Опазване на природата, защита на човешките права, живи вериги срещу строежа на атомни централи и промишлени замърсявания, дебати за хомосексуалистите. Всички тези идеи влязоха в дневния ред на политиците благодарение на зелените партии и движения. Те споделят по-скоро лявото виждане за икономиката и предпочитат за свои партньори социалистите. Затова изглежда парадоксално, че в България Зелените са част от десния Реформаторски блок. От "избухването" на екополитиката през 80-те години до днес Зелените са се променили значително. Те вече влизат в политически коалиции, но това не винаги им носи позитиви.
В две от най-големите европейски държави - Германия и Франция, екопартиите преживяват трудни времена. В страната на Волтер Зелените се колебаят дали да продължават да подкрепят правителството, в което имат двама министри. Един от бившите кандидат-президенти на партията - Ноел Мамер, с отвращение заяви, че Зелените са си продали душите за власт, спрели са да предлагат иновативни идеи и са се превърнали в "профсъюз на избрани лица".
Даниел Кон-Бендит - символ на зеленото движение, се дистанцира от партията и реши да не се кандидатира за евродепутат догодина. Сегашният лидер Паскал Дюран също се кани да хвърли оставка.
Горещи новини идват и от Германия. След изборите през септември Зелените бяха изправени пред дилемата да участват в правителството или не. Вчера стана ясно, че те изключват възможността за по-нататъшни преговори за коалиция с консерваторите на Ангела Меркел. След шестчасови преговори германските Зелени стигнаха до извода, че нямат достатъчно общи допирни точки с Християндемократическия съюз на Меркел, съобщи Ройтерс. Основните им различия са по въпросите за енергетиката, политиката за климата и облагането с данъци. "След тези разговори Зелените смятат, че не могат да влязат в коалиционни преговори", каза генералният секретар на ХДС Херман Грьое. Така на канцлерката не й остава друг избор, освен да се съсредоточи върху разговорите със социалдемократите, за да успее да състави кабинет. Меркел не успя да получи пълно мнозинство, а социологическите проучвания сочат, че германците биха желали тя да поведе широка коалиция, като тази от 2005-2009 г.
Сега предстои нов кръг разговори с ГСДП. Евентуална голяма коалиция се очаква да има благотворен ефект върху икономиката и да оживи търговията със задъхващата се еврозона. Въпреки че ХДС/ХСС и Зелените в крайна сметка не успяха да се разберат, фактът, че бившите врагове седнаха на масата, и то за дълго време, вече е достатъчно важен сигнал за нова политическа култура в Германия. "Дори в области, където имаше различия, нямаше такива, които от наша страна да сме виждали като непреодолими", отбеляза Херман Грьое. Данъчната политика явно се е оказала препъникамък в разговорите заради намеренията на Зелените за амбициозна инвестиционна програма.
След изборите през септември, на които те взеха 63 депутатски места, лидерите на партията се оттеглиха и бяха избрани нови водачи. Една от тях е Катрин Гьоринг-Екарт, която е завършила теология и се занимава с политика още от времената на съпротивата срещу комунизма в ГДР, пише "Дойче веле". Другият лидер е по-ляво ориентираният Антон Хофрайтер, който винаги е бил поддръжник на природозащитната идея. Двамата определят не само политиката на партията, но и линията при общуването с консерваторите на Меркел.
Въпреки провала на преговорите германските Зелени остават сериозен фактор в политиката на страната. Не бива да се забравя, че първата Зелена партия, която прави пробив на национално равнище, е именно германската. Тя е известна със своята яростна съпротива срещу атомната енергетика и с изповядването на антицентристки и пацифистки ценности. Германската партия се създава през 1980 г. и е участвала в управленски коалиции няколко пъти. От 1998 до 2005 г. влиза в правителството на социалдемократите в т. нар. червено-зелен съюз, при който външен министър бе Йошка Фишер. През 2001 г. те се съгласяват да останат в коалиция и да подкрепят правителството на канцлера Герхард Шрьодер за войната в Афганистан. Това им навлича критики от сестринските Зелени партии в други държави.
Печелят позиции в 90 страни
Идеологията на Зелените партии се крепи на социалната справедливост, ненасилието и политиката за опазване на околната среда. Екологичните движения споделят идеята, че всички тези компоненти са здрава основа за световен мир. Като цяло програмите на Зелените партии приемат социалдемократическата визия за икономиката и правят коалиции с левите. Екопартии има в близо 90 страни, като много от тях са членове на Световните Зелени.
Името идва от австралийско движение на строителни работници, които отказали да работят на места с културно или екологично значение. Първата Зелена партия в Европа е Народното движение за околна среда, основано през 1972 г. в швейцарския кантон Нюшател. Първата национална партия от този тип в Европа е "Народ", която се появява на бял свят във Великобритания през февруари 1973 г. Впоследствие тя се трансформира в Екологична партия и после в Зелена партия. В началото на 70-те години възникват още няколко местни политически групи. Фонс Спрейнджърс вероятно е първият избран зелен кмет в света през 1970 г.
Силни в протестите, слаби на избори
Българската партия на Зелените е парадокс - силна на протести, слаба на избори.
"Интересното е, че досега нямаме загубена битка", отбелязва съпредседателят Борислав Сандов. Сред защитаваните каузи от тях са опазването на Иракли, битката срещу промените в Закона за горите, недопускането на преработка на руда с цианиди, мораториумите върху шистовия газ и ГМО, спирането на петролопровода "Бургас - Александруполис" и АЕЦ "Белене", съпротивата срещу заменките, строежите на Рила, Пирин, Перелик, Яйлата, Царево, "Златна перла" и десетки други места, блокирането на концесиите за добив на ценни метали.
Някои от тези битки "Зелените" са водили още преди да се учредят като партия през 2008 г.
В България обществото винаги е реагирало бурно при посегателства срещу природата. Дисидентските движения срещу комунизма избухнаха заради замърсяването на Русе от химическия комбинат в Гюргево, цели села се разбунтуваха срещу проекта Рила - Места, предвиждащ да обърне течението на реката, и прословутата подписка в градинката на "Кристал" малко преди падането на Тодор Живков.
В средата на 80-те хората осъзнаваха, че тоталитарната система ги мачка не само морално, но и физически, като трови водата, въздуха и природатаы, коментира съпредседателят на партията.
Вторият етап на зеленото движение започва през 90-те. Това е времето на управлението на проекти, сформиране на граждански комитети, провеждане на научни изследвания.
Третото стъпало е стихийното създаване на политическо движение отдолу нагоре, по инициатива на гражданите, а не толкова на учените. Поводът за ориентирането към политиката е съпротивата срещу застрояването на девствен плаж. Постепенно към групата "Да спасим Иракли" се присъединяват университетски и училищни клубове по екология, инициативни комитети за защита на някоя градинка, рекичка или горичка, пионери във биоземеделието, защитници на човешките права, любителите на дивата природа, на птиците и ценните местообитания. Те раждат коалицията "За да остане природа в България", която става гръбнакът на Зелените. "Нашата партия е добре описана в народната приказка. Осъзнахме, че неволята няма да дойде и трябва сами да си поправим колата", допълва Сандов. Той смята, че битката на видимия фронт се провежда на улицата, но има и невидим фронт, който също е толкова важен - писането и приемането на закони и контролът върху изпълнението им.
Първата стратегическа кауза на партията е оформянето на защитените зони по НАТУРА 2000. Благодарение на техните усилия над една трета от територията на страната попада в европейската мрежа.
Въпреки големия ентусиазъм те не могат да се похвалят с успехи на изборите - на парламентарния вот през 2009 г. партията печели 21 841 гласа, а на 12 май т.г. - 26 520 гласа. "Често ни пречи това, че поставяме екологичните каузи над собствените си желания за популяризиране на "Зелените". Когато работим с граждански комитети, за да не бъдат те уязвими, ние прикриваме партийната си идентичност", обяснява Сандов. Според него младите и будни хора трудно се хващат с партийно строителство, обичат да работят в хоризонтални мрежи, като инициативите да се предлагат отдолу. В битките обаче изпъкват естествените лидери. Зелените поведоха протестите миналото лято на Орлов мост, бунтуваха се през февруари, а сега също са на улицата срещу кабинета "Орешарски". Участват в Реформаторския блок с няколко десни партии. Еколозите обаче са категорични, че блокът е само антиправителствена коалиция и при оставка на правителството те най-вероятно ще напуснат съюза и ще се явят самостоятелно на изборите.
През май Зелените станаха пълноправен член на Европейската зелена партия.
Другата традиционна екоформация у нас е Зелената партия на Александър Каракачанов, която в последните години не развива особено активна дейност.
Червения Дани е бунтар и на 68 г.
Новините, свързани с Европейския парламент, невинаги се радват на голям интерес. Нещата обаче рязко се променят, щом се появи Даниел Кон-Бендит. 68-годишният политик и евродепутат е толкова колоритен, с такъв ентусиазъм говори от трибуната на ЕП, че няма как да остане незабележим. Той си остава бунтар въпреки годините, прекарани в политиката.
Кон-Бендит е студентски лидер по време на бунта през май 1968 г. Във Франция по това време е известен като Червения Дани - не само заради политическите му убеждения, но и заради цвета на косата му. В момента Кон-Бендит е съпредседател на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, както и на Групата Спинели, чиято цел е възраждане на федералисткия проект в Европа. През 1984 г. Кон-Бендит се присъединява към германските Зелени. Четири години по-късно той публикува на френски книгата "Толкова я обичахме, революцията" - изпълнена с носталгия по контракултурата от 1968-а.
През 1994 г. е избран за евродепутат, въпреки че е поставен на осмо място в избирателните листи заради подкрепата му за военната операция в Босна. Пет години по-късно влиза отново във френската политика като водач на листата на френските Зелени. Следващите 10 г. Кон-Бендит е хвален и мразен заради своите виждания. Десницата го критикува заради това, че е привърженик на по-свободната имиграция, че защитава легализацията на леките наркотици и отказа от атомна енергетика. Левицата пък го хули заради вижданията му за свободна пазарна икономика, подкрепата му за войните в Босна и Афганистан и сътрудничеството с хора от центъра като Бернар Кушнер и Франсоа Беру. През 2009 г. Кон-Бендит критикува папа Бенедикт XVI заради изказването му за кондомите и борбата срещу СПИН.
Унгарците взеха 16 мандата
Зелените движения са най-влиятелни в богатите западни и северни страни в Европа. Сред малкото изключения обаче е унгарската партия "Политиката може да е различна", основана през 2008 г. Освен обичайните зелени каузи тя усилено се бори срещу корупцията. Начело на движението е изявеният правозащитник Андраш Шифер. На изборите през 2010 г. "Политиката може да е различна" спечели 16 депутатски места, но в началото на тази година тя се разцепи и осем депутати, начело с Бенедек Явор, напуснаха парламентарната група.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
