Ивет Лалова: Заканих им се за Олимпиадата

София

Ивет Лалова спечели седмо място в най-престижната дисциплина на световното първенство по лека атлетика - спринта на 100 м, а малшанс я лиши от място във финала и на 200 м. Атлетката кацна на Летище София и разказа за емоциите си от Дегу.

- Ивет, как са емоциите на родна земя?

- Първите думи, които чух бяха „айде, другия път повече". Моят отговор беше малко рязък. Казах, че при тези условия и всички трудности, с които се сблъскват всички спортисти в днешно време, за мен е голям успех, което постигнах.

- Седмо място на 100 м и полуфинал на 200 м. Това ли беше програма максимум?

- Програма максимум щеше да е и финал на 200 м. Това определено си беше моят финал. Аз и за това казвам, че имам финал и половина. Но наистина уцелих много лош късмет - и със силен полуфинал, и с вятъра. Нововъведението с три полуфинала лиши много лидери от участие на финал. Не може да влизат първите двама плюс две най-добри времена, при положение че вятърът не е еднакъв за всички. Аз уцелих и в двете полуфинални серии, и на 100 и на 200 м, насрещен вятър. Всички специалисти обърнаха внимание на това нещо. 1,8 насрещен вятър е много силен за спринт.

- Какви бяха реакциите на твоите конкурентки?

- Всички бяха учудени, втрещени и респектирани отново. Отношенията ни са прекрасни. Всички се отнесоха много добре с мен. Хората от нашия отбор също ме подкрепиха. Много се радвахме, всички изживяхме една голяма емоция. Това беше едно прекрасно световно първенство. В момента не съм усмихната, защото съм толкова смачкана и не знам къде се намирам. Но наистина аз съм много щастлива и се учудвам, като казват „не можа ли да направиш повече".

- Съперничките заканиха ли ти се?

- Не, по-скоро аз им се заканих за Олимпиадата. Щом се класирах за този финал без грам самочувствие и увереност. Бях ги загубила в последните години.

- Как се чувства едно бяло момиче сред най-бързите спринтьорки в света?

- Опитвам се да не деля на бели и черни. По-скоро се гордея, че бях единствената европейка на финала на 100 м, тъй като в Берлин преди две години нито една европейка не успя да намери място на финала. Последната беше Ким Геварт преди 4 години в Осака.

- Италианският ви треньор Бономи доволен ли е?

- Бономи е доволен за 100-те метра Той беше там, видя какви са условията. Дори с треньора на Кели-Ан Баптист говорих, че това щеше да бъде много силен финал и поне първите шест щяха да слязат под 11 сек, ако не беше този насрещен вятър от 1,4 и 1,5. Бономи е доволен за 100 м, тъй като аз съм първата му финалистка в тази дисциплина. За 200 го беше яд. Това пък е неговата любима дисциплина. Според него аз можех да взема медал.