В момента пиша своя книга, в която разказвам живота си, сподели в интервю за "Монитор" спринтьорката.
ВИЗИТКА
*Родена е на 18 май 1984 г. в София в семейството на спортисти. Баща й Мирослав Лалов също е бил спринтьор на 100 и 200 м, а майка й Лилия е била състезателка по многобой.
*Започва да се занимава с лека атлетика през 1996 г. при треньора Константин Миланов, с когото се разделят през 2011 г. След това неин личен треньор е италианският професор Роберто Бономи.
*Европейска шампионка е на 100 м от Хелзинки 2012 и на 200 м в зала от първенството в Мадрид през 2005 г. Печели два сребърни медала от шампионата в Амстердам през 2016 г.
*Участничка на олимпийските игри в Атина през 2004 г., Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио 2016, има квота и за Токио 2020.
*Стартира успешно и на световните първенство в Осака 2007, Берлин 2009, Дегу 2011, Москва 2013, Пекин 2015 и Лондон 2017. В края на септември ще се бори за призово класиране на световното в Доха.
*Лични рекорди – на 100 м 10,77 сек. от 2004 г., на 200 м 22,32 сек. от 2015 г.
*Кариерата й е прекъсната за две години между юни 2005 г. и май 2007 г. поради счупване на бедрената кост на крака.
*Омъжена е за италианския спринтьор Симоне Колио от 2013 г., с когото живее и тренира в Риети, Италия.
- Ивет, намираме те между две големи отборни състезания, на които представяш България – отминалото европейско отборно в Хърватия и балканиадата, която предстои на 2 и 3 септември в Правец. Какво по-различно ти дават тези отборни състезания и защо е важно за теб да участваш в тях?
- Отборните състезания са едни от най-приятните състезания. Имат различна атмосфера и различен дух. Подкрепяме се много повече вътре в отбора и често мисията и целта пред нас е обща. Това създава една колегиалност, единност, борбеност.
- Наскоро президентът на БФЛА Добромир Карамаринов те нарече легенда, след като постигна осмия си златен дубъл за България в Европа. Чувстваш ли се действително като легенда?
- Благодарна съм за признанието и уважението, но аз винаги съм била самокритична, искала съм повече от себе си, това ме кара да продължавам напред.
- На фона на това, че ти никога не си отказвала отборните състезания под флага на родината, оправдаваш ли други наши известни спортисти, които предпочитат да гледат само собствените си интереси? Визирам отказите на Григор Димитров да играе не само в турнира в София, но и за Купа „Дейвис“, както и бойкота на Матей Казийски във волейбола или преди това на Димитър Бербатов във футбола.
- Във всеки спорт има различни отношения както от управляващите към спортиста, така и в обратната посока. Много често ние не знаем за тях. Аз винаги съм срещала невероятна подкрепа, разбиране и безкрайно уважение както от БФЛА, така и от ММС. Най-малкото, което мога да направя, е да участвам на този тип състезания. За мен е въпрос на чест.
- Предстои ти участие на пета олимпиада в Токио догодина. Не искам да говорим за резултати и класирания, а по-скоро за емоциите, които те вълнуват преди нея. Все пак малко спортисти могат да се похвалят с подобно постижение – да са част от най-големия спортен форум в рамките на цели 16 години...
- Емоциите не могат да се сравнят с нищо друго. От една страна има още много време и изключително много работа да се свърши, докато дойдат олимпийските игри. От друга страна, съм щастлива, защото през по-голямата част от кариерата си никога не съм си представяла, че мога да стигна до 5 олимпиади. В съзнанието ми просто продължавам напред.
- Какъв път измина Ивет Лалова от най-успешната си като класиране олимпиада в Атина през 2004 г. до може би най-осъзнатите си игри – тези, които предстоят в Токио? И всъщност как определяш за себе си всеки един от форумите, на които си участвала?
- На всяка олимпиада съм била в различен етап от развитието си и като атлет, и като човек. Поглеждайки назад, си спомням с умиление най-вече моето първо голямо състезание в Атина. Тогава бях просто едно дете с огромни амбиции, нямах ни най-малка представа колко дълъг и труден път ще трябва да извървя. Игрите в Пекин през 2008 г. бяха моето завръщане в елитния спорт след счупената бедрена кост и претърпените операции. Тези в Лондон през 2012 г. бяха по-специални, защото най-накрая бях европейска шампионка на 100 м. Но коренната промяна за мен идва с игрите в Рио през 2016-а, когато вече намерих своята дисциплина (200 м), бях узряла психически и работих много, за да стигна отново до финала. Надявам се олимпиадата в Токио да бъде още по-успешна за мен, защото се чувствам готова.
- В кой момент от живота си си била най-щастлива с атлетиката – когато спечели европейската титла на 100 м в Хелзинки 2012, когато се завърна към тренировките след ужасяващата контузия през 2005-а или когато срещна бъдещия си съпруг – италианския спринтьор Симоне Колио? Или пък някой друг път...
- Европейската титла в Хелзинки беше невероятно щастлив момент за мен именно заради това, че през 2005-а не участвах на световното първенство, а толкова го исках. През 2016 г. двата сребърни медала в Амстердам ми донесоха отново огромно щастие, защото няколко месеца по-рано на треньора ми Роберто Бономи беше поставена диагноза рак. Така между това европейско и олимпиадата в Рио преминахме заедно през много неща и финалът там беше също един от най-щастливите ми и емоционални моменти.
- На 15 септември ще се проведе второто издание на турнира за деца „Открий шампиона в теб“, на който организатор е твоят клуб „Ивет Лалова Спринт Академи“. Личат ли си и по какво шампионите още в ранна детска възраст? И всъщност, как искаш да насърчиш децата да спортуват?
- В България има безброй талантливи деца и за щастие и клубове, които развиват детския спорт. Талантът се вижда от далеч и нямам търпение тази година да видя отново тези деца да се състезават, както и много нови, които се записват. В клуба ми има деца, които са от самото начало и израснаха пред очите ми. Гордея се безкрайно много с техния талант, тяхната любов към атлетиката и искам да ги науча най-вече на търпение. Големият успех не се постига нито за един ден, нито за една година. Искам да ги видя един ден на олимпийски игри.
- Надпреварата е в навечерието на новата учебна година, но в същото време е по-малко от две седмици преди световното първенство в Доха. Ще успееш ли да присъстваш и няма ли да се натовари много графика ти?
- С „Открий шампиона в теб“ откриваме не само учебната година, но и състезателния сезон след лятната пауза. За мен е задължително да присъствам, защото много деца ще дойдат и за да се срещнат с мен. Ще бъде една допълнителна мотивация за Доха.
- Ти си страхотен мотиватор за младите, а преди време написа много вълнуващо писмо до малката Ивет Лалова. Замисляла ли си се един ден да издадеш биографична книга, да направиш свой блог, или пък да станеш влогър?
- Писмото по идея на IAAF (бел.ред. - международната атлетическа федерация) беше една прекрасна идея, която ме накара да осъзная, колко дълъг път съм изминала и колко обичам това, което правя. В момента пиша своята книга, в която споделям всички тези неща.
- И понеже ти самата си казвала, че човек трябва да има големи мечти, които да преследва, къде в мечтите си се виждаш след 10 години, например?
- Виждам се, преследвайки нови мечти и амбиции, завинаги свързана със спорта и посветена на „Спринт Академи“, за да има повече деца, които мечтаят за олимпийските върхове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
