Ако отваряхме шампанско при всяка негова победа, щяхме да сме бедняци или алкохолици, казват родителите на уникалния пилот
Седемкратният световен шампион Михаел Шумахер е най-великият пилот, сядал в болид от Формула 1 - това го признават и почитателите, и съперниците му. Малцина обаче знаят нещо повече за него вън от бляскавата му състезателна кариера - любящ съпруг и баща, той се грижи семейството му да е винаги встрани от светлината на прожекторите, а домът му е забранена за журналисти територия. Карин Щурм, автор на книгата за легендарния мъж, наречена "Биографията", е от малцината, които познават отблизо Шуми от самото начало на неговата кариера. Появата му е точно това, от което Формула 1 има нужда - арогантен младок, който не се дава на големите имена, а защитава със зъби и нокти всяка извоювана позиция. Щурм проследява в детайли живота и кариерата му, дава думата и на негови приятели и колеги - хората, които следят с тревога новините след трагичното падане при каране на ски в края на 2013 г. Ирония на съдбата или инцидент, който е можел да бъде избегнат - подробно са проследени хронологията на събитията, усилията на лекарите, слуховете, възможните сценарии за бъдещето на Шумахер.
Карин Щурм е акредитиран спортен журналист с огромни познания в областта на моторните спортове. Тя не просто отразява Формула 1, а е част от елитния вътрешен клуб на най-известното автомобилно състезание. Автор е и на биографиите на Айртон Сена и Себастиан Фетел.
"Михаел е легенда в нашия спорт - той постигна толкова много. Привилегия бе да карам заедно с него във Формула 1. Гледах в хола си как печели всичките си титли. Надявам се някой ден да постигна това, което постигна той. Мисля, че никой не може да замести Михаел", казва Люис Хамилтън.
... Ирония на съдбата: пътят към състезателните писти, които повече от 20 години ще определят живота на Шумахер, започва с малка злополука.
Още на четири години бъдещата суперзвезда вече се подвизава с картинг, саморъчно сглобен от спортна четириколка с педали и верига и двигател от мотопед. Когато на пътя му се изпречва осветителен стълб и малкият Михаел се запознава отблизо с него, баща му Ролф се замисля и решава: "Така не може да продължава, това е прекалено опасно, отсега нататък ще караш само по истинска писта."
Което всъщност не е кой знае какъв проблем, защото Ролф Шумахер е пазач на местната картинг писта в Керпен. Майката на Михаел, Елизабет, също рядко отсъства. Тя отговаря за лавката, която по-късно се превръща в ресторантче, храни картинг пилотите и техните половинки с наденички, пържени картофки и напитки. Така Михаел Шумахер получава възможност да тренира колкото иска. С каска с антенки като герой от комикс той хвърчи по пистата. Преди това баща му уплътнява каската с подплънки, "защото му беше много голяма".
... В средата на 80-те обаче задачата най-напред е да завърши средно училище. Ученическите години за Шумахер невинаги са свързани с най-хубавите спомени. Първо, защото никога не е могъл да получи нещо особено от теорията: "Завърших училище, но го мразех. Пък и всяка минута прекарвахме на картинг пистата." По-малкият му брат Ралф скоро също се присъединява. "Разбира се, от това страдаха домашните." Те и без това никога не са му харесвали: "Да учиш, да седиш и да зубриш думи от някой чужд език" - това и десет години по-късно го отвращава. "В началото на 1995 г., когато бях при "Рено", ходих на уроци по френски. Три часа на ден. Почти се побърках. Просто ми дойде в повече и нищо не можех да запомня." Научава само това, което смята, че ще му е от полза, което наистина иска: английски например, "защото знаех, че този език ще ми трябва в мотоспорта". И още нещо го тормози в ученическите години: чувства се леко назад от по-заможните си съученици. "Имах само три панталона в гардероба. Съучениците ми, напротив, винаги бяха облечени елегантно. Баща ми казваше, че ако искам нещо друго за обличане, ще трябва сам да си го заработя."
През 1985 г. смъртоносна злополука на германски пилот от Формула 1 за малко да спре кариерата на Шумахер: на 1 септември на "Спа" загива Щефан Белоф от "Порше", Група С, по време на състезание на световното първенство за спортни коли. За Юрген Дилк, който не само спонсорира Шумахер, а и го придружава често при състезания, Белоф е идол. И изведнъж Дилк започва да се страхува. "Страх ме беше, че и на Михаел може да се случи нещо подобно. Исках да се откаже. Но не бях взел предвид неговата амбиция и неговия инат." Със сълзи на очи Михаел дошъл при него и казал: "Господин Дилк, моля, продължавайте да идвате с мен на състезания. Нищо няма да ми се случи. Обещавам ви да внимавам. Въобще не искам да ставам пилот от Формула 1, а само да продължа да карам картинг. А това не е толкова опасно."
Дилк се оставя да бъде убеден, продължава с подкрепата със собствени пари, но и с пари на спонсори, които получава от фирми, магазини за коли, автосервизи. А Шумахер продължава да кара от успех към успех. През 1985-а за втори път става шампион на Германия при младежите и световен вицешампион, през 1986-а - трети в първенството на Германия, през 1987-а - шампион на Германия и европейски шампион. По това време навлиза и технически по-дълбоко в мотоспорта - учи за автомонтьор, първата му заплата е 528 марки бруто. Той не започва професионалното си обучение непременно с целта да работи по-късно тази професия, защото не може да си представи да работи толкова точно и прецизно, колкото се изисква.
Първата победа
Един много специален противник
Френцен обаче вижда нещата по различен начин: той е дълбоко наранен и направо сломен. Чувството, че Корина го е напуснала, когато кариерата му изглежда в застой, а Шумахер е на път да стане новата звезда, не го напуска - докато по-късно не намира пак голямото си щастие със своята Таня. В професионално отношение сега има постоянен противник. Още на "Монца" през 1991 г. Шумахер казва в телефонен разговор с баща си: "Към Сена изпитвам респект, но това, което умеят другите, аз го мога отдавна." Айртон Сена, трикратният световен шампион, по това време абсолютният крал на Формула 1, е човекът, с когото изпълненият със самочувствие Шумахер иска да се мери и когото вижда в средносрочен план като най-голямото, а може би и единственото препятствие по пътя към трона. А Сена забелязва от своя страна много бързо, че в момента израства талант, който би могъл скоро да започне да представлява заплаха за него и да подрива господстващото му положение. Това е
взривоопасно положение, което отново и отново води до конфликти
В Бразилия през 1992 г. Шумахер обвинява, че Сена прилагал мръсни номера, че на някои места нарочно е карал бавно, за да провокира другите. Което, разбира се, точно в родината на суперзвездата вдига голям шум. Директен разговор между двамата няма, Шумахер не вижда причини за такова нещо. Сена е същият инат, месеци по-късно казва в частен разговор при изключен магнетофон: "Аз бих му обяснил какво беше това, той би могъл и да разгледа записите с данни, ако иска." А защо той като по-възрастен и по-опитен не се опита да говори с него? "Защо пък аз? Ако иска нещо от мен, нека да дойде той. На мен по принцип ми е все едно какви ги говори, той е просто един глупав младок..." Това изказване обаче, което наистина е трябвало да бъде частно, вследствие на недискретност става обществено достояние, сензация в пресата и това, разбира се, не допринася за успокояване на напрежението.
Схватката между двамата продължава: на "Маникур" Шумахер избутва Сена малко след старта от пистата. Сена е отстранен. На Шумахер му разрешават да продължи. След 20 обиколки прекъсват състезанието заради дъжд. Преди да започне отново, бразилецът, вече в цивилни дрехи, чете на германеца пред включените телевизионни камери една доста емоционална лекция. При това не толкова за злополуката, колкото отново за Бразилия - той иска да обясни на Шумахер: ако мислиш, че има някакъв проблем, най-напред се говори със съперника, а след това с медиите... Това, разбира се, не е идеалният момент за разговор: и двамата са емоционално разгорещени, Шумахер е принуден да изслуша публично укорите на Сена, а освен това след няколко минути трябва да кара в състезание. Две седмици и половина по-късно следва ескалацията при тестовете на "Хокенхайм": всеки от двамата се чувства провокиран от другия, накрая Шумахер, който преди това пак е подозирал мръсни номера от страна на съперника си, малко преди да свърне към бокса, натиска изненадващо и доста рязко спирачките. Сена едвам успява да не се натресе в болида на "Бенетон", след това не съумява да овладее латиноамериканския си темперамент: кипящ от гняв, той се втурва след съперника си в бокса, ругае на висок глас, хваща Михаел за гащеризона.
Механиците са принудени да ги разтърват
за да предотвратят сбиване.
Сена дълго време не може да се успокои, Шумахер гледа на инцидента, поне за пред обществеността, от смешната страна. След това все пак се стига - най-после - до 20-минутен разговор между двамата. Резултатът: "Имаше много недоразумения. Беше добре, че поговорихме за това. Мисля, че сега всичко е уредено", казва Михаел.
За подробностите не искали да говорят пред хората, така се били разбрали. При Сена нещата звучат подобно, по-късно добавя, че можел да разбере, че Шумахер се намира в трудна ситуация: "Разбира се, той е много млад, точно защото е много талантлив пилот, е подложен на напрежение. Но тъкмо затова е важно да се говори. Това не е само мой проблем, а и негов. Ако отново и отново прави такива акции, самият той рискува тежка катастрофа. Такива лични разногласия не са добри за никого от нас, напротив, те носят само вреди. Затова исках да изчистим това и се надявам, че успяхме."
Поне за сезон 1992 г. се получава - няма повече ядове. Вместо това, точно една година след дебюта си във Формула 1 на "Спа", Шумахер има истински повод да празнува на същото място. Това е последният уикенд на август и Шумахер му се наслаждава от самото начало: "И аз не знам, но някак си се чувствах много добре още от самото начало", си спомня той по-късно. Дори когато на моменти е по-скоро неприятно: времето през онази година се показва от типичната си за "Спа" страна, която постоянно се проявява по време на големия цирк на Гран при в белгийските Ардени. Съботата е удавена в дъжд, което първо означава, че се бетонира стартовата схема от петъка: Шумахер е на трета позиция, след Менсъл, за когото още от Унгария вече е ясно, че ще е световен шампион, и след Сена. Второ, това обаче дава на Шумахер възможност да докаже качествата си в дъжда: в събота преди обед, когато пистата на места е напълно покрита с вода, той е най-бърз.
В неделя преди обед е сухо, Шумахер е втори по бързина при разгряващата тренировка - и когато след това седи в мобилната база на "Бенетон", за първи път го спохожда мисълта: "Днес мога да спечеля." Защо? "И аз не знам точно, но просто имах това чувство."
Точно навреме за старта приближава дъждовен фронт. Когато болидите се придвижват към стартовата схема, вече падат първите капки. Въпреки това всички потеглят с гуми за сухо време, сликове. Стартът на Шумахер не е оптимален, Патрезе го изпреварва, Алези също, но той успява веднага пак да го хване. Той най-напред е четвърти, после трети, когато Менсъл в края на третата обиколка влиза в бокса, за да си вземе гуми за дъжд. Става все по-мокро, в края на четвъртата обиколка Михаел също сменя гумите. Таймингът е добър, той губи малко време,
пада за кратко до девето място
но бързо пак излиза напред, защото и другите трябва да влязат в бокса. Само един остава с упорития си инат навън: Айртон Сена играе покер! Ако дъждът спре скоро, той би си спестил две спирания в бокса. Дотогава обаче ще трябва да се крепи на магия в дъжда с гуми за сухо време. Но теорията му не се получава: дъждът се усилва, двата болида на "Уилямс" с Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе, скоро след това и Шумахер и Бръндъл настигат Сена и го изпреварват. В 14-ата обиколка Сена все пак трябва да влезе в бокса - и оттам нататък в това състезание вече не е противник за Шумахер.
С това позициите изглеждат заети. Отпред са двамата "Уилямс", които бавно, но постоянно набират преднина, след това Шумахер и Бръндъл. "По едно време си помислих: толкова за предчувствията ти, пак нищо няма да излезе", ще разказва Михаел по-късно с усмивка.
Решаващият момент за него идва в 30-ата обиколка, когато той всъщност прави грешка. "Бях в труден двубой с моя съотборник Мартин Бръндъл, който беше зад мен и се буташе напред. Бях напълно зает с това да го държа зад мен, същевременно непрекъснато се замъгляваше стъклото на шлема ми. Това не се получи, Мартин успя да се промъкне от вътрешната страна - а аз имах огромен късмет, че въобще успях да се върна на пистата, без да се ударя някъде."
Но след това, докато кара зад Бръндъл, вижда нещо интересно: "Гумите му вече почваха да пускат мехури. Тъй като карахме горе-долу с еднаква скорост, можех да си представя, че и моите гуми няма да издържат дълго." На постепенно съхнещата писта - дъждът лека-полека е спрял - той прави точно каквото трябва: връща се в бокса, за да смени гумите, и си взима сликове. "С тях веднага почнах да изкарвам по-добри времена на обиколките от пилотите на "Уилямс" с техните гуми за дъжд." След това в негова полза се оказва и едно недоразумение в бокса на "Уилямс". Спешната смяна на гумите на Менсъл и Патрезе се забавя допълнително, тъй като и двамата разбират по радиото, че не могат да влязат, понеже другият е вътре за смяна. Поради това те губят толкова време, че Михаел повежда, след като те спират.
По това време има нещо, което не знае: "Не можех да виждам сигнала си от бокса, защото беше закрит от друг. Няколко обиколки по-късно видях: първа позиция - и само си помислих: опала!" Шумахер кара уверено, отзад Найджъл Менсъл започва да го гони, за да навакса изоставането. До финала на няколко пъти успява да се доближи до 3 секунди разлика, но 6 обиколки преди края е принуден да прекъсне гонитбата. Изведнъж средното му време за обиколка се удължава със 7-8 секунди. Менсъл обяснява: "Дефект в ауспуха ми струваше около 1500 оборота." Но Михаел е убеден: "Можех да карам и още малко по-бързо, можех да задържа Найджъл и без неговите проблеми." Причината да губи за кратко време преднина е и един от неговите "специални приятели", който за пореден път го задържа цяла вечност при изпреварването: Стефано Модена. "На този някой би трябвало да му подари чифт огледала за задно виждане. Очевидно на колата му няма." След като най-после оставя италианеца зад себе си, при 39-ата обиколка изкарва най-доброто време: 1:53,791 - той е единственият, който остава под 1:54. "Беше невероятно, но автомобилът ми вървеше все по-бързо. Държеше се по-добре, отколкото на квалификациите."
Когато Менсъл изостава все-повече, въпросът е само дали болидът на Шумахер ще издържи. Отборът на "Бенетон" трепери пред мониторите. На Вили Вебер тези последни минути му се струват "като цяла вечност". Само Михаел в кокпита е по-скоро спокоен. Той не преживява в автомобила агонията на много от пилотите, които водят с ясна преднина: да се ослушваш за всеки шум, плахото очакване дали все пак няма да се случи нещо лошо. "Всъщност някакво голямо безпокойство нямаше. Нито за техниката, нито за грешка по невнимание при карането. Даже и на мен ми беше малко чудно. Но лека-полека започнах да вярвам, че може и да стане." Чак на последната обиколка постепенно се появяват емоциите: "Но не мога да опиша какво съм си мислил и какво съм очаквал."
След 44 обиколки - 1 час, 36 минути, 10 секунди и 721 хилядни - идва развръзката: Михаел вижда пръв черно-бяло карирания флаг. Екипът на "Бенетон" се прегръща, Вили Вебер се бори със сълзи от радост, едва говори. И Шумахер плаче от радост при следфиналната си обиколка: "Беше неизразимо чувство, почти не мога да го опиша.
Много е странно. Не знам кога за последен път съм плакал истински. На "Хокенхайм", когато стоях на стълбичката, имах огромна буца в гърлото. Но днес, на следфиналната обиколка, направо ми течаха сълзите."
Приятелката му Корина
която е следила състезанието през по-голямата част от времето в мобилната база на "Бенетон", изтичва възторжено към почетната стълбичка: "Исках да поздравя Михаел още преди награждаването на победителите." Какво казва той, когато тя го прегръща? Не много, само: "Супер, още не мога да повярвам."
Родителите на Михаел са проследили състезанието у дома по телевизията, но не отварят бутилка шампанско след голямата победа. "Ако бяхме пили шампанско при всеки успех на Михаел, сега щяхме да сме или бедняци, или алкохолици", казва бащата Ролф в първия телефонен разговор. Майката Елизабет е била само преди две седмици в Унгария, когато Шумахер напуска, въртейки се като пумпал заради счупен заден спойлер. "За жалост си избра погрешното състезание", съжалява Михаел по-късно.
При награждаването той все още плаче, но същевременно и ликува, както през онази година не е ликувал нито един победител на Гран при.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
