15-ото световно първенство по лека атлетика в Пекин се оказа най-успешното за топспринтьорката ни Ивет Лалова-Колио. В китайската столица тя зае 14-о място на 100 м с личен рекорд за сезона от 11,09 сек и седмо на 200 м с 22,32 сек, което е най-доброто постижение в кариерата. След финала на 200 м, който се оказа и най-бързият в историята на световните, Ивет отговори на въпросите на пратеника на "Стандарт".
- Ивет, каква е твоята лична равносметка от шампионата в Пекин?
- Мога с ръка на сърце да кажа, че се чувствам много голяма късметлийка и много благословена. След всички перипетии и неща, през които минах в последните 10 години, наистина съм благодарна на съдбата. Трудът, който положих, наистина беше много голям и да постигна отлична форма точно за Пекин е голяма награда за мен и екипа ми. Знаете колко много атлети не успяха да стигнат дори до това световно първенство, защото нормативите са много високи, изключително трудни за покриване. Тренирам с Инна Ефтимова и видях как цяло лято тя гонеше тези квоти. Нивото в леката атлетика се вдига все повече. Има и атлети, които цял сезон побеждават - на Диамантени лиги, турнири, а ги няма да участват тук или други не видях в полуфинали, финали. Затова аз се смятам за късметлийка и за достатъчна опитна вече, за да направя нещата правилно.
- В Пекин направи историческо участие на 200 м.
- В полуфинала си направих лично постижение, а на финала подобрих старото си от преди първенството и заради това няма как да не се чувствам супер. Много съм щастлива, много съм доволна.
Изхабих страшно много енергия от радост
след полуфинала. Знаех, че първите три във финала на 200 м не са сигурни, както на 100 м. Резултатът на шампионката Дафне от 21,63 сек обаче вече се приближава към мъжките постижения. За да спечеля медал, обаче трябваше да подобря българския рекорд. И това 22,41 сек на финала е суперрезултат. Участвах в най-бързата серия на старта на 200 м, в най-бързия полуфинал и за награда в най-бързия финал в историята.
- Какъв съвет ти даде твоят треньор Роберто Бономи за финала?
- Да бягам до последния сантиметър, защото нищо не се знае в този финал.
- Не закъсня ли с ориентирането си към 200 м?
- Май да. Бономи отдавна ми повтаря, че моята дисциплина е 200 м. Другото важно нещо, което ми каза още преди 5 години, когато започнахме заедно, е, че един състезател има нужда от поне 5 години, за да свикне с новия треньор. И ниастина чак сега, след много време аз, започвам да разбирам нещата, които той иска от мен. Например, много често бягаме на тренировка 200 м с прогресия, като на всеки 50 м увеличаваш скоростта. След полуфинала на 200 м си тръгнах си от стадиона и си казах "аз се влюбих в 200 м". Нали знаете, че се случва да виждаш някой много пъти и изведнъж се получава нещо по-различно и си влюбен. Тези 200 м в Пекин са много голяма мотивация за мен за догодина. Може би ще зарежа 100 м и ще готвя само 200 м, а и мечтата ми е да направим една много силна щафета на 4 х 100 м. Това е. Спортът се превръща в бизнес, трябва и ние да започнем да мислим различно.
- Какво следва за теб след Пекин?
- Ох (въздиша). Не знам. Първо искам да се нарадвам на този финал. След полуфинала на 200 м се радвах с вас в микс зоната, а малко след това тази радост се превърна в напрежение и чакане. Преди финала ми се съобщаваше как "цяла България чака", което също носи напрежение. Какво чака? Какво чакат, нали влязох във финала. Сега от финала медал ли.
Тази година булка, догодина люлка
(смее се). После като е медал, да е златен, а после и световен рекорд. И затова първо искам да се нарадвам, че най-накрая осъществих една мечта - да бягам на финала на 200 м на световно. През годините гледах как украинката Мария Риемиен и французойката Сумаре все се вмъкваха във финалите. И сега най-накрая мога да отдъхна. Влязох и аз.
- Все по-често се прокрадва мнението, че трябва да опиташ да бягаш и 400 м. Може ли това да стане реалност?
- Ако трябва, накрая и 400 м ще бягам (смее се). Боними ми каза, че ако това е единственият ми шанс да постигна нещо, ще трябва да го направя. Е, ако е така, и 800 м ще пробягам (пак се смее). Значи това са два олимпийски цикъла. Но засега ще караме година за година. Сега имам един ангажимент към турския ми клуб ЕНКА и смятам, че съм го завършила. Но сега мога да се отпусна, мога да попразнувам малко. Да се порадвам. И то вече идва Олимпиадата в Рио.
- Тук в Китай усети ли подкрепата на хилядите ти фенове?
- Да. И искам да благодаря на всички, които в България, а и не само са кършили пръсти, молили са се, плакали са и са били с мен. Благодаря на семейството си, които съм сигурна, че са получили не един или два инфаркта през изминалите дни, на всички приятели, на абсолютно всички, които ми писаха и се опитаха да се свържат с мен. Пожелавам много успехи и здраве на всички и благодаря на още един човек, който страшно много ме подкрепи. Той знае кой е. Благодаря на Добромир Карамаринов и БФЛА. Благодаря и на вас журналистите, защото вие сте винаги с мен, чакате, треперите и все едно се състезавате наравно с всички нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
