При бягството от Сирия 18-годишното момче губи родителите си
Ануар Абдула е роден в Сомалия. В България идва като бежанец от Сирия преди малко повече от година. Ануар е сам. Сам е, защото семейството му се губи по пътя на бягството към мечтаната свобода и новото бъдеще. Майка му остава в лагер в Турция, а баща му успява да замине за Германия. Момчето живее отначало в бежанския лагер в Харманли, после в дома за деца, лишени от родителски грижи, в Хасково, защото все още е непълнолетен. На Рождество Ануар посрещна своето пълнолетие. И смята да продължи живота си у нас - като български гражданин. Мечтае да е успешен и се труди много за това.
------------------------
Днес Ануар е ученик в хасковското СОУ "Паисий Хилендарски" и бързо става любимец на всички. Отначало е само слушател в клас, защото - с помощта на доброволката Лидия Стайкова - откриват дипломата му от Сирия, но само за завършен 10-и клас. Едва за 2 месеца и половина обаче Ануар успява да навакса и си взема приравнителните изпити, за да продължи с връстниците си. Едно от първите неща, които записва в тетрадката си през септември, преди да чуе първия звънец в българското училище, е: "Аз съм от Сомалия и Сирия и живея в България". Днес момчето наваксва и с правописа.
От известно време Ануар се радва на самостоятелно жилище. Няма собствени средства, за да си го позволи, но отново с помощта на Лидия Стайкова вече е самостоятелен. Преди около месец тя публикува в блога си "Полетът на костенурката" инициатива за набиране на средства за двама млади бежанци, единият от които Ануар. И доброволката описва до стотинка необходимата сума, която да осигури спокоен и нормален живот за бежанеца за половин година напред. Историята на момчето и упоритостта му, желанието да се учи впечатлява дотолкова хората, че парите за следващите 7 месеца - за скромно, но нормално битуване, вече са събрани. Междувременно Ануар е потърсен и от Апелативния съд в Хасково за преводач и като такъв вече заработва по малко средства и от там. Сега следващата стъпка, за която Лидия се бори, е да му помогне час по-скоро да има лаптоп и интернет, за да може да работи като преводач на свободна практика. Така доброволката се надява, че с навършването на пълнолетието си момчето ще стъпи по-бързо на краката си и ще започне да се издържа само.
Ануар говори пет езика - арабски, английски, турски и сомалийски. Българският е последният, който е научил. АБВ-то сричал в бежанския лагер в Харманли. Иска да усъвършенства езиците и дори да научи още, защото мечтае да стане преводач. В момента е доброволец към бежанския лагер в Харманли. Там превежда на братята си по съдба. Вижда и занапред бъдещето си в родината ни. Момчето е напълно подготвено както да се бори за това да бъде един успял българин, така и срещу неприязънта и отхвърлянето заради цвета на кожата си и заради предразсъдъците, че е бежанец. Хората, които го гледат с недоверие, обаче Ануар не съди -не им се сърди, а им пожелава да бъдат здрави и обичливи.
И в преспите всеки ден Ануар изминава прилежно 3-те километра от дома си до училището. За няколкото месеца в българското школо той доказва, че знанието е негов приоритет. За него и от учители, и от съученици можеш да чуеш само суперлативи. А в разговор на български с него - и то само след малко повече от година, откак е стъпил на наша земя, човек остава със зейнали уста и от натрупания лексикален запас, и от произношението му. Ануар е от онези млади хора, след срещата с които очите ти започват да блестят от надежда. Той е олицетворение на млад, силен, окрилен, вярващ в доброто и хубавото бъдеще млад човек. В нито една думаняма вайкане, няма оплакване от съдбата, която го е споходила. Не обича да се връща с разкази назад за ужаса, през който е минал, предпочита да върви към позитивното, което го очаква. И силно вярва в това. А за бъдещето си Ануар казва: "Човек навсякъде има възможности, всичко зависи от собствените му качества". За решението си да остане и да продължи живота си, макар и сам, в България пък е категоричен: "Научих езика, харесва ми, не виждам защо да ходя някъде другаде. Има 7 милиона, които живеят в България, не виждам защо да не живея и аз тук!"
Дарители, благодаря за щедростта и шанса!
Благодаря много на всички дарители! Наистина много съм впечатлен от тяхната щедрост. Аз още продължавам да уча, но за мой късмет ме извикаха от Административния съд да превеждам, като частна работа, и така получавам малко пари. По принцип искам и в бъдеще да работя тази работа и се стремя сега към това, че да усъвършенствам езиците, които знам. Досега върви доста добре и това ми е мечта, да науча тези езици както трябва и да превеждам, защото наистина намирам радост и удовлетворение от това да бъда като канал, чрез който се разбират хората. Така че - отново искам да благодаря на вас всички, че наистина сега мога да продължавам спокойно да гоня мечтите, стремежа, и знанието, които са ми нужни, за този етап и нататък в живота.
Ако искате и можете да подкрепите Ануар в сбъдването на "българската мечта", може да се свържете с доброволката Лидия Стайкова на имейл: [email protected]
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
