26 го­ди­ни от фут­бол­но­то хо­ро в Чи­ка­го

• На "Сол­джър Фийлд" за­поч­на лят­на­та ни фут­бол­на при­каз­ка в САЩ

За на­ча­ло - зна­кът на циф­ри­те. Днес, 26 юни, из­ле­зе по­ред­ни­ят брой на вес­т­ник "Стан­дарт". Точ­но на та­зи да­та, пре­ди 26 го­ди­ни, на­ци­о­нал­ни­ят от­бор на Бъл­га­рия спе­че­ли пър­ва­та си по­бе­да на све­тов­но­то пър­вен­с­т­во по фут­бол. То­ва е по­бе­да, ко­я­то ос­та­ва със спе­ци­ал­но мяс­то в ис­то­ри­я­та. За­що­то бе дъл­го ча­ка­на - це­ли три све­тов­ни пър­вен­с­т­ва. И още по-важ­но­то - за­що­то то­га­ва ня­мах­ме пред­с­та­ва как­ва фут­бол­на прик­з­ка за бъл­га­ри­те сло­жи на­ча­ло­то то­зи ус­пех.

Още ед­на сим­во­ли­ка. То­зи ден ни връ­ща в спо­ме­ни­те и нас, хо­ра­та от спор­т­ния от­дел на "Стан­дарт". Имах­ме къс­ме­та, при­ви­ле­ги­я­та и удо­вол­с­т­ви­е­то да сме пре­ки сви­де­те­ли на всич­ко то­ва слу­чи­ло се в оно­ва аме­ри­кан­с­ко ля­то.

Жур­на­лис­ти­чес­-ки­ят по­ход от Ро­чес­тър

Два­ма­та с ко­ле­га­та Пла­мен Въл­ков бях­ме нас­та­не­ни в Ро­чес­тър, ща­та Ми­не­со­та, за­ед­но с го­ля­ма гру­па за­мож­ни бъл­гар­с­ки фе­но­ве ре­ши­ли да гле­дат ма­чо­ве­те на на­ци­о­на­ли­те. За ма­ща­би­те на Аме­ри­ка, ма­лък град - 120 000 жи­те­ли то­га­ва. Ве­че бях­ме пре­жи­ве­ли то­пов­ни­ят ни­ге­рийс­ки удар на 37-гра­ду­со­ва­та же­га в Да­лас. Ця­ла­та на­ция се бе­ше ка­чи­ла на гър­ба на мом­че­та­та на Ди­ми­тър Пе­нев. След 0:3 по бал­кан­с­ки оби­чай те бя­ха ка­че­ни на кла­да­та.

Вто­ри мач - с Гър­ция в Чи­ка­го. 500 ки­ло­мет­ра с ав­то­бус, пре­ход от 3 до 9 сут­рин­та. За мес­т­ни­те стан­дар­ти то­ва е ка­то ек­с­кур­зия до Пан­ча­ре­во. Не­дос­па­ли, но пре­въз­бу­де­ни. Та­ка се по­я­вих­ме в Чи­каг. Имах­ме вре­ме оба­че да се по­чув­с­т­ва­ме за мал­ко ни­щож­ни сред не­бос­тър­га­чи­те в гра­да на Ал Ка­по­не. Но и да ви­дим све­та от най-ви­со­кия бил­динг в све­та то­га­ва - "Си­ърс Та­у­ър".

50 000 гър­ци на "Сол­джър Фийлд"

Зна­ех­ме пред­ва­ри­тел­но как­во ни очак­ва. В Чи­ка­го е ед­на от най-го­ле­ми­те гръц­ки ко­ло­нии в Ща­ти­те - то­га­ва око­ло 1 ми­ли­он. На 60-хи­ляд­ния ста­ди­он "Сол­джър Фи­йълд" има­ше 50 000 гър­ци, 5000 аме­ри­кан­ци и 5000 бъл­га­ри. Мо­ре от синьо-бе­ли зна­ме­на и ог­лу­ши­тел­но­то "Елас, Елас".

И нас оба­че си ни би­ва­ше. Ко­ле­га­та Пла­мен Въл­ков бе един от най-гла­со­ви­ти­те в агит­ка­та, не се раз­де­ля­ше със зна­ме­то и ша­ла. Бла­го­да­ре­ние на не­го 30-член­на­та бъл­гар­с­ка гру­па вмес­то да гле­да ма­ча от мес­та­та си на пос­лед­ния ред на ста­ди­о­на се нас­та­ни на пър­вия точ­но над две­те треньор­с­ки ска­мей­ки.

Ес­тес­т­ве­но то­га­ва бях­ме и дос­та мла­ди и ки­пях­ме от енер­гия. По пъ­тя си го­во­рих­ме : как­во­то и да ста­ва, има­ме от­бор и тряб­ва да на­ка­жем гър­ци­те. Те не са от на­ша­та кла­са. А и не бе­ше та­ка­ва убийс­т­ве­на же­га, как­то пре­ди ня­кол­ко дни в Да­лас сре­щу Ни­ге­рия.

От тук за­поч­на всич­ко

За ма­ча е ка­за­но, пи­са­но и ви­дя­но всич­ко. С ед­на под­роб­ност - ма­чът на "Сол­джър фийлд" е не­о­би­ча­ен Ц на­ши­те се сто­вар­ват на ста­ди­о­на в 10 ча­са сут­рин­та, а пър­ви­ят съ­дийс­ки сиг­нал е от 11.30 ча­са мес­т­но вре­ме.

Пуб­ли­ка­та си е пуб­ли­ка, но кла­са­та си е кла­са. Гър­ци­те бя­ха пре­ма­за­ни с 4:0, Сто­ич­ков вка­ра две дуз­пи, Леч­ков за­вър­ши бри­лян­т­на ата­ка, нак­рая се раз­пи­са и Бо­ри­ми­ров. Ис­то­ри­чес­ки­ят мач дой­де! От­дъх­на­ха си треньо­ри­те, ус­по­ко­и­ха се иг­ра­чи­те. Гър­ци­те си под­ви­ха опаш­ки­те, а лу­дост­та на на­ши­те съ­на­род­ни­ци ве­че за­поч­ва­ше.

Пре­зи­ден­тът в из­г­на­ние

Да не заб­ра­вя­ме оба­че на­ши­ят па­тент. Скан­да­ли­те. Род­на­та на­ро­доп­си­хо­ло­гия за­ка­ра в Ща­ти­те ед­на де­ле­га­ция, раз­ди­ра­на от раз­п­ра­вии. Ле­ги­тим­ни­ят пре­зи­дент на БФС Ва­лен­тин Ми­хов бе от­с­т­ра­нен пред­ва­ри­тел­но от ръ­ко­вод­с­т­во­то и му бе от­ка­зан дос­тъп до ла­ге­ра на на­ци­о­на­ли­те.

Вся­ко зло - за доб­ро. До­ка­то т.нар. плов­див­с­ки бро­ке­ри Да­нов, Алек­сан­д­ров и Ра­ди­чев бя­ха узур­пи­ра­ли фут­бол­на­та власт, Вальо Ми­хов из­ка­ра с нас ис­то­ри­чес­ко­то све­тов­но пър­вен­с­т­во.

За­ед­но се хра­нех­ме, за­ед­но пъ­ту­вах­ме, за­ед­но се рад­вах­ме. Оби­да­та за Ва­лен­тин Ми­хов бе го­ля­ма, но ние му съз­да­дох­ме емо­ции. В край­на смет­ка той бе един от глав­ни­те фак­то­ри, за­ра­ди ко­и­то се кла­си­рах­ме за Мон­ди­а­ла. Бъл­гар­с­ки биз­нес­ме­ни от Ка­на­да му бя­ха обе­ща­ли се­ри­оз­на пре­мия за на­ци­о­на­ли­те и те я очак­ва­ха. Пос­лед­ва оба­че от­мя­та­не, бунт на иг­ра­чи­те. А вър­ху Ми­хов се из­ля ка­зан с от­ро­ва, при­ме­се­на и от раз­ру­ши­тел­ни бал­кан­с­ки емо­ции.

Как­то си­гур­но си спом­ня­те, Ди­ми­тър Пе­нев съ­що бе­ше увол­нен за ня­кол­ко ча­са. Доб­ре, че ня­кое от плов­див­с­ки­те те­пе­та да­де сиг­нал за ра­зум в пос­лед­ния мо­мент, та Пе­на­та бе вър­нат от "бро­ке­ри­те" на пос­та си.

Хо­ро­то, ко­е­то спря ав­то­бу­са на на­ци­о­на­ли­те

Чув­с­т­ва­ме се щас­т­лив­ци, че ста­нах­ме сви­де­те­ли на та­зи не­о­пи­су­е­ма ра­дост, ко­я­то за­ля окол­нос­ти­те на "Сол­джър Фийлд" след ма­ча. Бъл­га­ри, жи­ве­е­щи във всич­ки кра­и­ща на САЩ, бя­ха тук, прег­ръ­ща­ха се и се це­лу­ва­ха. Ста­ри при­я­те­ли и съ­у­че­ни­ци се сре­ща­ха и пла­че­ха от из­не­на­да и ра­дост.

Пред ста­ди­о­на се из­ви и прос­ло­ву­то­то бъл­гар­с­ко хо­ро, ко­е­то спря ав­то­бу­са с на­ци­о­на­ли­те, прид­ру­жен от стра­хот­на ох­ра­на. И точ­но ко­га­то ес­кор­тът от мо­то­ри на­пус­на ста­ди­о­на, и всич­ки очак­ва­ха ав­то­бу­сът с на­ци­о­на­ли­те да пре­ле­ти пок­рай тях се слу­чи чу­до. Ав­то­бу­сът за­ко­ва спи­рач­ки пред фе­но­ве­те. Вра­та­та се от­во­ри и вът­ре нах­лу пър­ва ле­ген­дар­на­та ни пе­ви­ца Йор­дан­ка Хрис­то­ва. Тя гуш­на неж­но Сто­ич­ков и тър­жес­т­во­то за­поч­на. След 10 ми­ну­ти ес­кор­тът с мо­то­рис­ти­те се вър­на, а ше­фа му с не­вяр­ва­щи очи обяс­ня­ва­ше, че то­ва се случ­ва за пър­ви път в ка­ри­е­ра­та му. До­лу луд­ни­ца­та бе пъл­на. Ар­тис­ти, пев­ци, му­зи­кан­ти, биз­нес­ме­ни, фе­но­ве, жур­на­лис­ти. Слав­чо Пе­ев и Вла­ди Вър­га­ла нап­ри­мер не спря­ха да ви­кат, да ска­чат и да пе­ят. Те бя­ха от най-за­па­ле­ни­те. Да­же Вър­га­ла тол­ко­ва пре­жи­вя­ва­ше всич­ко, че в су­ма­то­ха­та ед­ва си на­ме­ри ба­га­жа при при­би­ра­не­то ни след вре­ме в Со­фия.

Хо­ра­та прос­то бя­ха обе­зу­ме­ли от ра­дост. То­ва е ис­ти­на­та. В до­бав­ка - до­ма­ки­ни­те бя­ха ор­га­ни­зи­ра­ли след ма­ча бан­кет в на­ша чест на бре­га на Ми­чи­ган­с­ко­то езе­ро. А на бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция пък бе да­де­на офи­ци­ал­на ве­че­ря от Шеф­кет Ча­па­джи­ев. То­га­ва се рад­вах­ме на по­бе­да­та ка­то ис­то­ри­чес­ка. Не сме мис­ли­ли как­во ще пос­лед­ва. Не сме зна­е­ли, че учас­т­ва­ме в им­п­ро­ви­зи­ран сце­на­рий на ед­но фут­бол­но фен­тъ­зи. Ко­га­то от­но­во бях­ме в Да­лас за ма­ча с Ар­жен­ти­на, ве­че за­поч­нах­ме да раз­би­ра­ме.

Всич­ко то­ва е ед­на кар­ти­на с про­ти­во­ре­чи­ви емо­ции. Рад­ваш се, че я има и си я ви­дял. Но ве­че ни­как не си си­гу­рен да­ли ня­ко­га изоб­що ще се пов­то­ри.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com