Георги Младенов е емблематична фигура за баскетболния "Левски". Със "сините" бившият национал има спечелени 8 титли на България и пет купи на страната. Отскоро Жоро е селекционер на националния отбор. С него започва серията ни от интервюта с легенди на "Левски" по случай 100-годишнината на клуба.
- Какво е за теб "Левски"?
- Любимият ми клуб. "Левски" е начин на живот, религия. Нещо, което обичаш и за което плачеш. Не може да се побеждава във всеки мач, но това не значи, че когато отборът не върви, трябва да се откажеш от него. Да си фен на даден отбор, бил той "Левски", ЦСКА или някой друг, трябва да си му верен до гроб, а не днес съм от единия, защото е първи, утре съм от другия, защото той е по-добър.
- Как се запали по "Левски"?
- Баща ми, Бог да го прости, изигра голяма роля. Започнах да тренирам при него. После продължих при Петър Симанов, който също вече не е между живите. Близо 25 години от живота ми минаха в този отбор.
- Като малък ходеше ли по мачове?
- Редовно. Даже ядох бой заради един мач. Беше с ЦСКА за купата. Стигна се до продължения и продължи до късно вечерта. Като се прибрах, ме посрещнаха с шамари от вратата. Нормално, хората са се притеснявали за мен, макар че времената бяха други и играехме до тъмно навън.
- Тренирал си футбол известно време.
- Да, с Наско Сираков, Емо Велев, Гибона (б.а. - Божидар Искренов). Тренирах едновременно футбол и баскетбол. Имам 6-7 мача, 2 като нападател и 4-5 като вратар. Треньор ми беше Киро Миланов. Участвал съм в няколко турнира. Имам дори гол срещу ЦСКА. В един мач на "Раковски" направихме 1:1 и аз вкарах. Така че сегашните футболисти да си опичат акъла, за да не останат без работа от догодина.
- Кои са най-хубавите ти спомени със синия екип на баскетболния "Левски"?
- Страшно много са. Всяка победа ми е ценна. Не мога да отделя една титла или купа от друга. За всеки успех целият отбор се е трудил здраво.
- Какво си спомняш от дербитата с ЦСКА?
- Ставаха страшни мачове. Залата беше пълна. 4-5 дни по-рано и една седмица след това се говореше за тези сблъсъци. В началото, когато ме взеха в първия отбор на "Левски", рядко играех. Помня един път влязох за 4-5 минути и трябваше да пазя Петко Маринов. Човек, който само можеш да го гледаш в очите. Хубавото, което сега липсва, е, че тогава играчите от двата отбора бяхме приятели. Празнувахме заедно. Излизахме с Иван Ценов, Любо Амиорков, Росен Барчовски... с всички, които тогава играеха за ЦСКА, съм приятел и до днес. Ходехме заедно по дискотеки, организирахме си купони.
- Кум си на Станислав Станков, който играеше за ЦСКА, имаше ли закачки между вас?
- С нито един баскетболист на ЦСКА съм нямал конфликт на терена. Да, понякога прехвърчаха искри, но без това няма дерби. Веднъж Шошо (б.а. - Станислав Станков) ми каза: "Куме...". Отговорих му: "Тук не съм ти никакъв кум". Всичко приключваше с края на мача. Не знам защо сега го няма това отношение. Не мога да вляза в главите на настоящите състезатели, независимо дали са футболисти или баскетболисти, но трябва по-голямо уважение. Все пак не сме на война, няма да се убиваме.
- Като стане дума за "Левски", носиш ли на майтап?
- Да, и то доста. Сега "Левски" е зле, бие ни който ни хване, а много мои приятели са за ЦСКА. Побъркват ме, но нали знаеш какво е казал Кръстника: "Търпиш, мълчиш, стискаш зъби и когато дойде времето, всеки ще си получи това, което му се полага". И аз чакам. Знам, че и моят ред отново ще дойде. "Левски" не заслужава да е в това положение и рано или късно нещата ще се оправят.
Преди няколко години, след като "Манчестър Юн" победи "Рома" със 7:1 в Шампионската лига, изпратих на един близък приятел "армеец" по Фейсбук картичка с надпис "Не сте сами". Телефонът ми загря. Не вдигах и получих съобщение: "Ще те убия!"
- С "Плама" си играл срещу "Левски", как си се чувствал?
- Нормално, това ми е задължението. Тогава "Левски" играеше с младоци и изпадаха. Не ми беше приятно какво се случва с любимия ми клуб, но животът на професионалния спортист е такъв, че трябва да сдържа чувствата си и да си върши работата.
- Все пак играеш срещу публиката, която до вчера е скандирала твоето име?
- Аз с публиката на "Левски" никога не съм имал проблем. "Сините" фенове винаги са ме обичали, защото във всеки мач съм се раздавал на 1000 процента. Да, понякога не се е получавало, но има и такива дни. Важното е, че и аз, и хората на трибуните продължаваме да си обичаме и да защитаваме цветовете на отбора.
- Сега ходиш ли по мачове, вълнуваш ли се?
- Да ти кажа честно, отдавна не съм ходил. Не съм от редовните на стадиона. Гледам по телевизията, вълнувам се и чакам по-добри времена.
- Каза, че отдавна не си ходил по мачове, но като отидеш, плащаш ли си билет?
- По времето, когато Владо Грашнов, Бог да го прости, беше президент на футболния "Левски", си купих ВИП карта. Не искам да казвам колко пари бях дал, защото не помня и ще излъжа. Клубът не е длъжен на никого. Да, дали сме много, но сме и получили. Всеки, който се чувства истински левскар, трябва да си плаща, за да гледа любимия отбор. Много пъти, като отида в залата, ме посрещат: "Добър ден, г-н Младенов, заповядайте!". Всичко е до човека. Ако на стадиона има 15 000 души и си купят билети от по 3 или 5 лв., смятайте колко пари ще влязат в касата на клуба. А в момента феновете вместо да дават, взимат. Не само че влизат безплатно на стадиона, но и получават пари за хореографии. Какво излиза? Клубът не само че не печели, но си и плаща, за да му ходят фенове по мачовете. Всички знаят за коя част от публиката говоря.
- Ще бъдеш ли на юбилея?
- Трябва. Веднъж "Левски" става на 100 години. Колкото и да сме здрави, няма да доживеем до следващото тържество. Всеки, който се чувства истински фен, трябва да е на стадиона за мача с "Лацио".
- Помагаш ли по някакъв начин по организацията?
- За момента не. Знам, че Тити (б.а. - Константин Папазов) се е заел здраво. От мен никой не е искал помощ, иначе съм готов веднага и с каквото мога да помогна.
- Каква е визията ти за бъдещето на "Левски"?
- Не съм специалист и ще е смешно да давам съвети как ще се оправи "Левски". Това, което в момента е баскетболният клуб, е благодарение на г-н Цветан Василев. Във футбола също има човек, който дава пари - Тодор Батков, но по веригата надолу настава объркване. Има неща, които не ми харесват. Като например историята с Ивайло Петев. Ето и аз съм треньор. Ако се занимавах с футбол и ме поканят, дали бих си и помислил да отида в "Левски" след този инцидент? Сега дано като Георги Иванов - Гонзо се върне нещата да се пооправят. Той е мъжкар, не бяга от отговорност. Стискам му палци да успее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
