Григор Димитров – поредната велика българска спортна звезда, която тръгна толкова обещаващо, емоционално и зареждащо пътя към върха в своя спорт. Но в тениса, както и навсякъде другаде, изкачването до най-високото място не е просто да се повозиш в асансьора и да натиснеш копчето за най-горния етаж от небостъргача. А по-скоро като да катериш К2 или Анапурна. Гришо обаче с лъвски скок, както са го правили и други велики български спортисти като Христо Стоичков, Стефка Костадинова и т.н., мина няколко базови лагера от раз. Той спечели два Шлема за юноши и българският народ масово започна да припознава в него своя нов герой, своя нов идол. След като започнаха да идват мачовете с най-големите – Роджър Федерер, Рафа Надал и Новак Джокович, феновете започнаха да разбират от тенис, да очакват нашето момче да пребъде. Реалността обаче е такава - колкото по-нагоре са катериш, толкова по-трудно става. В случая с Гришо, ситуацията не е по-различна. Нашето момче, родено в Хасково, се старае, мъчи се, но се вижда, че товарът му тежи. Товарът на всичките тези очаквания, на тези погледи – не само в България, защото Гришо има милиони фенове по цял свят. Но привържениците му от чужбина не са така емоционално свързани, както българите. В случая, ние трябва да бъдем шерпите, които да носят товара на Григор по пътя към върха. Но както се видя и от Откритото първенство на Австралия – голяма част от тези „разбирачи“ само чакаха кога Гришо ще сбърка, кога товарът ще му натежи. И това стана крачка преди четвъртфинала срещу Надал, когато надъханият млад американец Тиафо постигна най-голямата победа в кариерата си. След този мач нещата се видяха най-кристално – и шерпите оставиха товара на Гришо по пътя към върха. Е, дано нашето момче се окаже достатъчно силен и сам да си занесе багажа до най-високата точка на тениса някой ден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
