Валентин Братоев обяви, че няма да се връща в родината, за да се присъедини в сряда към лагера на мъжкия ни национален отбор по волейбол. Посрещачът обясни пред dsport.bg своите причини да не иска да се подготвя и да бъде част от олимпийската квалификация от 5 до 10 януари в Берлин.
Както Вальо, така и брат му Георги, заедно с Николай Николов, не попаднаха в състава на Силвано Пранди за предишната олимпийска квалификация, но влязоха в разширения избор от 28 играчи на селекционера. Предстои обаче да се разбере до часове точният избор от 15 човека на Пранди за лагера в София и турнира в Берлин.
Валентин Братоев разказа също за клубния си отбор и как се живее в Катар. „Не, няма да пътувам до България да се присъединя към националния отбор. Получих повиквателна, но няма да мога. Имам няколко травми, от които гледам да се отърва, за да мога да довърша сезона тук. Това е основната причина“.
„Силвано Пранди ми изпрати съобщение и ме попита дали имам желание да се включва в националния отбор. Аз като цяла имам такова желание, но наистина имам неща, които трябва да разреша и не ми позволява да бъда пълноценен в това, което върша. Да довърши това, което е започнал, с хората. Имаше известни търкания. Не е опрял точно до мен. Не съм аз човекът, който ще разрешава проблемите на Силвано. С удоволствие бих помогнал, но с така очерталата се ситуация от миналата година, в моята глава няма смисъл да участвам в националния. За в бъдеще времето ще си покаже“.
„Не бих казал, че се чувствам огорчен. Имаше някакви моментни ситуации, но това е нормално, веднъж те взимат, веднъж не. Пранди изрази своето становище спрямо ситуацията, която се случи там. Каза, че спортно технически ние не сме му трябвали. Аз от миналата година не съм се променил, на същото ниво съм. По-скоро не бих свършил работа. Пък и имам някои болежки. Сега ми се открива шанса да поработя физически, за да ги отстраня и да не се повтарят в бъдеще. Тука не са много мачове, но е тежко. Играе се на всеки четири дни, тренира се много и интензивно“.
„Има много време до Лигата на нациите догодина. Не се знае. Стискам палци, дано момчетата успеят да се класират на Олимпиада. Ако догодина се чувствам добре и съм здрав, кой знае?“
„Шансовете ни за класиране за Токио не са много големи. Същите шансове са и за останалите отбори. В крайна сметка само един отбор отива. Словения показа волейбол на много добро ниво, Холандия не е слаб отбор в никакъв случай, от нашата черга е. Нищо не е невъзможно, ако момчетата са здрави и нямат проблеми“.
„В момента в Доха е слънчево. Липсва ми България. Използвам времето си за физическа подготовка. 9 от 9 победи постигнахме с Ал Араби в първия полусезон. Отборът е традиционно силен, но последните години нищо не е спечелил. Вписах се в катарския ми клуб. Само 1-2 са местни състезатели, всички други са интернационални. Има момчета от Бразилия и поляк. Не мога да седя повече от 5 минути навън, много е топло. Физически съм добре плюс някои болежки, но годинките напредват, нормално. Предстоят ни още девет мача, тук не се играе плейоф, а както във футбола. Накрая теглиш чертата, който има повече победи, той е шампион. За сега нямам загуба и се надявам да успеем да удържим докрай. След това имаме Арабска Купа в Египет, след това Купа на Емира“.
„Семейството ми се чувства добре в Катар. Лошото е, че няма много зеленина и децата няма къде да играят. Не говорят още езика и не могат да комуникират с другите деца. Има много българи. За момента е приятна обстановка. Идва Коледа, ще празнуваме, а после продължавам с Ал Араби“, завърши Валентин Братоев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
