Ивет Горанова покори олимпийския връх, и то при дебюта на каратето на най-големия спортен форум на планетата. После взе и медал от световно първенство - бронз, а за финал бе избрана за спортист №1 на България за 2021-а. Така за първи път в 64-годишната история каратистка триумфира в престижната анкета.
Титлата ми донесе голяма промянаt
Олимпийската титла тотално ме промени - признава Ивет Горанова. - Навсякъде хората ме разпознават, радват ми се, вдъхновени са от успеха ми. Аз пък съм щастлива, че успях да върна българския дух. Виждам голяма мотивация в очите на хората. Имах уникална година, в която сбъднах две мои мечти. Първо, станах олимпийска шампионка, а след това за втори път изживях това щастие, като бях избрана и за спортист на България!
Абсолютен непукист и с огромна енергия, на олимпийското състезание тя в един ден изигра 5 срещи в категория до 55 кг, и то все срещу шампионки от световни, европейски първенства и азиатски игри.А на финала преодоля категорично и най-сериозната си противничка Анджелика Терлюга (Украйна), срещу която дотогава имаше отрицателен баланс на татамито.
Ивет, ти си булдозер!
За триумфа на Ивет допринася и работата й с мотивационния треньор Моузес Налока, който я вади от "всякакви дупки"."Много хора се готвят с години за златото, а ние имахме само месец - казва угандиецът. - Тя беше отворена да ме слуша. Когато гледах мачовете й, аз видях един булдозер в нея. Казах й: "Ивет, ти си булдозер". А какво прави той? Просто срива всичко и нищо не може да го спре - отива и размазва. Тя спечели и петте си мача в Токио, защото ментално ние работихме върху това - стъпиш ли на татамито, ти не си Ивет, а булдозер. И тя го постигна! Така моята увереност, че отива за злато в Токио се пренесе и върху нея. Много е важно да се обграждаме с хора, които вярват в нашия потенциал."
С карате Ивет се захваща, когато е ученичка във втори клас. Преди това учи народни танци, но в училището в родният й град откриват паралелка в този вид спорт.
"Така с моята сестра Габриела, която е по-голяма от мен с 2 години, решихме да се запишем - спомня си със заразяваща усмивка шампионката. - Бях гледала карате само по филмите, нямах представа какво е. В началото мятахме ръце, крака. Но постепенно започна да ни харесва. Научи ни на дисциплина, на постоянство, на упоритост."За всичките тези години плътно до Ивет е нейният личен треньор Ангел Ленков, който я извежда и до олимпийското злато.
"Винаги ми казва, че ако се страхувам, няма как да спечеля - разкрива каратистката на плевенския клуб "Петромакс". - Човек трябва да рискува. Всъщност eдинственото, което правя преди състезания, е да слушам наставленията на треньора си. И гледам да се концентрирам изцяло върху мача, който предстои. Никога не мисля 3-4 срещи напред."
А това, че е учила народни танци, сега много й помага да е бърза в краката.
Новата порция златни момичета
Те станаха част от ансамбъла на България по художествена гимнастика, след като предишните гимнастички се оттеглиха като олимпийски шампионки от Токио 2020. Макар летвата да е вдигната много високо, новите гимнастички вече демонстрират на какво са способни.
Новият състав на ансамбъла с капитан Вая Драганова и съотборнички Женина Трашлиева, Петя Борисова, Елена Георгиева, София Иванова и Биляна Везирска спечели през уикенда два златни и един бронзов медали от Световната купа в Ташкент, Узбекистан.Те станаха шампионки в многобоя в събота, а в неделя добавиха злато на пет обръча и бронз на три ленти и две топки.
Макар че Българската федерация по художествена гимнастика традиционно не им спести критики заради допуснати грешки, представянето на момичетата на старши-треньорката Весела Димитрова сякаш следва стабилна тенденция към призовите места.Седмица преди Ташкент, те спечелиха злато в многобоя и петте обръча и бронз с две топки и три ленти на Световната купа в София. Това беше техният официален дебют на голямо състезание като ансамбъл.
Нашите композиции са истински шедьоври
"Композициите на нашите момичета са класа, истински шедьоври, които разказват история с уред, тяло и танц. За съжаление, обаче, се допускат сериозни грешки и все още не можем да видим съчетанията по начина, по който са замислени да изглеждат и да въздействат", посочиха от федерацията на официалната си страница във Фейсбук.
Капитанката на новия български ансамбъл Вая Драганова е само на 18 години. Някои от другите момичета са били дълги години в индивидуалното направление, какъвто е случаят с 23-годишната Петя Борисова.Друга от по-опитните гимнастички е Женина Трашлиева на 24 години. Неотдавна тя споделя пред БНТ, че "без трудности не става, във всяка една сфера има трудности, това е нормално - важното е да ги преодоляваме".
Елена Георгиева очаква, че новите съчетания от новия олимпийски цикъл - пет обръча и съчетание с топки и ленти, ще помогне на гимнастичките да демонстрират нови движения и елементи, за да се "открои артистичността"."Ще изпъкнем с някои по-трудни и интересни елементи, с повече стъпки и танцови движения", закани се още през януари Биляна Везирска, а Камелия Петрова тогава обеща "много различни и интересни композиции".
Последното момиче от новия състав на ансамбъла - София Иванова, се присъедини към отбора през февруари. Дотогава тя се състезаваше индивидуално.
Дочакахме и новото ни чудо в щангите
17-годишният ни супер талант във вдигане на тежести Карлос Насар (81 кг) изумява с изявите си. В края на миналата година тласна щанга, тежаща 210 кг, което е с 3 кг повече от световния рекорд в тази теглова група, държащ се от китаеца Лу Шаожун (207 кг).
Нещо повече, Карлос изравни световния рекорд в първото движение, изхвърляне, на друг китаец - Ли Даин, който 175 кг. Така Карлос събра двубой от 385 кг, който е с цели 7 килограма над световния рекорд на Шаожун (378).
Той е бил едва на 3 години, когато България за последно е печелила световното злато в мъжкото вдигане на тежести. Днес е на 17 и вече е първият български световен шампион в щангите от 2007 г. насам.
Той е Карлос Насар, който не само спечели титлата на Световното първенство по вдигане на тежести в Ташкент, Узбекистан, но записа и световен рекорд от 208 кг в изтласкването.
Карлос завоюва златото при дебютното си участие на световно първенство. През миналата пролет той за пръв път се появи в мъжкия национален отбор на България и спечели сребърен медал на Европейското първенство в руската столица Москва.Още тогава медии и специалисти започнаха да го сравняват с легендата на българските и турските щанги Наим Сюлейманоглу. И двамата дебютират в мъжкото вдигане на тежести на 16 години, и за двамата първото голямо състезание при мъжете е в Москва.
Карлос Насар е роден във Франция на 12 май 2004 г., но израства в Червен бряг. Именно там той прави първите си стъпки във вдигането на тежести с треньора Илиян Илиев.През миналата година Карлос спечели и Световната купа за младежи в Перу.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com