Християн Стоянов се върна с два златни медала от Световното за младежи в Холандия
Не искам да напускам България, целта ми е да постигна нещо тук, казва 16-годишният габровец
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата "решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Християн Стоянов, голямата надежда в бягането на средни и дълги разстояния.
Последният му удар е от вторник, когато не даде шанс на конкурентите си на Световното първенство за младежи с увреждания до 23 г. в холандския град Щадсканал. Християн Стоянов спечели два златни медала на 800 м и 1500 м, въпреки че трябваше да пробяга двете разстояния в един ден и в рамките на 3 часа. 2 минути 0 секунди и 17 стотни трябваха на младия ни параолимпиец да се справи с 800-те метра, като подобри личния си резултат, а с времето от 4 минути 14 секунди и 65 стотни на 1500 м покри официално квота за Световното първенство за мъже с увреждания през октомври в Катар.
Християн Стоянов е от Габрово и е едва на 16. По рождение дясната му ръка е недоразвита, но
това не му пречи да отвява конкуренцията
на средни и дълги разстояния. Състезава се от 2011 г., като първата му изява е на междуучилищни игри. Там го забелязва и треньорът му Веселин Георгиев, който го тренира и до днес, като му предлага да тренира лека атлетика в габровския клуб "Орловец". "Първоначално не го приех сериозно. Година по-късно обаче се записах и започнах да тренирам. Нужно беше постоянство и трябваше да свикна да ходя на стадиона всеки ден", спомня си първите тренировки Християн.
Първото състезание е година по-късно. На Държавното първенство в зала завършва 11-и на 800 м и 13-и на 1500 м. С всяко следващо състезание подобрява резултатите си, за да бъде днес сред най-добрите. "Винаги е в тройката при здравите спортисти", казва Снежанка Латева от Параолимпийската асоциация.
Среща по време на второто му участие на Държавно първенство в зала в Добрич през 2013 г. открива нови възможности пред момчето. "Запознах се с параолимпиеца Михаил Христов, който ми даде координатите на председателя на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов. Свързах се с него, а той започна да следи подготовката и резултатите ми", спомня си Християн. И до ден днешен му е благодарен за предоставената възможност да се състезава при параолимпийците.
Илия Лалов залага веднага на бързия габровец и не греши. Няколко месеца по-късно на Европейските игри за младежи в Бърно, което е първото му международно състезание, Християн печели три медала - златен на 800 м и два сребърни - на 100 м и дълъг скок. През август същата година на Световните игри за младежи с увреждания до 23 години в Пуерто Рико става първи на 1500 м, а на 800 м взема бронз.
2014 г. е още по-успешна
В Лондон младежът печели златни медали в двете дисциплини, в които се състезава.
"Той е много талантлив". Това казва всеки, който го познава. Самият той обаче не е напълно съгласен с това. "Не мога да кажа, че съм талантлив. Аз си знам какви усилия съм положил, за да постигна това", казва параолимпиецът, добавяйки, че трудът е в основата на успеха. Иначе познава добре значението на думата лишение. Денят му минава между тренировката и училището. "Нямам сила дори да седна пред компютъра. Дискотеките и нощните излизания са рядкост", признава той.
Християн учи в Априловската гимназия в Габрово с профил български език, литература и журналистика. Макар че в момента спортът му е на преден план, има интерес към разследващата журналистика. Все още обаче няма идея къде ще следва висшето си образование. Не се определя като истински габровец, защото не пести. Раздава се, а всичко, което прави, е с много отдаденост. За сметка на това пък чувството за хумор не му е чуждо.
На увреждането си е обръщал внимание, когато е бил по-малък. Чуждите погледи са го дразнили и смущавали. С времето нещата обаче са се променили. За щастие
обект на подигравки не е ставал
Християн е щастлив младеж, който твърди, че е постигнал всичко, което е искал до момента. Вдъхновява го животът и историята на колоездача Луис Армстронг. "Наистина ме вдъхновява въпреки признанието му, че е вземал допинг. Да не забравяме обаче, че преборва рака и пак успява да стигне до върха", казва Християн. Твърди, че за него спортът е цел, развлечение и голяма част от личния му живот. Признава, че треньорът му възлага повече надежди, отколкото самият той на себе си, но за сметка на това двамата следват план на развитие. Девиз няма, но пък е разбрал, че ако не направиш онова, което е нужно, няма кой да го свърши вместо теб. "Аз съм индивидуалист и дори егоист понякога. Но бих искал да стана пример за други хора. Ще ми се да вдъхновя други хора, тъй като искам да съм най-добрият във всичко, което правя", казва той.
За разлика от повечето си връстници Християн не гледа на чужбина като вариант за живот. "Това го възприемам като бягство. В крайна сметка, предпочитам да си остана тук, за да си постигна целите, които съм си поставил. Мисля, че е възможно, макар и по-трудно. Бих отишъл да уча в чужбина, но искам да постигна нещо тук, в България", казва той.
Християн гони първо близката цел. Голямата цел за него е сбор от постигнатите малки цели. А близката цел е само след седмица в Хърватия, където от 15 до 19 юли ще се състои Европейското първенство за младежи до 23 години. Тогава погледите отново ще са насочени към него с надеждата за поне още два медала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
