По груби изчисления, всеки десети от 736-те играчи, заявени за световното в Бразилия, ще играе за чужда държава. Футболисти, сменили своето гражданство, има и в най-добрите отбори - Испания, Холандия, Германия, Франция. "Спорт-Ескпрес" разказва за някои от тях.
Пепе (Португалия)
Примерът със защитника на "Реал" М е железен аргумент в спора със съотечествениците, които са против привличането в руския националния тим на чужденци, които играят в местната Висша лига. В Португалия бразилецът пристига на 18-годишна възраст. Кариерата му стартира от "Маритимо", след което се мести в "Порто", след като отборът е спечели Шампионската лига. В течение на три сезона се превръща в незаменима фигура за "драконите", но от бразилския национален отбор така и не му обръщат внимание. Затова той решава да смени паспорта и да стане част от състава на вицешампионите на Евро 2004 и полуфиналисти на Мондиал 2006. Научавайки, Дунга се опитва да поправи грешката, но вече е твърде късно. През лятото на 2007-а, на 24-години, Пепе почти едновременно подписва с "Реал" и дебютира за Португалия.
Диега Коща (Испания)
Световните и европейски шампиони също не минават без натурализирани играчи. На Евро 2008 важна роля в отбора на Испания изигра бразилецът Маркос Сена, а неотдавна испанец стана и един от героите на "Атлетико" М за изминалия сезон - Диего Коща. Удивителното в тази история е, че футболистът успя да влезе миналата есен в селекцията на Бразилия, но после отказа да играе за нея. Бързо смени поданството си и вече лети към бившата си родина, за да защитава интересите на новата.
В последно време Диего е преследван от травми и неприятности. Говори се, че причината за това е нежеланието му носи екипа на Бразилия, заради което е получил хиляди клетви, включително от селекционера Луиш Фелипе Сколари, играчите на "селесао" и безброй фенове. Но Коща е непреклонен: Дори и с травма е готов да се бори за Испания.
Тиаго Мота (Италия)
Още един бразилец, обличал жълтата фланелка на петкратните световни шампиони и после сменил цвета. Историята на Мота в житейски план е напълно проста: получава покана за "селесао" на 21, след което напразно очаква нова повиквателна, докато кариерата му на клубно ниво процъфтява. След отличните му изяви в "Интер" и разкритието, че дядо му по бащина линия е италианец, "Скуадра адзура" урежда футболиста с гражданство и правото да играе. На 29 години той намира нова родина и смисъл на кариерата си, а италианците - класен играч в средата на терена.
С подобни случаи в съвременния футбол е пълно. За САЩ играе Микел Дискеруд, чийто баща е норвежец и първоначално рита за националния отбор на скандинавската държава, но в последствие се възползва от американския произход на майка си. При Мико Алборнос е обратно, първо играе за родината на майка си Швеция, но чилийските гени на таткото в крайна сметка взимат своето.
Рио Мавуба (Франция)
Роден в семейство на африкански бежанци. Неговият баща Мафуила "Рики" Мавуба играе за националния тим на Заир и даже е включен в състава за световното през 1974, но не записва нито един мач на финалите. Завършва кариерата си в Ангола и се жени за местна девойка. Но в страната тече гражданска война, която не позволява нормален живот. Когато съпругата му забременява, двойката решава да се премести в Европа. Заминаването им се проточва във времето заради малкото кораби, които пътуват към Стария континент винаги препълнени. Успяват да се доберат до Франция, едва когато жена му е в края на бременността и Рио практически се появява на бял свят на палубата на презокеански лайнер. Когато след 20 години Мавуба-младши се проявява като талантлив футболист и федерацията на ДР Конго, както е преименуван Заир, го кани да играе в националния отбор, родителите на Рио отдавна не са между живите. С родината на баща му не го свързват нито спомени, нито разкази на близки, нито сърцето. Напълно логично, е играчът, който счита себе си за французин, да откаже и скоро след това да дебютира за "петлите". И въпреки че от първия му мач до първия голям турнир го делят десет години, в които Конго редовно участва в Купата на Африка, Мавуба нито за момент не е съжалил за своя избор.
Патрис Евра (Франция)
Играчите, озоваващи се в чужбина в ранна възраст, от деца тренират във футболните школи в новата си родина и автоматически заиграват за юношеските, а след това и за представителните отбори на тези страни. На Мондиал 2014 те ще са цял легион, начело с поляците Мирослав Клозе и Лукаш Подолски. Повечето от тях в крайна сметка избират своята историческа родина, макар да са свързани с нея само генетически. В Алжир такива са почти всички. А в Хърватия и Босна по-малко от половината. Има и изключения. Ашкан Дежага е роден в Техеран, расте в Германия, играе за няколко от юношеските формации на Бундестима, но преди две години възстановява иранското си гражданство.
Съдбата на Евра се отличава със своята изисканост: син на сенегалски дипломат с гвинейски корени, чиято майка е родом от Кабо Верде. Бъдещият защитник на "Мюн Юнайтед" няма и годинка, когато неговият татко е пратен на работа в посолството на Сенегал в Белгия. Няколко години по-късно следва ново назначение - в Париж, където семейство Евра се установява.
Да се смята Патрис за натурализиран е малко условно. Целият му съзнателен живот минава във Франция и още от юношеските си години се счита за гражданин на тази страна.
Джонатан Де Гузман (Холандия)
В това семейство всичко е усукано на възел: баща филипинец, майка от Ямайка, децата им се раждат в Канада, но се занимават не с хокей, а с баскетбол и футбол. По-големият брат Джулиан на 16 се оказва в "Марсилия", след което играе в Бундеслигата и Примера дивисион, но завинаги си остава канадец и пее преди мачовете химна на своята родина. Джонатан попада в школата на холандския "Фейенорд" и скоро разбира, че Джулиан при всичкия талант и майсторство никога няма да постигне големи успехи с Канада. Затова при първия възможен случай да вземе холандско гражданство, той се възползва. Миналата година Джонатан беше повикан от Ван Гаал и постепенно успя да си извоюва място в титулярния състав.
Самир и Едуардо да Силва (Хорватия)
Историите на тези бразилци са съвършено различни. Едуардо пристига в Хърватия на 16, става звезда в местния шампионат и няма нищо против да играе за националния отбор на тази страна, както го прави с успех в последните две години. Самир се оказва на Балканите, когато е на 20 и вече има участия в юношески отбори на Бразилия. Но хърватското първенство не се котира високо и петте успешни сезона на футболиста в загребския "Динамо" остават незабелязани в родината му. Между другото майсторството на Самир предразполага към мисли, че може да бъде полезен на националния тим. Хърватите му предлагат място в отбора, бразилецът се съгласява и малко след Евро 2012 дебютира за "шахматистите".
ФАКТ
Само седем от отборите на Мондиал 2014 са съставени изцяло от футболисти от съответната държава - Бразилия, Мексико, Колумбия, Еквадор, Р. Корея, Хондурас и Русия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
