Съвременния спорт, появил се в Стара Англия преди около 200 години, се превръща в най-популярния социален феномен на съвременната епоха в цял свят. Причината за това се дължи на множество фактори, но основния двигател на този процес е създадените от Пиер дьо Кубертен олимпийски идеали, които придадоха на спорта благородния му образ на универсална хуманна ценност на съвременната младеж. Тези идеали вдъхновиха последователите на Кубертен да създадат едно оригинално гражданско движение в цял свят – Международното олимпийско движение, което и до днес си поставя мисията да работи за облагородяването на световната младеж на основата на идеала за хармонично развитие и нравственото възпитание в духа на Честната игра.
Кубертен много по-рано поставя проблема за необходимостта от действена формула за възпитанието на младото поколение, но той не успява да намери достатъчно ефективен модел от съществуващите практики в Европа и Америка през тази епоха. Ето защо той приема идеята за възраждане на античните олимпийски игри в една нова форма, която да стане притегателен център за всички спортни обединения, за всички народи. което за да осъществи мисията на олимпизма учреди съвременните олимпийски игри.
Световният дебют на олимпийското движение и на олимпизма като философия на спорта става в далечната 1896 г, когато Атина приветства 241 спортисти от 14 страни изпълнени с ентусиазъм да демонстрират своята привързаност към една нова кауза придаваща на спорта облика на фактор за сближаване на народите и възпитание на младежта.
С тези подбуди, на 8 април, два дена след началото на Първите олимпийски игри, в Атина пристига Българската олимпийска делегация водена от Тодор Йончев, швейцарския учител по гимнастика – Шарл Шампо, учителят Панайот Белев и студентите от Софийския университет Димитър Илиев и Иван Пенчев. Тя е посрещната официално от председателя на организационния комитет на Първите олимпийски игри Тимолеос Филемон. С това страната ни става една от 14-те страни подкрепили великата идея на барон Пиер де Кубертен.
Днес множеството факти, лесно достъпни с информационните технологии, сякаш прикриват драматичното начало и тежките изпитания, на които бе подложено днес могъщото Олимпийско движение. В края на ХIХ век Кубертен е трябвало да води борба с комерсиализма и професионални спорт, разнобоя между отделните федерации борещи се за надмощие и още по тежкото – да организира провеждането на игрите в Атина. В подготовката игрите в Атина Кубертен се натъква най-напред на финансовия фалит на гръцкото правителство, което отказва да изпълни поетите задължения за строителството на спортните обекти и осигуряване провеждането на игрите. Благодарение на подкрепата на мецената Георги Аверов от Румъния и помощта на влиятелни гърци този проблем бива решен, като в Атина се построява великолепния Мраморен стадион, където се провеждат състезанията.
По-голямото изпитание за младото олимпийско движение идва от неангажираността или отказа на големите Европейски държави да изпратят или подкрепят свои национални представители за участие в Първите олимпийски игри. Това налага Кубертен да приеме една блестяща дипломатическа формула, с която легитимира дошлите в Атина представители на отделни спортни организации или клубове като ги определя за представители на своята нация за да се избегне формулировката „представители на своята държава". Именно тези обстоятелства дават яснота защо въпросът с националното представителство в първите олимпийски игри и до днес не е решен задоволително. Проблемът идва от „публикационната активност" на некомпетентни изследователи. Пример за това е опита за игнориране на нашето участие в игрите основано на факта, че за България се състезава Швейцарския учител Шарл Шампо.
Честването на Първите олимпийски игри и нашето участие в тях е повод отново да се изтъкне голямата значимост и за авторитета на България в олимпийското движение. Това, което нашите спортни среди трябва все по-настоятелно да популяризират е не само участието на наша делегация в игрите, но и нещо много по-важно. През далечната 1896 г. Българската олимпийска делегация на игрите в Атина е първата официална национална делегация подкрепена от собственото си правителство. Това е обяснението защо барон Пиер дьо Кубертен се отнася с особено уважение към нашата страна до края на своята деятелност като председател на МОК, защото той като истински аристократ си дава сметка за моралното значение на една подкрепа на неговата кауза дошла от страна, от която той най-малко е очаквал това.
Уместно е да се знае от цялата спортна общественост в България, че нашето участие на игрите в Атина 1896 г. не е случайност или някакво неглижирано действие. То е плод на високата култура, както на зараждащото се тогава Юнашко движение дало основите на съвременния спорт, така и на тогавашното държавно управление в лицето на Министерския съвет, което оценявайки предвидливо стойността на тази проява, е придало официален характер на нашата Олимпийска делегация.
Конкретните факти свързани с участието на І Българско гимнастическо дружество „Юнак" в І олимпийски игри през 1896 г. ни информират за следното:
Министерството на народното просвещение, чрез легацията ни в Атина получава покана от Тимолеос Филемон, генерален секретар на І олимпийски игри, в което се канят представители на България в тържествата по възобновяването на древните олимпийски игри. Министър Константин Величков изготвя доклад, с които аргументира необходимостта от участието на Български представители и определя за това членовете на І гимнастическо дружество Юнак. Правителството разглежда на свое заседание от 15 март 1896 г. доклада и с Постановление на Министерския съвет определя петима официални представители на България от средата на дружеството Юнак. Този документ изяснява най-значимия въпрос за нашето участие в игрите. Той определя участието на единствения ни състезател Шарл Шампо в качеството му на официален представител на България. Независимо от нашето скромно представяне – Шампо завоюва пето място от общо 17 участници по прескок на кон. Многократно по-значимото и оценено от самия Кубертен е свързано с втория олимпийски принцип – „Важна е не победата а участието". Именно тези обстоятелства дават правото на всички ръководители на МОК да се отнасят с уважение към спортното движение и олимпийските традиции в България, което се изразява в многократно гласуваното доверие и подкрепа на Българския олимпийски комитет през повече от 90 годишната му история.
Игрите предизвикват зашеметяващ положителен отзвук в цял свят, който не са очаквали тогавашните деятели на модерното олимпийско движение. Успехът на това начинание извършва прелом в отношението на Европейските държави не само към игрите, но и впоследствие към спорта като социално явление. Това е може би най-големия принос на тези игри в световната спортна култура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
