Биеш се като момиче! Това вече не е обида

Най-доброто представяне на Игрите след Сидни 2000

България изпрати най-успешната си Олимпиадата през новия век, макар в навечерието на игрите очакванията към най-малката ни делегация от 85 години насам да не бяха много големи и заредени с ентусиазъм. След Игрите в Сидни не сме имали толкова поводи за радост, а и нямаше ентусиазъм за такива.В крайна сметка обаче страната ни завърши с 3 златни, един сребърен и два бронзови медала. Страхотните златни момичета от ансамбъла, Стойка Кръстева и Ивет Горанова се окичиха със злато, Антоанета Костадинова спечели сребро, а Тайбе Юсеин и Евелина Николова достигнаха до бронза и осигуриха на България 30-о място от 206 делегации.

Трето място на Балканите

На Балканите България се нарежда на трето място, но с равен брой златни медали с делегациите на Хърватия и Сърбия. Именно златото е основният показател, по който се подрежда тази класация. Хърватия обаче е №1 на полуострова, защото освен 3 златни, има 3 сребърни и два бронзови медала. Особено впечатляващо при тях бе класирането на два отбора за финала на мъжките двойки в тениса.Забележете. След нас са Гърция и Турция, които имат по два златни медала. И докато турците като бройка имат 13 отличия, то гърците имат само двете си титли, плюс едно сребро и един бронз.Може би най-шокиращо е, че зад нас е Румъния, защото сред балканските страни, тя е единствена, която е пред България във вечната ранглиста по медали.Ако излезем извън Балканите, едва ли ни изненадва фактът, че от сходните като размери, население и икомоника на нас държави, №1 в спортен план е Унгария. Маджарите спечелиха 20 отличия, 6 от които златни, като завършиха на 15-о място в класирането.Иначе в цяла Европа, България е на 17-а позиция, а ето кои са всички страни пред нас: Великобритания, Русия, Нидерландия, Франция, Германия, Италия, Унгария, Полша, Чехия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Дания, Хърватия, Сърбия и Белгия.Ако излезем извън неговите предели, доста зад нас в класиранмето виждаме например ЮАР, която има сериозни традиции в олимпийските спортове. Изпреварили сме и страни с десетки пъти по-голямо население като Мексико, Нигерия, Индия и Индонезия. Една Аржентина пък дели 72-ото място със забележете - Сан Марино. Двете страни има един сребърен и два бронзови медала.

Психиката. Големият проблем изглежда преодолян?

Един от най-големите проблеми за родните спортисти на олимпийски игри е психиката. Паникьосването в ключовите моменти е коствало не е един и два медала за нас, много от които и златни.Показателен пример. Един невероятен спортист като Стефка Костадинова трябваше да чака три Олимпиади, докато триумфира със златото. В Сеул като световна рекордьорка остана чак четвърта, в Барселона също не се пребори за титлата. Половин България не спа, треперейки за Стефка през 1996 година на Игрите в Атланта, когато тя най-после триумфира.Пресните примери от Япония сега. Трепването в решителните моменти отне злато и бронз за Антоанета Костадинова в стрелбата, както и очаквано злато за Тайбе Юсеин в борбата.

Стойка и Ивет - двете пердета

В моменти, когато отново изглеждахме като жертва на психиката, Стойка Кръстева и Ивет Горанова направиха зрелищна демонстрация как трябва да се бориш на Олимпиада, когато си добре подготвен! На всичкото отгоре Ивет е само на 21 години и бе най-младата участничка в каратето на дебюта му на олимпийски игри. Става въпрос за характери."Чувствам се силна. Колкото битки още искате, ще ви ги дам. Ще ги прегазя всичките!" Така говореше Горанова по време на състезанието. Това е вече 50 процента победа.Тръгнаха и анекдоти около златото на Стойка Кръстева. "Биеш се като жена! Да, това е комплимент, а не обида", написаха в социалните мрежи след титлата на великолепната ни спортистка.

Нови таланти или контрол над федерациите?

Без съмнение доброто представане на Игрите в Токио показва, че в последните години в българския спорт се е работило на друго ниво. Дълго време се знаеше, че големият проблем са федерациите. Битките за финансирането от държавата и потъването на средствата. Не, че го няма и сега, но очевидно има треньори и федерации, които работят правилно със спортистите.Това е едната страна на медала, която вече се политизира. Нормално е и бившият спортен министър Красен Кралев да говори със самочувствие за медалите от Токио, защото те на практика идват след неговия мандат. Всеки на негово място ще го направи.Втората причина за успеха. Имаме очевидно нова вълна от утвърдени и млади таланти в световния спорт. Опитът на Стойка Кръстева е Антоанета Костадинова и взривът на Ивет Горанова.

Десертът! Отдавна чаканото злато на ансамбъла

Истинска наглост бяха изявленията от страна на Русия, че били лишени от титлата при ансамбъла за сметка на българките. Неизживяният великоимперски комунизъм на таза страна й пречи да си спомни, че невижданата мафия в съдийството преди време отреждаше титла след титла на рускините в художествената гимнастика. Още по-малко пък такива думи трябва да излизат от устата на фигура като Юлия Винер, която много добре знае колко медали донесе диктатурата при съдийството в този спорт на Русия. Въпросът е, че такава риторика се качи и на високите етажи на държавното ниво в лицето на Сергей Лавров и Мария Захарова.За тяхно добро е да приемат - отдавна чаканият, дълги години пренебрегваният златен медал за българските момичета вече е факт!

Стефка: Нямам никакви съмнения за българския спорт

Председателят на БОК Стефка Костадинова също бе много развълнувана от представянето ни в Токио 2021. "Щастлива съм с българските олимпийци. С това, че отново ни направиха горди и силни като нация. Че ни дадоха възможност да чуем с ускорен пулс химна, да видим българския флаг развят най-високо и да приветстваме сънародници на почетната олимпийска стълбичка.За миг не съм се съмнявала във възможностите на родния спорт. Мнозина напоследък ме смятаха за непоправим оптимист, но знам, че наред с класа и себераздаване, няма как да бъдеш на върха без вяра и силен стремеж към победата.България има своите супер герои в Токио, своите най-ярки посланици пред света. Искам да им благодаря от сърце, на тях, на техните треньори, специалисти в щабовете и ръководители. Те преодоляха огромни трудности още със спечелването на квотите във все по-жестоките квалификации... След това в тежки условия, при пандемия и при отложени с година по-късно игри, в една необикновена и обгърната в рестрикции олимпиада успяха да се реализират. И да докажат, че българският спорт не е мъртъв. Че има потенциал, който може още и още да се разгърне".