Нас всички ни боли за националния отбор, затова искаме оставките на ръководството на Българския футболен съюз!
Това вкратце бе мантрата, която големият голмайстор и дългогодишен претендент за власт Димитър Бербатов повтори десетки пъти в поредната си медийна изява.
Ако трябва да бъдем искрени, първата част от мнението му се споделя от цялата държава – от Бербатов, от Боби Михайлов, от редовия фен, от треньори, клубове и футболисти. Едва ли има българин, който да е доволен от факта, че опонентите ни в евроквалификациите очевидно са от по-високо качество, с повече опит, с повече подкрепа и с по-добри стадиони от нас.Това обаче са все обстоятелства, които едва ли биха могли да бъдат променени с магическа пръчка чрез оставка на управата на БФС, свикване на нов конгрес и внасяне на още повече хаос в така или иначе измъчения ни футбол.
Докато страната се тресе от политическа криза и сме в очакване на пети парламентарни избори за две години (произвели нулев резултат и безтегловност), екснападателят и свитата му, не без закрилата на конкретни политици, усетиха момента отново да яхнат вълната на публичното разочарование и да я наместят според своите лични амбиции, пише в коментар БЛИЦ.
Прави ли ви впечатление, че почти няма мач на националния отбор, който да не бъде насилствено пречупен през Бербатовата призма?
Може би бе пропусната само миналата есен, когато невръстният състав на Кръстаич спечели битка за националната чест на недружелюбния стадион в Скопие – просто тогава нямаше за какво да се хване.
Във всички останали случаи обаче преди и след двубои на селекцията ни по команда пред медиите излиза я „кандидатът“, я някой от придворните му, с откровената цел да капитализира на гърба на националния ни отбор.
Всички помним гостуването в Литва, когато бяха използвани всевъзможни хватки тимът ни да бъде смачкан. Помним и как служебно бе назначен конгрес в деня на важно домакинство срещу Северна Ирландия. В ден, в който Бербатов записа загуба, а може би и две – защото България победи „на мускули“, а това явно не влизаше в плановете му.
Дясната му ръка Стилиян Петров – по подобие на известен крайнодесен политик – поиска извинение от Борислав Михайлов, след което обясни как всичките му „успехи“ с националния отбор са се случили заради присъствието на опитния Краси Балъков. Същият този Стилиян публично критикуваше бившия треньор Ясен Петров, който поддържаше процеса на постепенно подмладяване – с талантите, но и с опитните фигури. В днешното си участие Бербатов пък обяви, че по-добре отборът да бъде поет от българин, вместо да го води Кръстаич. Е, очевидно партийната линия на екипа на Бербатов всеки път мутира в зависимост от партийната изгода.
Няма друг начин да си обясним факта, че националният отбор се използва като батут за личните управленски амбиции на хора, отказали се от фланелката на България. Няма как да приемем за искрени популистките вопли на загриженост от страна на човек, симулирал разтежение на контрола със Сърбия, само и само да не бере срам наравно със съотборниците си. И няма как той да ни убеди, че в свят, изтъкан от причинно-следствени връзки, падането на сегашното БФС ще ни избави от загуби на националния отбор.
Чисто и просто става дума за нова порция обяздване на народната мъка за користни цели.
Подобни методи често са ставали причина за войни, при това – световни. Искаме ли такава и във футбола ни, драги ми Димитре? И не е ли грях да сипваш сол в раните на ранена България. Понеже никога не си имал нужния лек, със своите действия правиш точно това...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
