Канунистът се стяга за гонка с идола си в Рио
От една седмица насам България е волейбол. Има обаче и такива момчета и момичета, които са захвърлили топката и са потърсили реализация в друг спорт. Сред тях е Ангел Кодинов. Пловдивчанинът намери ново амплоа в кануто. И се справя повече от отлично. Преди по-малко от месец той завоюва три медала в три различни дължини по време на Европейското в Румъния - сребра на 1000 и 500 метра, както и бронз на 200! Треньорите твърдят, че резултатите му са по-добре от тези на Николай Бухалов, когато е бил на неговите години. А Бухалов е единственият ни спортист с два златни медала от една олимпиада. Дали ще го настигне Ангел - времето ще покаже. Но засега дава сериозна заявка да бъде едно от десетте най-силни "Спортни чудеса" на България до 23 години. За него можете да гласувате на сайта - "bgchudesa.com".
- Ангел, не ви ли е мъчно, че се отказахте от волейбола, като гледате какви истерия предизвиква?
- Не.
- А защо взехте такова решение преди четири години?
- Не съм отборен играч. Желаех да правя нещо, където да изпъкнат личните ми качества.
- Майка ви и баща ви са били гребци (б.р. Анка и Николай Кодинови) - те ли повлияха на избора ви?
- Не, сам изявих желание. Отидох един ден и реших да пробвам. Хареса ми и сам реших, че ще се занимавам с това.
- Не ви липсва топлината на залата, особено сега, когато е студено? На гребния канал, с влагата, сигурно е още по-неприятно.
- Свикнал съм. За нищо не съжалявам. Всеки спорт си има своето очарование.
- На какво учи гребането?
- Мисля, че най-вече на невероятната дисциплина. Волята да се пребориш със себе си и останалите. И да се изградиш като човек.
- Как минава един ваш ден?
- Когато тренирам или в почивните?
- Тренировъчните?
- Ставам рано. После отивам в гребната база. Тренирам около 2 часа и половина. После си почивам, върша други неща и следобед пак тренирам 2 часа и половина.
- Футболистите, когато имат една такава тренировка, твърдят, че са смачкани. А вие го правите два пъти на ден!
- При нас нещата са така. Не е важно колко дълго тренираш, а как го правиш. Това си личи по резултатите.
- А свободното време?
- Имам един почивен ден на седмица.
- Стига ли ви за всичко, което искате да свършите?
- Да. Свикнал съм вече и знам как да си разпределям нещата. Има и дни, когато тренирам само по веднъж. Така че се справям. А и в момента мисля повече как да успея с кануто.
- Приятелите ви как гледат на вашите усилия. Не ви ли навиват да се откажете?
- На някои от тях им е странно, не могат да приемат това, което правя. Но аз следвам своя път.
- Имате ли идол, на който искате да приличате?
- Има. Мартин Фукс, чех. Един от най-големите в последно време. Той е фаворит за най-много медали на олимпиадата. Аз също се надявам да взема квота за Рио.
- Как ще се чувствате, ако сбъднете тази мечта и се озовете в коридор до него в Бразилия?
- Ще бъда много горд, ако това стане. Естествено ще имам и голям респект към състезател от такъв ранг.
- Възможна ли е тази цел - квота за Рио за едно момче на 18 години?
- Напълно постижима е. Стига да работиш, за да го направим. Но нещата стават с работа, много работа.
- Подкрепяте ли кампанията на "Стандарт" и смятате ли, че тя трябва да се превърне в традиция като тази за "Спортист на годината"?
- Хубаво е, че има такива кампании и за нас младите. Те показват, че има таланти, които се борят, за да успеят.
- Вие с какво бихте привлекли хората, за да гласуват за вас? Кануто не е спорт, на който у нас се обръща толкова внимание като на мнозина други.
- Честно казано - не знам. Хората трябва сами да преценят.
- Може би статистиката от медалите говори най-добре.
- Извън тези от световни и европейски, които са четири, имам и два от регати. От родните състезания притежавам 25 златни. Това е равносметката за тези 4 години до сега.
- Къде ги държите толкова много медали?
- Имам рафт, на който съм ги изложил. Ако продължавам така, ще ми трябва нов.
- Надявам се.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
