Общината обяви за Ден за поклонение в Двореца на спорта
Стадион "Ивайло" във Велико Търново да бъде преименуван на "Трифон Иванов", поискаха феновете на "Етър". Мнозинството от тях, които се обединиха около мъката си на страницата на фенклуба във Фейсбук, прегърнаха идеята за преименуването в чест на Железния защитник. От общината увериха, че ако бъде внесено съответното предложение, то ще бъде разгледано от Общинския съвет. Стадионът е като нов от септември, когато беше приключи реконструирането му, глътнало 5 млн. лева, а иначе е построен през 1958 г.
Друга идея е за кръщаването на улица на негово име в родното му село Горна Липница.
Междувременно общината обяви в сряда Ден за гражданско поклонение на тленните останки на Туньо и премести събитието в местния Дворец на културата и спорта. Сградата ще бъде преустроена в траурен кът, който ще посрещне хилядите опечалени. На мултимедиен екран в залата ще се прожектират паметни моменти от живота и кариерата на бившия национал. Първоначалната идея бе това да стане в ритуалната зала на Гробищния парк, която е с ограничен капацитет за подобно събитие. Самото погребение ще бъде на Търновските гробища в тесен семеен кръг, като той вероятно ще бъде положен до баща си. Очаква се сряда да бъде обявена за ден на траур във Велико Търново.
Последните му снимки са от филм за Камата
Един от последните фотоси на Трифон Иванов е бил по време на снимките за най-новия филм на Христо Стоичков, научи "Стандарт нюз". Негов продуцент е Федерико Ардилес - син на футболната легенда Освалдо Ардилес, световен шампион с Аржентина от 1978 г. На снимката Трифон е с Федерико в кабинета си на директор на Зоналния съвет на БФС на ст. "Ивайло".
ТВ екип на продуцентската компания Pitch International, в състав Ардилес, оператора Влади Стоилов и редактора Тодор Шабански, бе на 14 октомври във Велико Търново, за да интервюира Трифон Иванов с мнението му за Христо Стоичков. Екипът записа Трифон в продължение на 2 часа, а по време на снимките самият Трифон бе изненадан от новината, съобщена му от Федерико Ардилес, че на негово име в Бразилия има ежегоден футболен турнир на малки вратички (подробности за Copa Trifon Ivanov можете да видите в сайта на състезанието). 28-минутният филм за Христо Стоичков е една от сериите от поредицата "Най-великите във футбола" и ще бъде готов следващия месец. "Ти остави диря в световния футбол", написа вчера Камата във Фейсбук и публикува общи снимки с Туньо.
Вальо Михов: Ще го изпратя с усмивка
В сряда ще отида да изпратя Трифон Иванов с усмивка, заяви бившият президент на ЦСКА и на БФС Валентин Михов в интервю за Би Ти Ви. "Тъжно е, че се сещаме за героите си, когато ги загубим, заяви той. - Трифон обичаше България и с това се различава от много от съвременните момчета. Той е герой, но ние често го забравяхме. Трифон е железен човек и даваше всичко от себе си. Нямаме с кого да го сравним в момента и надали ще се роди втори като него. И в ЦСКА, и в националния отбор беше човекът, който създаваше настроение и обичаше да се самоиронизира и майтапи", обясни Михов.
Първият му селекционер: Той веселеше целия отбор
Трифон беше човекът, който създаваше настроението в отбора, заяви Борис Ангелов, който като селекционер на България през пролетта на 1988 г. за пръв път му даде да облече националната фланелка. "Много жалко, че си отиде от този свят без време, толкова млад, едва на 50 години. Голям мъжкар беше и притежаваше невероятна физика. Генетичните му способности позволяват да го товариш колкото си щеш. Нямаше проблеми и с дисциплината. Идключителен шегаджия беше и около него се създаваха веселите моменти в отбора. Едно добро момче си отиде. Жалко", заключи Ангелов.
В Австрия пропи и бира, снимката му беше валута
Филипо КАТАЛДО "ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ"
Не е разумно и в никакъв случай не е приятно да съдиш за даден човек по външния му вид, но Трифон е от редкия вид футболисти, за които научаваш още преди да си ги видял как играят. Но пък беше един от най-влиятелните в световния футбол през 90-те - не само заради външния вид, а и заради способностите си. Характерното му лице се зопълваше от брадата, лепенките на носа и невероятна меланхолия в очите. Наричаха го Вълка и той нямаше нищо против. В Германия децата казваха "Ти си Иванов", когато искаха да обидят някого. Въпреки това при събирането на албума с футболисти "Panini" неговата снимка беше като "валута" и най-търсената. Отборът беше пълен с известни муцуни, а той беше либерото, което винаги влизаше без страх в единоборствата. Беше предшественик на Гатузо, с невероятно богат репертоар и дори с желание да бележи голове.
Играеше с "Ксамакс", а после отиде в "Рапид", а инатът и чепатият характер му попречиха да облече фланелката на някой от великите отбори. За капак смесваше тренировките с цигарата. "В Австрия се научих да пия бира, призна в интервю за 50-годишнината си пред "11 Freunde". - Водка не съм пил никога, само кафе и уиски."
На 20 май щеше да играе благотворителен мач за 50-годишнината на Стоичков, но не го дочака.
Последното интервю на Туньо: Печелил съм бас за беемвето на Стоичков
Минем ли 50-те, сме в рискова възраст, признал Железния защитник
Последното интервю на Трифон Иванов се появи на бял свят часове след като ни напусна. То е взето няколко дни по-рано и беше излъчено в предаването "Код спорт" на TV+.
- Чувстваш ли се улегнал на 50?
- Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равносметка. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.
- Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под "стрелите" ти?
- Няма човек, който да не е попадал. В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго - на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях.
- Легендарният Ги Ру от "Оксер" каза за теб: "Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат." А легендата на "Бетис" Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: "Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото."
- За да отида в "Бетис", ръка ми подаде Ицо
Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: "Муха, тръгваш, а не ми помагаш!" Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в "Бетис".
- Любимите ти голове?
- Головете, които се помнят и до ден-днешен са два: срещу Уелс и срещу Русия. Не мога да кажа кой от тях ми е по-любим.
- Замислял ли си се скоро да не живееш в България?
- Минавало ми е през акъла, с жена ми доста сме си говорили. Но все още имам някаква надежда. Когато стане нетърпимо вече, нищо чудно да си хвана багажа и да замина.
- Помниш ли първия си мач с националния отбор?
- Да, вкарах гол. Бях обещал, че ще го направя, а всички ми се смееха. Ще разкажа една куриозна ситуация. Тогава пътувах с влака, понеже нямах кола, а баща ми не ми даде неговата. Пристигам в Бургас, където е лагерът. Всички футболисти са си дошли с колите - Наско Сираков, Боби Михайлов, Ради Здравков... Влизам, те тъкмо се хранят и ми викат: "Какво, бе, момче? Кажи!" Казвам: "Идвам да играя в националния отбор." Питат ме откъде идвам, а аз им казвам, че ще им покажа на тренировката. Наско обяснил, че идвам от горите тилилейски, защото бях с дълга коса. Започна мачът, влизам второто полувреме като полузащитник. Наско застава да центрира от ъглов удар и отивам напред. Викат ми: "Ти къде, бе?" Казвам: "Да вкарам гол." Отвръщат ми: "Абе, бягай оттук! Стой отзад!" Наско центрира, скочих и туп - 1:1 срещу ГДР.
- Във финал за КНК през 1995 г. сантиметри не ти достигнаха да отбележиш изравнителния гол за "Рапид" срещу ПСЖ. Разкажи за този мач.
- Този мач никога няма да забравя. На финали сме били много малко българи, броим се на едната ръка - Стоичков, Емо Костадинов, Бербатов и аз.
- Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш?
- Срещу мнозина. Един от първите мачове беше срещу Рууд Гулит - абсолютен атлет, техничен футболист. Спомням си, че центрират една топка и аз скачам, а имам претенция, че играя добре с глава. Той скочи над мен и като удари с глава, топката се срещна с гредата и се върна чак на линията на наказателното поле. Погледнах и си викам: "Къде сме тръгнали ние?" Играхме двойка защитници с Ники Илиев. Казва ми: "Бягай оттук, аз ще го хвана, ей сега!" Викам: "Добре." Скочи два пъти с него
и ми вика: "Я, по-добре си го пази ти!"
- Може би сред тях е и Мартин Далин, срещу Швеция никога не ни вървеше.
- Да, особено в последния мач, в който играх. Всички отпред помагат на Ицо да вкара гол, обаче отзад няма никой. Боби беше излязал на полувремето и хубаво, че го направи, да не се срамува. Дълга топка, аз бягам с последни усилия. Замахвам на шпагат и като ми я прибра, обръщам се - няма никой покрай мен и хоп - вкара я. Хайде честито! Всички седят и се хилят и му казвам на Старшия: "Или ме сменяй, или излизам!" Бях много ядосан. Не може да даваш всичко от себе си, а съотборниците да се смеят.
- Случвало ли ти се е да съжаляваш за нещо? Например, когато наплю Джанлука Виали на мача България - Италия.
- Тогава беше друга ситуацията, нещо ме обиди, направи се на отворен. Мисля, че и един юмрук изяде и ни изгониха и двамата.
- Вярно ли е, че винаги си обичал да си противник на правилата? Например в Австрия на тренировка отиваш с кабриолет, което е абсолютно забранено.
- В Швейцария беше, при Жилбер Грес. Играехме заедно с един унгарец (вероятно има предвид Лайош Детари, б.р.). Караше "Ланча Дедра" кабрио. Сприятелихме се с него. Викам: "Мини да ме вземеш." Минава той, а и живееше близо до мен и спираме на стадиона. Жилбер Грес излиза и казва: "Забрана! Повече да не идвате с кабрио!" Викам си: "Какво ще правим?", а унгарецът ми казва: "Нищо, утре пак ще дойдем." И аз си купих една кола, също кабрио. И двамата ги спираме, а Грес просто спря да излиза.
- Преди мач са те извадили от състава, защото си пушел цигара в кафенето. Четвърт час по-късно президентът на клуба те върнал и накрая си вкарал победния гол.
- Това пак е в Швейцария. Понеже не Жилбер Грес ме бе харесал, а президентът, който беше много богат, заможен човек и поддържаше изцяло клуба. Аз съм готов да се обличам, съобщава състава и мен ме няма в него. Всички гледат към мен, а аз - нищо. Започват да загряват, а аз се качвам горе в кафето. Седнал съм,
паля една цигара и в това време минава президентът
Поглежда часовника и казва: "Г-н Иванов, няма ли..." Отговарям: "Аз няма да играя." Той казва: "Моля?! Как няма да играеш?" Викам: "Днес ще почивам." Замина си, аз си допуших цигарата, преобличам се, слагам си обувките. Мачът вече беше почнал, пета-шеста минута течеше. Отивам до резервната скамейка и сядам най-открая. Не минаха и десет минути, обръща се Жилбер Грес и казва: "Иванов! Отивай да загряваш!" Отивам, публиката започна да ръкопляска. Мачът нещо не вървеше и в последната минута с глава батко ви вкара един гол.
- Мислил ли си защо не стана новият Роналд Куман на "Барселона"?
- Ицо тъкмо беше настъпил съдията, а Куман беше скъсал кръстни връзки и се очакваше поне шест месеца да не играе. Тогава дойдоха при мен, искаха да ме вземат под наем от "Бетис", но президентът не ме пусна. Ходил съм при него, молил съм се. Викам: "Това ми е шансът! Това е "Барселона!" А той ми отвръща: "Аз без тебе не мога!"
- Имаше два гола на "Камп Ноу".
- Имам и спечелен бас. Ицо идва вечерта при мен в хотела. Майтапя се с него и му викам: "Утре ще вкарам два гола. Кажи на Суби, че два гола ще му хакна!" А той: "Бягай, бе!" Викам, ако го направя ще ми дадеш една бутилка уиски и ще ми позволиш само 100 метра да мина с твоето Беемве. Казва: "Даже ще ти го подаря!" Отговарям: "Не искам да ми го подаряваш." Почва мачът 2:0, 3:0, 3:1, туп дузпа и още една. Викам на Суби: "Не там, а от другата страна." И на другата обратно и така. Отидох да му стисна ръката и се прибрах.
- Не можем да си представим какво щеше да стане с две "луди" български глави в "Барса"...
- Е, може би тогава можеше да станем два пъти европейски шампиони! А пък можеше и да изпаднем!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
