Легендата смята, че с позитивна енергия, националният отбор може да тръгне
С един гол срещу "Шалке" спасих доста работни места, разкри Краси
Една от най-големите легенди на българския футбол Красимир Балъков стана на 50 години на 29 март. От тогава до сега страхотният халф получи поздравления от кого ли не, както е получавал признания и през целия си живот. Но въпреки това той остава изключително земен човек. Дори и вчера, когато събра част от родните журналисти за да отбележи повода. Той получи поздравления от "SOS детски селища", с които работи от над 20 години, както и от асоциацията на спортните журналисти. След официалната част Бала разказа някои интересни неща около живота си, САЩ 94, както и за сегашното състояние на националния отбор.
- Какво означават 50 години?
- Честно казано, тепърва почвам да живея. Като се обърна назад през рамо, мога да бъда само доволен, щастлив и горд от това, което съм постигнал. Разбира се, човек може да направи и още много. Но аз съм здрав, да чукна на дърво, надявам се в бъдеще да продължа във футболния път, макар и треньорския.
- Какво е това, което не сте успял до момента да постигнете и се целите към него?
- В момента нямам такива мисли. Аз съм щастлив. На 50 години да се чувстваш великолепно, да си доволен от това, което си постигнал. Занапред искам да се реализирам като треньор.
- Кой е най-яркият ви спомен като футболист?
- Лятото на 1994 година. Но като индивидуалност
съжалявам, че не вкарах поне 1 гол в САЩ
Но това лято остава не само за вас, но и аз нас. Може би мачът с Германия е най-ярък.
- Кой е най-незабравимият ви гол?
- Олеле, тук съм малко в шах. Доста красиви попадения съм вкарвал. Гледам, че напоследък се върти този гол срещу "Витория" (Сетубал), който вкарах от центъра след като минах през всички. Аз имам един гол, който може би не е най-красивият, но определено е много важен. Той е в 90 минута и 56 секунда в предпоследния мач "Щутгарт" - "Шалке" - 1:0. С този гол останахме в Бундеслигата. Това беше 20-30 милиона спасен бюджет. Много ценен гол беше, защото доста хора в клуба щяха да бъдат съкратени.
- А пропуска?
- Със сигурност беше този заради, който се получи лек конфликт между мен и Ицката (б.р. Христо Стоичков) срещу Германия на четвъртфинала. Той ми подаде топката, аз не прецених добре ситуацията. Ударих я леко на външен, а тя - в гредата. За съжаление на влезе. След това цялото полувреме имаше искри, че дори и на почивката. Но това беше за добро, защото видяхте после какво стана второто полувреме.
- На практика, този конфликт мотивира отбора...
- Да (смее се). Кой знае ако бях вкарал и всичко беше тръгнало добре, какво щеше да стане.
- Разкажете още по-тази тема. Димитър Пенев каза, че ви е заточил в тази стая. Какво си казахте тогава?
- Нищо не си говорихме.
Със Стоичков бяхме в динамични упражнения
Но в същото време, докато ние се упражнявахме звънна звънеца за начало на второто полувреме. Така бяха нещата тогава. И г-н Пенев нямаше време. Така че германците ги отстранихме без разбор. А ако бяхме направили, сигурно победата щеше да е по-убедителна.
- Но с Христо Стоичков запазихте добри отношения. Не така обаче се развиха нещата при други от вашите колеги тогава.
- Понякога има конфликти в живота. Аз се надявам, че всичко, което сме преживели заедно толкова години ще натежи повече и в един определен ден, няма да има неприятни ситуации. Аз искам да имам такива приятелства до края на живота ми. Дори понякога отстъпвам 1-2 крачки, за да има мир. Но както виждате, това, което направихме ни донесе и отговорност. Публична отговорност.
- През 1990 година цял град се вдигна за да ви спре да отидете от "Етър" в ЦСКА. Почувствахте ли се специален по някакъв начин?
- Аз не съжалявам за нищо, за което съм направил. Тогава направих една много голяма грешка.
Подписах тогава два, даже три договора
С "Лариса" от Гърция, но те бързо се отдръпнаха от въртележката. Така останаха ЦСКА и "Етър". Като блокираха пътищата и спряха фабриките във Велико Търново, от Футболния съюз нямаше къде да ходят и ме върнаха в Търново за 3 години задължително. Благодарен съм на ЦСКА. Те отстъпиха и не направиха така че да ми развалят кариерата. Бяха емоционални, динамични времена, от които човек може само да учи.
- Какво удовлетворение изпитвате от факта, че работите с SOS детски селища?
- Аз се запалих, наистина. От 20 години вече. Стана от среща на среща, от разговор на разговор. Носи ми страхотно удовлетворение, макар че съм баща на две деца, да мога да помагам на много повече. Понякога е важно само присъствието, не само средствата. Когато имам възможност се опитвам да обърна внимание на тези деца. Ако ние не отделяме нещо от нас да добро, значи правим грешки. Тези 20 години със сигурност ще станат повече. Ние българите понякога нямаме това социално чувство, както например една Германия. Но и 5 лева, да дадеш, пак си е от полза.
- Казахте, че имате надежда за сегашния национален отбор. Кое според Вас е загубеното колективно качество в отбора?
- Според мен нещата сега са добре. Може най-накрая да е дошло времето след толкова блъскания в стената, националният отбор да тръгне по нов път. Време е вече да се зарадваме малко. Ще стискам здраво палци на тима, те го заслужават. За предстоящите квалификации
няма нужда да внасяме излишно напрежение
Те ще са безкрайно трудни и дори може би е добре да отпишем тима. Но ако направят нещо и вземат, че се класират, тогава ще се получи един трамплин. И самите футболисти ще вдигнат класата си много бързо. Аз съм оптимист и за това нека да стискаме палци на момчетата. Дай Боже с позитивна енергия да направим поне минимален успех.
- Как според Вас се справя Борислав Михайлов?
- Аз не мога да давам оценки. Но едно мога да кажа. Не си мислете, че постът - президент на БФС е лесна работа. Без значение от различните мнения на какви ли не хора. Той и колегите му се стараят, опитват се да правят най-доброто. То не винаги се получава. Но аз мисля, че ако националният отбор, с тази светлинка, потръгне, ще има по-голяма еуфория. И при вас, и при феновете и при държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
