- Г-н Иванов, защо решихте да се включите в надпреварата за председател на Българския олимпийски комитет?
- Това го решават хората от спорта, които ме поканиха да се кандидатирам.
- Идеята е дошла от спортистите? А вие смятате ли, че можете да им бъдете полезен на този пост?
- Аз мога да бъда полезен, по една-единствена причина: Първо, че мога, и второ, че съм ученик на Иван Славков.
- Имате срещу себе си две дами: олимпийска и световна шампионка. Какви са шансовете ви срещу Стефка Костадинова и Весела Лечева?
- Това ще се определи от хората, които държат за спорта, от платформите, което кандидатите ще предложат, от виждането на индивидуалните членове, олимпийските федерации и, разбира се, общественото мнение.
- Общественото мнение няма да е в залата. Всичко ще зависи от тези 81 човека, които имат право на глас, и от бюлетините, които те ще пуснат. Има ли вероятност крайният резултат да бъде във ваша полза?
- Не бих се кандидатирал, ако нямах шанс, но все пак това е една надпревара. И Стефка, и Весела, позволявам си да ги наричам така, защото те са ми приятелки, са индивидуални състезателки, докато аз предпочитам колективния спорт. Екипът трябва да победи.
- Харесвате ли управлението на г-жа Костадинова? Какво смятате, че трябва да се промени, за да се подобри работата в БОК?
- Аз със Стефка съм работил дълго време. Тя е страхотен човек, страхотен спортист, но за съжаление през последните осем години в спорта не се случи нищо. Това е проблемът. И може би затова федерациите искат да издигнат нов председател на БОК. За да се случи нещо.
- Преди олимпиадата в Англия предвидихте, че ще вземем два медала. И познахте. Резултатът не е повод за гордост. В същото време казахте: Безумно е Стефка да бъде сменена заради Лондон. Обикновено в такива случаи се казва, че всичко, в случая спортните резултати, опира до парите. Знаете ли колко е бюджетът на БОК?
- Знам колко може да бъде и той ще бъде повече.
- А знаете ли колко е заплатата на председателя?
- Знам, но това не го коментирам.
- Вие и още един от кандидатите казвате, че първото нещо, което ще направите, ако ви изберат, е да се срещнете с шефа на МОК Жак Рох. Защо точно това? Толкова ли е важно?
- Казах, че това е първото, което трябва да се случи в международен план. Иначе трябва да се направи и среща във федерациите. Виждаме какво се случва в Министерството на спорта. Всъщност нищо не се случва. С два медала можем просто да закрием българския спорт от олимпийското движение.
- Казвате, че сте завършили много неща. С коя диплома ще се явите на конкурса. И въобще трябва ли да имате някаква диплома?
- Сега е модерно да се казва улицата.
- Моля?
- Улицата.
- Дипломиран на улицата?
- Аз моите дипломи съм ги показал там, където трябва. Не претендирам с висшите си образования, но съм завършил много неща.
- Бяхте министър в правителството на НДСВ, тогава се говореше, че депутатските и министерските места се купуват. Струваше ли си да плащате, за да станете министър?
- Мисля, че това е доста странно, защото по времето но НДСВ и правителството на Симеон Сакскобургготски - Симеон Втори, нито един министър не си е платил нито мястото, нито работата. Всичките ние, целият екип доказахме, че по наше време държавата беше спокойна, нормална и работеше перфектно.
- Говори се, че в последните години сте най-обичаният министър на спорта. Чували ли сте го?
- Не съм чувал, че съм обичан, но съм чувал, че съм най-добрият. Когато аз станах министър, ползвах съветите на Цветан Барчовски, Трендафил Мартински, на Вальо Заеков, Симон Спасов, хората, които бяха преди мене. След това никой никога не потърси тези хора.
- А вас търсиха ли ви.
- Не, разбира се. Всеки мисли, че като влезе в спорта и застане на стартовата линия, започва някаква нова дисциплина. Ако се държахме ръка за ръка, щяхме да се приберем от Лондон със 7-8 медала. А никой не мисли какво ще се случи в Сочи. Ще бъде 0:0. Ако не направим нещо в рамките на пет месеца, от Рио де Жанейро няма да се върнем и с два. Дай, Боже, да не съм прав.
- Гордостта ви като министър на спорта?
- На първо място екипът. Стадион "Васил Левски" беше една руина, това е много важно, но най-важното е, че създадохме условия спортът в България да може да диша. Вземахме парите директно от спортния тотализатор. В последните 18 месеца Дянков реши, че те трябва да минават през министерството на финансите. Той е най-голямото престъпление пред спорта. Ако бях министър, при това положение щях да си подам оставката или след 30 минути нареждането на Дянков щеше да се промени. Защото федерациите трябва да са осигурени. Затова имаме спортен тотализатор.
- А какво не свършихте като министър?
- Не успяхме да построим закритата зала за 18 000 души на мястото на стадион "Юнак". Проектите бяха готови, предвиждаше се топла връзка с метрото, но времето ми не стигна.
- Казвате, че сте ученик на Иван Славков. Споделяли сте с него, че искате да станете шеф на БОК, или това е нова ваша идея?
- Не съм споделял, а той си го написа в неговото завещание. Написа БОК в момента, в който си отиде в моите ръце.
- Това ли заветът му, който казахте, че не искате да споделяте.
- Това е едното, но другото не е швейцарска сметка. С Иван Славков съм приятел дълги години. Марио Васкес Раня, председателят от олимпийския комитет на Мексико, един от най-мощните медийни магнати в страната, в момента, в който видя Иван Славков, каза: Това е моят български брат. А той е сред първите пет по богатство в страната. Пътувах за Южна Корея и исках да се видя с шефа на олимпийците, който е член и на МОК, д-р Ким. Посланикът ни там ми каза, че това е невъзможно, защото за посещение при него се записва месец предварително. Обадих се на Славков и след малко той ми отговори, че в осем часа ще вечерям с Ким. После разбрах, че той е прекъснал посещението си в Япония, дошъл е с частен самолет и след вечерята отново се е върнал в Токио, за да продължи визитата си. Това беше силата на Иван Славков. Това е наследено от него. А ако нямаме международни контакти, нищо не може да се случи.
- Защо не станахте служебен министър. Името ви се споменаваше за този пост.
- Трябва да питате президента. Това е негово решение.
- Ако не станете шеф на БОК, ще се кандидатирате ли за министър на спорта в новото правителство?
- Това е политическо решение и не зависи от мен. Спортът не е ТКЗС, да си изберем председател. Въпросът е кой какво може да направи. Трябва да се знае кой е премиерът, защото за съжаление, без да обиждам никого, видяхме много министри пионки, кукли на конци. Аз не бих се съгласил да бъда такъв.
- Членувате ли в някоя партия?
- В НДСВ, но човекът, заради който съм влязъл там, се казва Симеон Втори.
- Очаквате ли, че НДСВ може да влезе в парламента?
- От 6 месеца не чета вестници и не гледам телевизия.
- Защо. Сърдите ли се на някого?
- Не. Ако някой ден има нужда от мен, от помощта ми, от моето виждане, могат да ми се обадят. Гледам какво става: пусти улици, нищо не се случва. Някакви безумни молове, които, дай, Боже, да вървят, но са празни, в тях хората ходят само на разходки.
- Обезверен ли сте?
- Не съм. Искам да променим нещо в тази държава. Спортът може да бъде началото на тази промяната. Той е политика и може да ни върне на световната сцена. Това е уникален проблем. А за мен е болка.
- Сладкарниците, с които се разделихте, не са ли ви болка?
- Мога да правя 49 вида торти със собствените си ръце и по мои рецепти.
- Ядете ли торти?
- Непрекъснато.
- Кризата? Вие сте човек от бизнеса. Няма как да не ви интересува.
- На учителя си по английски някога казах, че идва кризата. Купих му книги да чете какво се е случило през 1923-1924 години на миналия век.
- Можете ли да предвидите края й?
- Доста далече е. Не виждам как ще излезем, ако не престанем да се караме и не сме заедно.
- Казвате, че в 6,15 часа сутринта говорите по телефона с всичките си служители?
- В 5,15. Който не е на линия, си заминава. За парите трябва да се работи.
- Твърдите, че имате един сак, кола и довечера може да спите, където си искате. Няма ли да пожертвате свободата със службата, за която се борите, с тази служба в БОК?
- Това не е служба. Това е кауза. В името на всички хора, които се трудят на това поприще. Защото спортистите са уникални работници. Заслужават с тях да се случи нещо добро.
- Имате един депутатски мандат, но не говорите за него. Това загубено време ли беше за вас.
- Ако не беше загубено, щях да се кандидатирам пак. Всички партии без НДСВ ми предлагаха място в листите си. Има много хора, които искат да са депутати, но за съжаление не знаят защо трябва да са там.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
