, но винаги свършваш тук, отгоре".
След това той обядва при майка си, където семейството все още е в траур заради смъртта на баща му. Сестра му, брат му и най-вече неговата племенница се радват страшно. Часове по-късно всички заедно отиват на гроба на баща му.
Но снимачният ден не свършва. Остава още една последна среща - с православния патриарх на България Неофит, който за страната е еквивалент на папата. Говорят си и за футбол, разбира се.
Следващия ден екипът прекарва в София. Първо - на стадиона на ЦСКА, отбора, който изстреля Стоичков в "Барселона". В момента треньор на отбора е бивш негов съотборник - Стойчо Младенов, който си спомня неговото пристигане:
"Тогава дойдоха трима нови играчи. Бяха много непознати и млади - Христо, Любо Пенев и Емо Костадинов. Целият отбор ги посрещна добре, защото си личеше класата им. Стоичков беше този с най-силен характер, с най-много хъс".
Стоичков влиза в съблекалнята при играчите и започва да си спомня: "Ето, тук е номер 8 и
аз седях на това място и се свивах
Вдясно беше капитанът на отбора, вляво вратарят".
На няколко метра е музеят на ЦСКА, където са изложени бутонките, с които Стоичков е вкарал четири гола на вечния съперник "Левски". Христо използва възможността отново, за да отдаде почит на своя отбор.
След всичко това екипът спира в катедралата "Александър Невски". Всички го разпознават, спират го, той говори с тях.
Следобед Христо е посрещнат от президента на България Росен Плевнелиев. Чийто син е щастлив, все едно е получил нова играчка. Росен Плевнелиев не крие симпатиите си към най-успелия български футболист: "За нас Христо Стоичков е жива легенда. Всичко го обичат. Той е икона, но за много българи е и приятел, чувстват го близък. Той е честен, достоен човек, с когото бързо се сближаваш".
Перфектният финал на филма е в един от големите хотели - грандхотел "София". Там има стая "Христо Стоичков".
"Тук сме на 9-ия етаж, където ще ви покажа как мениджърът на хотела и неговите хора направиха нещо в моя чест.
Стая, кръстена на мен
Така че ако някой иска да дойде в този хотел и да мисли за мен - стая 910", казва Христо. Над леглото се вижда снимка на Стоичков.
Ключът към неговата философия за живота може да бъде открит в отвора на един от въпросите, които му задава авторът:
- Кажи някоя фраза, която за теб е важна, която значи много за теб.
- Това е една мисъл на Йохан Кройф, когато спрях да играя. "Никога не говори за себе си пред други играчи". Това ми написа на прощаване. Защо точно това ли? Защото никога пред нас не е обяснявал какъв футболист е бил - как е дриблирал, подавал, вкарвал. Той просто искаше ние да сме по-добри. Тази фраза остана запечатана в паметта ми. Когато ме взе в "Барселона", ми каза: "Ще работя с теб, за да спечелиш "Златната топка". Струваше ни много усилия, но - Йохан, маестро, благодаря ти!
(с минимални съкращения от 24chasa.bg)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
