Той е детето чудо на българските ски. Още не навършил 16 години печели два пъти неофицилното световно първенство по ски за деца - купа "Тополино". Печели медал от олимпийския фест. Тренира неуморно и точно когато вече идва моментът за пробив в Световната купа, въпреки, че е само на 17 идва зловещата катастрофа на 17 ноември 2015 г. в Зьолден. В нея умира треньорът на националите Драго Грубелник, а Алберт и Митко Христов са откарани с хеликоптери в австрийска и немска болници. Попов е със счупен глезен, счупена скула и още куп наранявания. Близо 8 месеца е с пирони в крака. Въпреки травмите и психологическия шок, който определено би отказал нормален човек от професионалния спорт Алберт продължава напред без да се замисли. Така е научен и думата: "Предавам се" не съществува в неговия речник. Две години и 2 месеца след катастрофата той печели бронзов медал от световното за младежи в Давос, а след това прави и успешен дебют на олимпиадата в ПьонгЧанг. Този сезон в рамките на 2 месеца направи истински фурор в Световната купа. Дебютара при най-силните с 20-о място в слалома в Леви, после мина през 16-ото в Мадона ди Кампилио, а в меката на ските Кицбюел вече беше девети. Големият удар на Аби засега е в Шладминг, където в скиорския Супербоул завърши шести пред 50 000 зрители и над милион българи пред екраните на "Евроспорт". Благодарение на силното си представяне в Световната купа Аби скочи с близо 100 места в новата ранглиста на слалом. От 122-о място той вече е 24-и.
- Аби, как се чувстваш сега след тази фантастична седмица с двете исторически места за теб 9-о в Кицбиюел и шесто в Шладминг?
- Малко съм изморен, но бъдете сигурни, че всичко си е заслужавало.
- В каква форма се намираш сега само дни преди да заминеш на световното в Оре?
- В момента съм в страхотна форма. Това което с моя треньор Иво Борисов ще опитаме е да я поддържаме и за световното. Сега ми предстои малко почивка и целта ми ще е да уцеля деня на световното.
- Какво е усещането само в рамките на 72 часа два пъти да караш пред близо 50 000 зрители?
- Супер. Чувствам се страхотно и усещам, че това е моето място. Не се притеснявам. Сред тези конкуренти се чувствам жив и готов за нови успехи.
- Как успяваш пихологически да издържиш? Ти си само на 21 години, а вече си в световния елит на ските и може би отсега нататък очакванията към теб ще са много по-големи.
- След малкия залък идва и по-големия. Така, че съм готов. Към мен винаги е имало очаквания. Не се притеснявам. Моите цели са високи. Следвам ги пък каквото стане.
- За какво мечтаеш?
- За първото място. То винаги ми е в главата и ме тормози. Докато не застана на първото място няма да се спра.
- Кога може да очакваме и това първо място?
- Не мога да дам прогноза. Давам най-доброто от себе си и винаги карам за медал, така че времето ще покаже, кога ще спечеля.
- Майка ти наскоро каза, че още като малък си мечтаел да станеш световен шампион. Погледнато от сегашната ситуация в ските, колко реална е тази мечта?
- За мен е реална и искрена. Важното е да сме живи и здрави, а другото ще дойде само.
- Какво е твоето очакваме за световното в Оре?
- Очаквам да направя едно хубаво класиране и да си затвърдя формата. Дано това да е моя ден и тези 10 % късмет отново да са на моя страна. Стискаме палци да стане.
- Какво ти помага, за да сбъдваш мечтите си?
- Силният екип до мен, Българската федерация по ски, помоща на президента Цеко Минев, спонсорите ми, моя треньор, който е неотлъчно до мен и така сме се сработили, че се разбираме от две думи. Също така много труд, тренировки и постоянство.
- Може ли да видим и ново влизане в десетката и то на световното първенство в Оре?
- Разбира се.
- Слаломът ли е по-силната ти дисциплина в момента?
- Не е така. Просто за момента в слалома се получи. В гигантския също съм в страхотна форма и показвам отлични резултати в тренировките. С водещия немски гигантист Стефан Луиц редовно се бием в тренировките, но все още не съм показал този потенциал на състезание. Искам да кажа на всички, които ми стискат палци, че това е другата ми силна дисциплина в която се състезавам. Там все още не ми се е получило, а целта е топ 30. Може да очаквате подиум в Банско. Аз ще се надявам това да стане там, но засега целта е топ 30.
- Шестото място в Шладминг неприятно ли шокира големите звезди на ските?
- По-скоро бяха приятно изненадани. Въпреки, че големите изглеждат така сякаш гледат от високо и не обращат внимание на младите. Когато се появи млад талант определено го заглеждат. Ставаш интересен и идват да те поздравяват.
- А кога започванаха да се съобразяват с теб?
- Мисля, че още след първите силни резултати този сезон започнаха да се съобразяват с мен, да ме забелязват и да ми казват "Здрасти". До тогава бях никой. След Шладминг и Нойройтер, и Райдинг дойдоха първи при мен да ме поздравят и да ми кажат, че много се радват и аз трябва сега да се насладя на момента. Честто казано, сред тези конкуренти се чувствам жив и съм готов за нови успехи.
- Има ли все пак някоя от звездите в ските, която ти е давала най-много съвети?
- В тези три години най-много съвети и напътствия ми е давал лидера в немския тим Феликс Нойройтер. С него тренираме 3 сезона неотлъчно един от друг. Винаги ме е стимулирал и аз да се допитвам до него по всички въпроси. За мен той е човекът от топ състезателите, който ми е давал хубави съвети, най-вече за психологическата настройка преди и по време на състезанията. Страхотни неща ми е казвал, за което страшно му благодаря.
- Сега с по-предните стартови номера, с които ще стартираш, очакваш ли да ти е по-лесно?
- С по-заден номер определено е по-трудно да дадеш добро време. Всички карат горе долу по една линия и трасето се пробива - става на дупки. Сега вече с 24-и номер ще имам огромно преимущество, което се надявам да използвам по най-добрия начин.
- Какво значи за теб да караш Световна купа в Банско?
- Световните купи са черешката на тортата в ските. За мен е гордост да застана на старта в Банско и да карам пред хиляди българи. Надявам се в този старт да е моя ден и късметът да е с мен, за да зарадвам всички.
- Промени ли се отношението на твоите приятели след успехите ти?
- Не бих казал. Моите приятели знаят какво мога и не се са се променили. Видяхте, че част от най-близките ми хора бяха дошли и на летището да ме чакат след Гармиш.
- А промяна в отношението на другите хора към теб има ли?
- Вече дори и непознати за мен хора ме спират да ме поздравят. Други пък искат автографи или чувам как зад гърба ми, разказват за мен.
- Ти си студен втори курс в НСА, треньорски профил ски - индивидуален план. Успяваш ли да се справиш с уроците?
- Успявам. Радвам се, че и от НСА проявават разбиране към моите ангажименти. При всяка възможност се стремя да уча и да се подготвям. След края на сезона ще взимам изпитите си.
- Няма как през тези няколко месеца в Световната купа с теб да не е станало нещо комично.
- След слалома в Аделбоден от швейцарската телевизия дойдоха да ми взимат интервю. Още в началото репортера ме попита "Как карам с тези къси крака. Аз му отговорих, че краката ми са къси, но бързи (смее се).
Треньорът: Работим заедно от 16 години
"Hие сме изключително радостни, надявам се да сме зарадвали цяла България поне на половина от това, което чувстваме ние, коментира личния треньор на Аби - Иво Борисов. Двамата са заедно от 16 години. Всички успехи на Алберт са изцяло под ръководството на Борисов.
"В Шладминг бе поредното изключително състезание на Алберт. Изключително водено от него, изключително правилно тактически, изключително силно и смело каране и в двата манша. А и вече с по-добър номер беше. Въпреки че в първия манш пистата беше много заледена, очаквахме да бъде перфектна. Оказа се обаче, че не е толкова елементарно, но той направи уникално каране и влезе много напред - 13-о място. И това му помогна да направи уникалното второ спускане, с което завърши на 6-о място и ни направи изключително щастливи", коментира треньорът Борисов. И продължи: "Оправда всичките усилия и възнагради дългогодишния ни труд. Адски сме щастливи. До тези успехи обаче не се стигна никак лесно. Те са плод на дългогодишен труд. В последните 3 години работим стъпка по стъпка. Постепенно се приближавахме към тези резултати. В началото на този сезон може би не сме се замисляли, чак за шесто място. Целта ни беше първо влизане в точките за световната купа. Нещата обаче ни се случиха по-бързо. В крайна сметка цял живот работим за това и вярваме в мечтите си. Винаги сме вярвали и двамата, че рано или късно ще постигнем този успех. Важното е, че с много търпение стигнахме до тук. Нищо в ските не се случва от днес за утре".
По време не престоя им в Гармиш-Партенкирхен миналата седмица Иво е повален от грип. За да не се разболее и Алберт, треньорът веднага си взима отделна стая и когато е с Попов, носи маска, за да не го зарази. Това е поредният елемент от професионализма в неговата работа. През януари пък точно преди слалома в Загреб жената на Иво започва да ражда и той тръгва за София буквално от пистата. "С Алберт сме като семейство", обобщава треньорът връзката със своя състезател.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
