- Големият треньор мина през ада на коварна болест
- Кампанията на "Стандарт" дава шанс на младите, казва Димитър Димитров - Херо
Димитър Димитров-Херо. Един от най-успешните български треньори по футбол. Водил е отборите на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. Шампион е на страната със "сините", печели с тях и Купата на България.
В края на 90-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България. Херо е и един от участниците в кампанията на "Стандарт" за младите български таланти и лично награди в Созопол някои от тях.
- Херо, ти каза, че много таланти са угаснали пред очите ти. Защо се получава така?
- Да, наистина съм виждал много талантливи момчета, от които можеха да станат добри футболисти. Но заради липса на трудолюбие, амбиции и постоянство те не успяха да постигнат нещо. Затова е и съветът ми - много, много труд и желание трябва, другото е от природата.
- Самият ти винаги си изгарял от емоции край терена, дори прекалено. Би ли го направил пак?
- Струва ми се, че да. Бих коригирал все пак реакциите ми към съдиите. Те са малко над нормите. Но винаги ще има кой да те ядоса, защото в това отношение нищо не е променено. А аз имам болезнено чувство за справедливост.
- Водим този разговор след драматичния мач на националите в Скопие. Трябва ли вече да се радваме?
- Когато отборът беше зле, казах, че това не са реалните му възможности. И сега, след двете победи, призовавам да не се отива в другата крайност
Ние у нас ги обичаме тези неща. Все пак - адмирации за младите момчета.
- Помагаш на две украински семейства. Чувстваш ли се емоционално ангажиран?
- Да, но не искам да се впускам дълбоко в политиката. Ние, спортните хора, да си гледаме нашата работа.
- Ти си известен противник на тоталитарното минало на България.
- Естествено, аз помня как сме живели. Как сме се радвали на бананите и портокалите. Казвам ясно -
- против режима на Путин съм също. Но имам приятели руснаци
и трябва да се знае, че много от тях не одобряват войната и въобще политиката на Русия.
- Преживя огромна човешка драма. Как намери сили да се бориш с коварната болест?
- От такава болест е трудно да се каже, че си се отървал. Тя е коварна наистина. Преди време се радваха на всеки ден и го смятах като дар Божи. Забелязвах детайлите, дребните неща, на които иначе не обръщаме голямо внимание.
- Имали сте и силна емоционална връзка със Стилян Петров, който мина през същия ад...
- Когато се разболях, първо той ми се обади. Когато пък той се разболя, аз му се обадих. Гледахме да се подкрепяме и да си даваме кураж.
- Много лъжи прочетох тогава за болестта си
които засягаха и най-близките ми. Дори се говореше, че съм имал СПИН...
- Много хора те подкрепиха тогава.
- Да, усетих истински добрината им. Това е изключително!
- Сега, години по-късно, продължаваш ли да гледаш на живота по друг начин? Изглеждаш здрав и в добра кондиция.
- С промяната на някои от навиците си вече свикнах. Но с течение на времето пак ме хванаха битовизмите, да се надяваме, че това е за добро. Да, Слава Богу, добре се чувствам в момента. Дано да бъде така и занапред.
- Суеверен ли си?
- Преди много често правех разни неща. Но знам, че трябва да разчитам главно на себе си. Когато се разболях, ходих при едни хора да ми кажат какво да очаквам. В такива случаи човек търси надежда. Да му кажат какво го чака, за здравето.
- Започнах дори да чета Библията
Въпреки че моето поколение не е възпитано на това.
- Кога стана Херо?
- Това е още в детските ми години, при игрите ни в махалата. Не знам наистина кой го измисли и какво означава. Прякорът така си тръгна заедно с името ми и вече го намирам за съвсем нормално.
- Взискателен ли си към себе си, щом премаш профасията толкова дълбоко?
- Аз не обичам половинчатите неща! Или се захващаш и ставаш от най-добрите, или въобще не се занимаваш.
- Почетен гражданин си на Бургас. Какво е чувството?
- Да, освен на Бургас, също така и на Павлодар. Приятно е, разбира се, но не се чувствам нищо повече от останалите хора.
- Как виждаш инициативата на "Стандарт" за младите таланти?
- Много позитивно! По този начин ще се даде шанс за изява.
- Лошото е, че изостанахме научно и технически в спорта
Доста сме назад, за някои съвременни методи у нас дори и не са чували.
- Държавата има ли вина?
- Ще кажа, че и държавата има вина за това. След промените през 1989 година тя направо си абдикира от спорта. По времето на комунизма пък печелехме нереално много медали, а след това стана пълната противоположност. Но като цяло държавата спря да се грижи за спорта и това е много решаващо.
- Сега казваш, че те радват внуците и семейството.
- Сега за първи път имам достатъчно време за семейството. До този момент не беше така, знаете, че при нас, спортистите, работата е свързана с доста лишения. Но пък сега им се радвам пълноценно!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
