Наскоро кореняците софиянци бяха шокирани от новината, че бивш общинар вдигнал цял етаж от къщата си в Горни Богров с легендарните столични жълти павета. Той бил "купил" цял камион с историческите плочки, които са символ на града. Пазарлъкът станал още преди 20 години, когато циганин му ги продал срещу няколко туби ракия. Не е ясно що за човек е този бивш общинар. Но пък без съмнение е носител на характерното неуважение към историята.
За произхода на жълтите павета се носят всякакви легенди. Например, че били подарък от Фердинанд за първата му съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Това обаче е и исторически невъзможно, защото дамата се отправя към небесните селяния през 1899-а, а поставянето на жълтите павета започва близо 10 години по-късно. Има и друга теория, според която парите за тази вечна настилка са осигурени от зестрата на втората съпруга на Фердинанд - германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Тя звучи много по-вероятно.
Защо са точно в този цвят
Можеха да бъдат червени, кафяви, сиви, но защо паветата са точно жълти? Отговорът е предвидим - след Освобождението е трябвало да бъде изградена блестяща и модерна европейска столица. И то върху блата, мочурища и вековни турски бараки. Фердинанд може да има всякакви грехове, но неговата грандоманщина и европейско възпитание вършат добра работа - в съчетание с майсторството на куп архитекти жълтите павета разцъфтяват върху центъра. А естетически изборът е повече от добър: "Жълтото е основен цвят от бялата слънчева светлина, намиращ се между оранжевото и зеленото в небесната дъга, разпознаваем от човека предимно в слънцето и златото. Основен цвят при топлите тонове в изобразителното изкуство", пише в дебелите книги. И беше крайно време този безспорен символ на София да бъде обявен от общината за паметник на културата - без него столицата би изгубила много от блясъка си.
Периодът, през който покриват централните софийски улици с жълти павета (1907-1908), съвпада и с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906), Военния клуб (1907), Халите (1911), Централната баня (1913), храма "Свети Александър Невски" (1904-1912).
Под танкове и бомби
До Десетия конгрес на БКП жълтите павета стигаха чак до началото на Орлов мост. Там имаше и локално платно, изглеждащо по същия начин: мнозина помнят мястото и като една от най-известните пиаци за таксита в София. Още имаше кестени, които падаха по главите ни всяка есен, после и тях ги изрязаха. Там обаче на всеки парад за 9 септември вместо Димитрова, Николов, Петров, както се казва и пее в стихотворението "Булевардът" на Мишо Белчев, дефилираха танкове и всякакви други машини за убиване. Историята помни различни издевателства върху паветата. По време на бомбардировките през 1944 г. американските и английските самолети пускали бюлетини над София със заплахата, че жълтите павета ще хвърчат. И наистина в двете опустошителни бомбардировки на 10 януари и през март красивият център на София бил унищожен.
Родственикът на Балан
Основната заслуга за жълтите павета е на кмета Мартин Тодоров. Той е от рода на Александър Теодоров-Балан, именит български учен, езиковед, първия ректор на СУ "Свети Климент Охридски". Бил е на всички властови позиции в държавата - премиер, шеф на парламента, кмет на София, многократен министър. Убит е през 1907 г. много близо до сегашния Орлов мост. И до днес там има мъничко паметниче, поставено на лобното му място. Теодоров би трябвало да е доставил паветата от Унгария - повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел.
Завещание и омерзение
Ако някое от тези жълти павета можеше да говори, със сигурност щеше да разкаже как са го газили и царски, и нацистки, и партизански ботуши. Газиха го по време на всякакви други манифестации. Газиха го танкове, БТР и какво ли още не. С павета замеряха и парламента. Но упоритото жълто паве продължава да оцелява. Дотолкова, че ако последвате примера на бившия общинар, със сигурност ще имате здрава къща - паветата живеят повече от 100 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
