София. Може би няма треньор, който да познава така братя Пулеви. Тервел в по-голяма степен. Той е негов личен наставник и до днес, до олимпийския му успех, в който малцина вярваха. Успешните боксьори са израснали пред очите му. Тево е бил на 11, а Кубрат на 13 години, когато съдбата ги среща с Борислав Бояджиев. И аз не знам защо, но един от най-кадърните ни треньори все остава в сянка. А и той самият бяга от прожекторите. "Доставя ми удоволствие да виждам как нeщо се гради. Затова съм при малките", споделя Боби, както повечето го наричат. Сега той е селекционер на юношеския тим, спечелил 8 медала на европейското тази година. Отборът е в основата на състава, който ще ни представя на световното през 2014 в София. Неговите младоци са надеждите ни за следващата Олимпиада в Рио. Впрочем в дни, в които анализираме представянето на спортистите ни в Лондон, е хубаво да посочим примера на бокса.
- Братя Пулеви са израснали пред очите ти. Как успяха?
- Мога да говоря повече за Тервел. Най-ценното за мен е, че успя да намери сили в себе си и да преодолее трудностите, пред които беше изправен. И сега си мисля какво ли ни е накарало да сме такива инати? И когато всички ни казват, че няма да стане, ние да продължаваме. Възприемам го като някакво предизвикателство на съдбата. Господ ни предлага изпитания, за да види дали заслужаваме да постигнем нещо повече. Иначе и двамата сме били на ръба на отказването. В един момент, когато той върна газта, аз натисках. В следващия, когато аз бях демотивиран, той ми напомняше колко е важно да сме заедно.
- А той кога върна газта?
- През 2007-2008 г. бях в Испания. Той не игра на световното в Чикаго. Казваха му, че нищо няма да стане от него. Не го взеха на европейското в Ливърпул. После го писаха в "Б" отбора на националния. Пред него поставиха други боксьори, не го взимаха на лагери.
Тогава беше на път да спре
В същото време в "Академик" имахме добри спонсори. И може би това го задържа. Работехме здраво. За съжаление финансовата криза ни удари. Парите секнаха. Отборът се разпадна. Бях принуден да си регистрирам фирма с предмет на дейност подготовка на професионалисти в областта на бойните спортове. Търсех начини да наема зала и тогава се чувствах малко в безтегловност. За радост успяхме да докажем, че всичко може да се случи. Още повече че тази година освен всичко имаме и европейски вицешампион при юношите, което ни дава стимул. Една страница се затваря - олимпийски медал. И се отваря друга.
- Тервел постигна ли максимума?
- Не. За момента може още при аматьорите. Но новото предизвикателство е професионалният ринг.
- Каква е съдбата на един треньор в България?
- Различна и зависи от много фактори. Прави ми впечатление девалвацията на професията. Прекалено трудно е човек само с треньорство да се изхранва. И тя става повече хоби, отколкото истинска треньорска работа. Нужно е доказаните треньори и тези с бъдеще да бъдат стимулирани. В единоборствата от тях се хвърля много тежък труд, който остава незабелязан за широката публика. В една тренировка, когато държиш лапи, правиш 70 процента от това, което прави състезателя. Случва се на ден по 2 часа и половина само да поемаш удари.
- Спортната академия бълва треньори, а накрая се оказва, че после федерациите ги търсят?
- Може
да се помисли за преоценка на преподаването
Национални треньори, трябва да се произвеждат така, както национални състезатели. Работа на различните катедри към НСА е да разработват и адекватни съвременни методики за подготовка на спортистите в определения спорт. А също и тестове, които да дават максимална информация за моментното ниво на състезателя. Такова нещо до момента не се случва. Сега караме колело 20 минути, а натоварването на колелото е съвсем различно от тава на боксьора на ринга или на бореца на тепиха. Един колоездач може да върти половин час, но като го вкарам между въжетата, ще се одърви за три минути. Имам програма на кубинските национали, разработена от 1964 г. до 2008 г. Говорим за цял екип биохимици, физиолози и какви ли не. Не може само треньорите да са виновни. Виновни са всички. Също така не би трябвало така лесно да става лицензирането на клубове. Да се разбере, че да си президент, преди всичко е отговорност. Когато тръгнеш да регистрираш клуб, не първо да мислиш, че ще получаваш общински пари или такива от тотото, а да мислиш как нещо ще изграждаш. Чуват се различни мнения за масовизиране на спорта. О кей, няма проблем когато става въпрос за бягане, народна топка, волейбол, баскет, футбол. Няма как да масовизираш бокса или стрелбата. За тях се нужни достъпни съоръжения. Сега да плащаш наем е нещо почти непосилно и много мои колеги превърнаха залите в дебелариуми, за да изкарат заплатите си и наема. От това страда високото спортно майсторство. Дават ми акъл "Абе, едно време треньорите отиваха по училищата и търсеха деца". Да, но едно време отиваш в школото и не казваш "Дай 150 лева да тренираш". А боксът е тежък спорт и не е спорт за удоволствие. В цял свят са разработили програми - боксът срещу насилието, агресията, дрогата. Защото духът на хиперактивните деца в залата се променя. Родителите не бива да се притесняват, когато децата се занимават с бойни спортове.
- А защо ММА боевете придобиха по-голяма популярност от бокса у нас?
- Едно дете на 12-13 г. вече трябва да е започнало да се занимава с бокс, ако иска резултати. В рамките от 6 до 8 г. се изгражда един състезател. ММА е продължение на дадена кариера и там нещата са поставени на друга основа.
- След Лондон се видя, че бележим отстъпление. Откъде да тръгнем сега?
- Хубаво е да има центрове, спортни училища за спортовете, които ни носят медали. Но
да създадем 4 основни региона
за да не откъсваме децата от родители и приятели. Там да бъдат поканени на работа най-добрите треньори. И на 15 септември да се покажат плановете, а на следващия 15-ти да се напишат отчетите. И да знаеш, че ако на 60 процента не си изпълнил заложеното, си тръгваш. Тогава нещата ще станат по-сериозни. Да се търси отговорност срещу парите, които се дават. Постигнатото в Лондон е отражение на социалната ни действителност. Хубаво е, че се стигна до този резултат, защото това ще даде възможност да се видят грешките назад. Да свалим розовите очила и да погледнем реалността. Освен това сме склонни винаги да злорадстваме, а не да признаем успеха на другия. Когато някой направи нещо хубаво, нека го уважаваме и да кажем едно "Браво!" Да ценим колегите, защото аз знам Палми и Мишо през какво са минали. На никакво ниво не бива да допускаме интригите. Хайде най-после всеки да загърби егото си и са се уважаваме.
- Как боксовата федерация дръпна толкова за една година?
- Това, което се случва в бокса, е благодарение на ръководството.
Заслугата е на президента Красимир Инински
Той създаде условията. Българският спорт има нужда от хора със сърце да управлява и да милее за спорта. Няма нужда от президенти за визитни картички, които само да трупат дивиденти от положението си.
- А ще успееш ли да запазиш юношеския тим?
- Виждам много талантливи деца във всички национални гарнитури. Въпросът е да ги задържим и мотивираме. Боксът вече работи с 24 юноши, още 18 старша и още 12 по-малки. Това са 50-60 човека. Да се надяваме, че 4-5 от тях ще могат да отидат в Рио.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
