Бирмингам. Бившият капитан на българския национален отбор Стилиян Петров бе гост в предаването Goals on Sunday на Sky Sports, където говори надълго за битката с рака, като заяви, че невероятната помощ, която получава от цялото футболно общество, му помага във възстановяването от акутната левкемия.
На 8-ми септември пък истински звездопад ще има на "Селтик парк" в Глазгоу по време на срещата, посветена на Стенли. В срещата, която е с благотворителен характер и ще подкрепи фондацията на Стенли, която помага на деца, борещи се с левкемия, ще вземат участие имена като Джон Тери, Робер Пирес и Хенрик Ларсон. Стилиян заяви, че ще се опита да изиграе няколко минути в неделя.
"Физически се чувствам добре. Очевидно, минах през доста интензивно лечение в изминалата година. В момента приемам лекарства, а на всеки три месеца се подлагам на лека химиотерапия. Казвам лека, тъй като видях какво означава сериозното лечение. Засега всичко върви добре", коментира Стилиян.
"Първите три месеца бях добре. Все още бях във форма. Но след това се започна. Имаше странични ефекти и всичко останало. Имаше доста тежки моменти. Но се ползвах с голяма подкрепа от целия футболен свят, от приятелите ми, от семейството ми. Подкрепата бе невероятна", продължи Стенли.
Петров заяви, че е научил за левкемията докато е бил в Астън Вила. Той разказа как е трупал килограми, докато се е подготвял за лечението, както и за момента когато е трябвало да обсъди ситуацията с жена си.
"Играехме срещу Арсенал и се почувствах доста зле. Малкият ми син имаше настинка и аз също се усещах мъничко като него. Преди мача бях добре, всичко беше ок. Когато срещата започна, се почувствах леко уморен, мускулите ми не реагираха по обичайния начин. Дори когато Арсенал вкара гол, не усетих никаква реакция. Те вкараха, а всички момчета ми крещяха: "Какво правиш, изобщо не реагира?". Опитах се да ги игнорирам, тъй като мускулите ми не реагираха изобщо. На полувремето влязох в съблекалнята и Алекс МакЛийш, който ни бе мениджър тогава и ме познава добре, каза: "Стан, постоянно губиш сблъсъците, винаги изоставаш от действието, бавен си, какво ти има?". Казах му, че не се чувствах добре, че нещо не е наред. Той попита дали искам смяна. Казах му, че според мен в името на отбора трябва да изляза от игра и тогава всички момчета наскачаха и ми казаха: "Стан, в много трудно положение сме, а ти си ни капитан – трябва да продължиш!". Тимът излезе на преден план, така че казах: "Ок, ще продължа", сподели Стенли.
"След мача се качих на автобуса и се почувствах изстискан. Казах на доктора, че нещо не е наред. Той ми премери температурата и беше добре – 37,8 градуса или нещо от сорта. Предстоеше ни мач с Челси. Докторът каза, че ще ме започнат на режим от антибиотици, в случай че съм пипнал вирус. По онова време минахме през скенер на сърцето заради случката с Фабрис Муамба. Когато минаваш скенер на сърцето, обичайно имаш и кръвен тест. Изкарах го и всичко изглеждаше ок. Следващият ден ни бе почивен и след него отидохме на тренировка. Докторите ми казаха, че са леко притеснени за моя кръвен тест, а аз отвърнах: "Добре, няма проблем." Това беше във вторник, а в сряда пак имахме почивен ден. Сменях си паспорта, така че ходих до Питърбро, когато получих ново обаждане от лекаря. Той каза: "Слушай, още повече сме притеснени за твоя кръвен тест. Ще дойдеш ли по-рано за утрешната тренировка, за да ти направим нов?". Казах им, че няма проблем. Отидох и си направих нов кръвен тест, а те ме освободиха от тренировката. Разбира се, те знаеха какво се случва, докато аз си нямах и идея. Казаха ми да остана във фитнесзалата и да направя упражнения с колелото. Отвърнах им, че ще тренирам, защото се чувствам добре. Отидох и играхме мач 11 срещу 11, отработвайки тактиката си за Челси. Всичко бе наред. След тренировката получих телефонно обаждане от доктора с молба да ида до болницата. Отидох там заедно с един от физиотерапевтите, седнахме срещу лекаря и той ми каза всичко направо. Понякога си мислиш, че при съобщаване на лоша новина подхождат по-меко. Не, той просто седна и ми каза: "Мислим, че имаш левкемия." А аз отвърнах: "Какво?!" Попитах доктора: "Какво искаш да кажеш?". Не знаех, че има различни видове, нито какви типове лечение съществуват. Знаех само думата "левкемия" и дотам. Той ми каза: "Сигурни сме 99.9%, че имаш левкемия, но трябва да видим от какъв точно вид." Останах в болницата. Жена ми бе на път за Лондон. Обадих й се да й кажа, че трябва да се върне и е нужно да говоря с нея. Тя се върна и дойде при мен в клиниката. Седна до мен и попита: "Обезводнен ли си?". Отвърнах, че не съм. Тя попита: "Какво има?". Отговорих, че е едно от най-лошите неща, после й казах какво точно, а тя избухна в плач. Опитах се да бъда силен, но и аз се разплаках. След това й казах: "Чуй ме, повече няма да плачем!", разказа още Стенли.
"Взеха ми костен мозък и ми казаха да се прибера вкъщи и че ще ми се обадят на другия ден към 11 часа, за да ми съобщят какво е. Това бе най-дългата нощ в моя живот. Не можехме да спим, чудейки се какво става. Към 10,30 сутринта получих обаждане да се върна в болницата, за да говорим. Знаех, че няма да е добре. Влязох и лекарят ми каза: "Сигурни сме, че имаш левкемия." Имах остра лимфобластна левкемия, каквато обикновено имат децата. Главното нещо бе, че успехът на лечението й е между 90-95%, което ме изпълни с голяма надежда", сподели Петров. "Първата седмица от лечението бях на много висока доза стероиди. Докторът, казва се професор Линч, каза, че трябва да кача малко килца. Обичайно губиш доста от теглото си при лечение и отслабваш много. Честна дума – имах закуска, после втора закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря и късно вечер ново похапване. След първата седмица на стероиди и нова диета качих 8,5 кг. Професорът ми каза: "Имахме предвид 2-3 кила, не 8 за една седмица! Това е добре, но обичайно караме хората да добавят по 2 кг. "За мен беше чудесно – през цялата си кариера чаках момента, в който ще мога да ям така. Семейството ми и аз минахме през наистина трудни времена, макар че имахме и забавните си моменти. Жестът с аплаузите "19-а минута" в Астън Вила бе нещо изумително", каза още Стенли.
"Подкрепата за мен беше невероятна. Получих толкова много писма от хора, които са изкарали левкемията, живеещи нормален живот в момента. Те ме подготвяха и предупреждаваха за това какво ще се случи и какво да очаквам", каза още Петров.
"В подобна ситуацията не знаеш какво ще се случи. Непознатото плаши, но мен не беше страх. Казах на жена ми, че ще намеря лечението. А за най-лошия възможен изход - казах й - не ме е страх. Каквото се случи, това да е. А жена ми беше невероятна. Бе до мен всяка една минута", продължи своята изповед бившият български капитан.
ВИДЕО на интервюто можете да видите - ТУК!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
