София. 12 ноември, 2006 година. "Левски" бие на "Лаута" с 3:1 в напълно спокоен мач. Толкова е лежерно, че Мъри Стоилов сменя "синия" идол Георги Иванов още в началото на втората част. Следва екшън по трибуните. Вбесени, запалянковци на "Локо" псуват звездата. Майката на Гонзо - Снежана, скача да защитава своето момче. "Все пак тук е израснал", беснее бившата хандбалистка.
Едва не се сбива с прочутия запалянко Фотото.
Случката ражда легендарни истории. Колко са верни, колко плод на нечие въобръжение, никой не знае. Една от тях гласи, че Гонзо е показал среден пръст на "черно-белите". В интерес на истината няма кой да застане с името си - "да, видях го". Другото е доказано - Иванов никога не се е радвал особено след гол или успех над родния тим. Но доста от привържениците на "Лаута" са раздразнени от клетвите на Гонзо във вярност към "Левски".
Георги започва в "Локо" 10-годишен, на 16 вече дебютира в първия тим. На 21 преминава на "Герена" след страхотна трансферна сага. "Гонзо е в "Левски", тръбят Лафчис и Андрей Желязков. "Шопите лъжат, Гонзо е наш", отговарят пловдивчани. В крайна сметка "девятката" избира София. На "Лаута" побесняват, чува се, че рамо за трансфера удря тогавашният кмет на Пловдив Спас Гърневски.
Гневен на Панчарево е и бат Петьо
Зехтински, който месеци наред убеждава Гочето Василев да вземе в ЦСКА младежа от "Локо". Зико е пръв приятел с бащата на Гонзо - Александър Иванов, един от големите техничари в историята на "Ботев", пропилял доста талант в пиене и хазарт. "Каза ми, Петьо, взимай го, където отидеш треньор. Казвам му и пристига", кълне се Зехтински. Не го чуват в ЦСКА.
Гонзо се налага бързо в "Левски", но първите му години не са добри за "сините". Титлите и купите все бягат. Но пък започва знаменитата серия на пловдивчанина срещу ЦСКА. Спомня си с умиление, че първата му премия за успех над "червените" получава в чувал. Не е толкова голяма, но явно Лафчис се разплаща с футболистите благодарение парите от билети. Кой дал пет лева, кой два!
После историята е позната на всички. Три поредни титли с "Левски", два пъти футболист на годината, кървавия гол, рекордните 15 гола срещу ЦСКА, в които тимът му няма загуба. Идва славата, парите, мощните джипове, неизбежните слухове за връзки с известни манекенки, вечната клюка за Цеци Красимирова. Трансферите в чужбина, не толкова успешни престои там и неизбежните завръщания на "Герена". Плюс нови титли и купи. По ирония на съдбата обаче идолът на сектор "Б" не участва в европробива на "Левски" през 2005 и 2006 г. Първо е в чужбина, връща се едва след квалификациите за Шампионската лига. Мъри Стоилов обаче не го пуска в игра. Иванов дори е помолен да се преоблича в малка съдийска стая. Аргументът е малко странен - да не потиска Бабангида и Домовчийски
Георги се появява едва в домакинския мач срещу "Челси" в София. Макар и да не е във формата от 2000 година, пловдивчанинът помага за още две титли, преди да започне кариерата на директор и треньор в "Левски". Гонзо се хвърля и извън терена с типичния хъс, но успехите не идват. Част от поклониците му дори се обръщат срещу него: остани си легенда, не се занимавай с треньорство. За разлика от други идоли за Георги Иванов може да бъде гарантирано едно - винаги е готов да бъде "пожарникарят" на Герена не от алчност или изкривено желание да бъде месия. Просто е мъжко, честно момче и така разбира понятието "отговорност".
Е, Гонзо не успява да стане треньор на "Герена". Но пък има и друго - футболист също не става в "Левски". Прави го в "Локо". Като скромно момче от панелките на ж.к. "Тракия", чийто баща е част от историята на "Ботев", но завършва кариерата си на "Лаута".
Явно Георги Иванов беше решил отново да използва родния клуб като катапулт към големия футбол. "Локо" е идеалният тим за тази цел, поне в този момент липсва каквото и да е напрежение, породено от високи цели или свръх очаквания.
Започнахме с онзи ноември, 2006 г., защото публиката още е разцепена за новия треньор. Едни го виждат в бяло: нашето момче, спасителя. За други преобладават черните краски - "ненужният в "Левски", "изменникът в синьо". Факт е, че 500 души му станаха на крака преди контролата с "Черноморец" онзи ден. Явно дълбоката нишка на "черно-бялата" любов е по-силна. До вчера. Когато момчето пак си тръгна от "Лаута". След по-малко от 24 часа престой. Рекордно бързо. И обиден. А Гонзо можеше да спечели обратно всички на "Лаута" много скоро. След два кръга идва "Ботев". А кой, ако не Гонзо знае как се печели дерби, където честта все още е по-важна от точките и парите. Уви, засега голямото завръщане се отлага. Може би е за добро. При Георги Иванов важи старото правило, че историята обикновено се повтаря като фарс. Но все пак момчето заслужава още един шанс. В "Левски" или "Локо". И ще го получи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
