Никога не удрям извън ринга, въпреки че ме предизвикват
Боксьорът Тервел Пулев е двукратен европейски вицешампион (2010 и 2011 г.) и бронзов медалист (2015 г.), носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г. В спортната му биография са още десетки медали от различни първенства. Роден е на 10 януари 1983 г. в София. По бокса го увлича неговият баща Венко Пулев. Завършва Национална спортна академия "Васил Левски" в специалностите треньор и учител. Учи и второ висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в специалност "Право".
- Тервел, имаш син Калоян, a на 21 май тази година се роди и вторият ти син - Аспарух. Защо кръщаваш синовете си с имена на български владетели? Това семейна традиция ли е?
- Да, това е традиция. По скоро това е дух, една енергия, с която сме възпитани от моя баща. Както той нас ни е кръстил с идеята за българщината, така и аз продължавам да кръщавам децата си. По този начин изразявам родолюбието си. Смятам, че има доста външни влияния, които ни пречат, като култура, че дори застрашават генотипа ни. За целта е нужно да правим реални неща, не само да си говорим. Да кръщавам децата си с имена на велики български владетели е най-малкото, което мога да направя.
- Разкажи за Аспарух - кротко бебе ли е? Помагаш ли в грижите?
- Аспарух все още е прекалено мъничък, за да си покаже характера. Като всички бебета плаче, когато е гладен. Не мога да не отдам почит към майка му, която полага невероятни грижи за него. Аз го поемам на ръце, когато тя трябва да свърши нещо из къщата. Помагам и аз, но майката си е майка. Излизаме вече на разходка с количката, случва се често хора да ме спират за снимка. На никого не съм отказал, земен човек съм.
- Какви би искал да станат синовете ти? Като теб и брат ти или не би се обидил, ако не продължат семейния път в бокса?
- Нямам никаква амбиция синовете ми да станат боксьори. При нас амбицията е била на баща ми, че ние с брат ми трябва да сме боксьори. И не съжалявам. Боксът ми е дал много, формирал ме е като личност. Но аз лично нямам такава амбиция към моите деца. Те биха могли да упражняват всяка една друга професия, стига да станат хора. Искам да ги направя хора и да ги възпитам така, че да се гордея с тях! Това ще ми донесе удовлетворение, ако станат добри, възпитани мъже.
- Баща ти Венко Пулев ви прави боксьори с брат ти. Ти би ли станал треньор на синовете си?
- Не, категорично не. Треньорството не е моето амплоа. И не смятам, че бих бил добър баща на собствените си деца. Смятам, че е по-добре ако тренират бокс, друг да им е треньор. Децата се респектират повече от чуждия човек. Респектът и нивото на строгостта се губят, ако има такава роднинска връзка.
- Не си сключил брак с майката на децата си. Защо?
- Неща, които не ги смятам за нужни, не ги правя. Вероятно ми е от зодията, по-практичен съм, типичен Козирог. За мен сключването на брак е напълно излишно. Мисля, че партньорите си показват всеки ден обичта, уважението, вниманието един към друг. Подписът нищо не значи.
- Кой командва на семейния ринг?
- Няма главни, заедно дърпаме каруцата. Всеки си гледа неговата роля. Често се случва една жена да роди и след това сама да си гледа детето. Обаче тя не е в състояние да възпита детето си сама. За мен това е грешно, защото се получава дисбаланс. Детето има нуждата от двамата родители, и от плюса, и от минуса. Противоестествено е децата да се възпитават само от един родител. Не може жената да играе ролята на мъжа и обратното. Семейството се създава и се гради от двама души. В съвместния живот между мъж и жена и двамата са равни.
- Разкажи ми повече за жената, която ти ражда прекрасните синове.
- Жена ми е много силен човек, като характер, и в живота, и като професионалист. Тя е национален състезател по волейбол. На много високо ниво спортист, всеотдайна майка и съпруга. Дълги години се е борила сама, състезава се всяка година в чуждестранни клубове. Това й даде една доста стабилна школовка. Диана е жената за мен и до мен. Скоро ще станат 10 години, откакто сме заедно.
- Ти си от голяма фамилия. Какво е за теб семейството?
- Семейството за мен е всичко. Независимо каква професия практикува и как се развива в нея, човек се нуждае от своето семейство. Не може цял живот да се гради кариера и да се буташ само с амбициите си. Ето, например при нас спортистите, кариерата е до време. После какво правим - уповаваме се на семейството. Иначе сигурно е празнота - да се обърнеш и да нямаш никого. За какво ти е била тази кариера, ако нямаш наследници, семейство. За какво са ти медали и победи, ако нямаш с кой да споделиш щастието и славата. Можеш ли вечер да се гушнеш с медалите!? Да нямаш с кого по празниците да си кажеш една дума, да почувстваш уважението на близките си.
- Карате ли се с жена ти?
- Разбира се, случва се. Това са съвсем нормални неща. Обикновено това са абсолютно битови неща. Тя ми каже да напазарувам, да купя нещо, аз забравя. Старая се спокойно да й обясня защо съм забравил. Жената има нужда да я приласкаеш, да я погалиш, успокоиш. И тя веднага омеква. Обикновено за 5 минути проблемът е решен и сме забравили дори и да е имало нещо.
- Колко деца искаш да имаш? Били опитал и трети път за една щерка? Как би кръстил дъщеря си?
- Бих искал да имам още едно дете. Не съм мислил по въпроса с името, вероятно ще е пак някое българско име. А ако имам дъщеря, бих я кръстил на майка ми - Христина.
- Подреден човек ли си? Кои качества харесваш и мразиш в себе си?
- Имам и положителни, и отрицателни качества, като всеки един човек. Имам едно отрицателно качество - много съм прям с приятелите си. Казвам им какво мисля в очите, случвало се е да изкоментирам постъпка на приятел с цел да помогна. Понякога си мисля защо ли го правя, ама не си кротувам. Иначе съм подреден. Не бих казал, че живея хаотично, че съм разхвърлян.
Имам си свой ред, не съм идеален, но се придържам към определен ред.
- Какво е за теб боксът?
- Както вече казах, боксът ми е дал много, формирал ме е като личност. Боксът за мен е начин на живот. Започнах да тренирам 9-годишен. Боксът е начин на мислене.
- Към кой спорт извън бокса изпитваш още слабост?
- Покрай жена ми гледам често волейбол, така започнах да разбирам някои тънкости. И естествено футболът като най-популярен спорт ми харесва. Често се събираме с брат ми и приятели и ритаме, ей така, за кеф.
- С кои от твоите трофеи най-много се гордееш?
- Не мога да изтъкна едно отличие или медал, всички са ми скъпи. Като рожби, които са изстрадани - всяка със своята история. За всеки един трофей съм се трудил жестоко, доказвал съм се по този начин. Иначе олимпийският медал е ценен най-много от хората. Държави като САЩ и Германия, развити икономически сили, нямат медал в бокса от Лондон 2012. България има и това е голямо постижение.
- Кой е бил най-трудният ти момент в бокса или на ринга?
- Трудни моменти никак не са ми липсвали, но може би на олимпиадата, в мача, когато спечелих медал, имаше момент, когато не знаех резултата, а нещо стана и от съдийската маса дадоха сигнал на рефера да спре мача за момент. Спомням си, че 10-15 секунди продължи тази пауза и ми се стори цяла вечност. Ако се боксирам, правя нещата инстинктивно и нямам време да мисля за нищо странично, а правя най-доброто, на което съм способен. Но тогава ни бяха разделили в белите ъгли и усещах голямо напрежение. До ден днешен съм много щастлив и доволен от себе си и така ще бъде до края на живота ми.
- Имал ли си фалове?
- Разбира се, фаловете са моментите, които също ни изграждат. Веднъж играх на Европейска купа, в тежък мач победих Алексей Егоров (Русия) и стигнах до финал с украинеца Александър Усик. Излязох на ринга с 40 градуса температура. Бях добре подготвен и имах реален шанс да го бия, въпреки че той беше домакин. Тактиката, дадена ми от моя треньор, сработи отлично. Украинците се чудеха как да противодействат, имаше надхитряне. Мачът вървеше отлично за мен до средата на втория рунд, когато аз рухнах от високата температура. Не можах да продължа и загубих. Отидох на Европейска купа, защото ме бяха поканили, не можеше да се отиде без поименна покана. Въпреки температурата приех веднага и не съжалявам.
- Някога било ли те е страх преди мач?
- Чувството не е страх, а по-скоро притеснение. Това е нормално, преди всеки мач има предстартова треска.
- Изобщо от какво те е страх? Вярваш ли в Бога?
- Да, вярвам в Бог. За мен има свети неща, от които имам респект и не смея да посегна. Имам съвест. Вътрешната бариера е съвестта ми.
- Съжаляваш ли за нещо?
- Не, всичко е било, както е трябвало да стане. Не съжалявам за нищо сторено до тук.
- С кого би искал да се биеш на ринга?
- Няма конкретно име, което да изтъкна. Играл съм с най-големите имена, най-добрите боксьори в света. Разликата между така наречения аматьорски бокс, в който боксьорите се готвят професионално, и профи бокса е голяма. Системата като цяло е различна. В профи бокса се вдига огромен шум за някой мач и всички са ангажирани медийно. Докато при аматьорите конкретно голямо първенство може да мине тихомълком, не че аматьорите са на по-ниско спортно-техническо ниво.
- Има ли шанс да те видим на олимпиадата?
- Мисля, че шансовете намаляха, защото няма да мога да участвам на квалификациите.
- Как преживя смъртта на легендата Мохамед Али? Какво беше за теб този велик боксьор?
- Мохамед Али е най-великият. Той е една легенда, която ще остане в историята на световния спорт завинаги. Бил ми е интересен и извън ринга. Той е вдъхновителят на поколенията след себе си и продължава да бъде.
- Как върви сега Боксовата академия?
- Много добре върви. Има доста деца, но са малко тези, които искат да се състезават.
- Как ще се почувстваш, ако видиш момчета от академията, които тренират, да се бият по стадионите?
- Хората, с които работим, държим да имат морал. Когато нещо не ни харесва в тяхното поведение или направят нещо, ги събираме и им говорим възпитателно. Веднага гледаме да отреагираме, ако нещо не е както трябва в това отношение. Аз лично не разбирам футболното хулиганство като поведение. Не разбирам смисъла на тези деяния. Дори синът ми Калоян ме попита защо се бият по стадионите. Казах на детето, че това не е редно и е много глупаво.
- Приемате ли жени да тренират бокс в залата с цел самоотбрана? Какви са изискванията?
- Боксът отдавна е станал унисекс спорт. Много жени се интересуват от него и при нас има много представителки на нежния пол. Жените тренират за удоволствие. Боксът е прекрасно кардио, изпотяваш се лесно, стяга тялото, добива се много добра фигура. Когато успееш да усвоиш една сложна техника и координация, това те кара да се чувстваш доволен от себе си. Координацията се движи от мозъка, човек с тренировки я развива и усвоява. И не на последно място, боксът тонизира и се отслабва.
- Като малки биехте ли се с брат ти?
- Разбира се. Бяхме много палави деца и правихме доста бели. В една детска възраст двете години разлика между нас бяха от значение. Той е бил по-силният.
- Разкажи ми някоя интересна история от детството ти!
- Баща ми беше строг и държеше да се прибираме навреме, преди да се е стъмнило. Веднъж обаче се забавихме повечко, защото с приятели бяхме запалили огън и седяхме около него. Когато се прибрахме, баща ни чакаше, не си беше легнал и много ни се скара. Нашляпа ни леко по дупето, колкото да усетим, че иска да ни се скара. Една от големите ми бели беше, когато запалих асансьор в един блок. Не знам защо, чаках един мой съученик на 8-ия етаж, той се бавеше. Зад асансьора имаше стаичка на чистачката и луфт във вратата. Изведнъж започнах да хвърлям запалени клечки през пролуката на вратата. Вътре започнаха да горят черги, метли и всичко останало. Огънят се пренесе към шахтата на асансьора. Уплаших се и избягах.
Често се е случвало да викнат баща ми в училище, но той не ни се караше, редки са случаите, в които ни е посягал. Той много говореше с нас, учеше ни.
- Добър ученик ли беше?
- До четвърти клас, после ми се развали успехът. Но имах едно силно качество, слушах в час и запомнях материала. След това не ми беше необходимо да уча. Класната се дразнеше, че не уча вкъщи и когато даде контролно, аз винаги успявах да напиша достатъчно. С точните науки бях зле, но разказвателните предмети, български и литература много ми вървяха. Развивах темите без проблем. Може би и за това записах да уча право.
- Чувстваш ли се в сянката на Кубрат?
- Не, всеки от нас има своя успех. Той например няма медал на олимпиада, реализира се в профи бокса.
- Как се чувстваш, когато брат ти е на ринга, а ти си отвън?
- Много тежко. За мен това е по-трудно, отколкото да съм вътре в ринга. Когато гледам брат ми, сърцето ми се къса. Защото искам да помогна с нещо, а не мога, единствено ми остава да викам отстрани. Когато влезна в ринга, напрежението пада и спирам да мисля за странични неща. Концентрирам се върху човека срещу мен.
- С какво би искал да се занимаваш след активната си боксова кариера?
- Искам да си довърша образованието, един изпит ми е останал. Но не съм се насочил все още какво да специализирам. После ще му мисля.
- Веднъж зададох на брат ти Кубрат един провокативен въпрос, ще ти го задам и на теб - удрял ли си извън ринга?
- От дете не ми се е налагало да удрям някого извън ринга. Аз не съм агресор. Никога не предизвиквам скандал. Не бих ударил пръв. Не правя проблеми и не влизам в конфликтни ситуации. Примерно има пияни хора по заведенията, които се закачат. Гледам винаги ситуацията да се размине, да не се стига до бой. Друг е въпросът, ако се наложи самозащита. Така уча и сина си Калоян - да не влиза в конфликт доколкото е възможно. Да предупреждава няколко пъти този, който го притеснява.
- Къде ще почивате това лято? Имате ли вече семейни планове?
- Нищо не сме планирали засега. Искаме Аспарух да укрепне малко. Иначе светът е глобален, решаваш и отиваш било то в съседните Гърция, Турция или другаде.
- Ти имаш перфектно телосложение и завиден ръст. Ще споделиш ли с нашите читатели как се храниш?
- Храня се здравословно, доколкото мога. Избягвам вредни храни или пържено. Примерно, вечер избягвам хляба. Мога да кажа, че ям почти всичко. Жена ми понякога готви, но не винаги. В тренировъчния режим, в който се намирам, не се притеснявам, че няма да изгоря калориите.
След определена възраст човек не полага ли грижи за тялото си, започва да се отпуска визуално. Дори с приятелите от години имаме един лаф, с който се бъзикаме -"Акъл на професор, тяло на хамалин".
- Имаш ли хоби?
- Обичам да яздя, конете са моето хоби. Имам свой собствен кон. И той носи българско име- Недко, и е източно българска порода. Кончето е шампион на България. Често се случва да засенчи много по-скъпи коне от него на състезание. По този повод съм усещал завист в средите на конния спорт. Правили са ми и мръсотии, но аз се гордея с Недко, не обръщам внимание на тези неща със завистта.
- Гледаш ли Европейското по футбол? Какви са ти прогнозите?
- Да, гледам го със сина ми. Калоян ми е добра компания. Обсъждаме всеки мач. Той е много забавен и интересен в коментарите си. Забелязва детайли, на които аз не обръщам внимание ако той не каже. За прогнози е рано още, но мисля, че някой от фаворитите може да спечели - Франция, Германия, Испания...
- Какъв съвет ще дадеш на читателите на в. "Стандарт"?
- Да бъдат постоянни в делата си. Вярвам, че всеки човек може да постигне това, което желае. Стига да го иска достатъчно!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
