Проектът за създаване на основен и допълнителен пакет здравни услуги на министър Москов е имитация на необходимите реформи в системата за здравно осигуряване. Вместо увеличаване размера на публичните разходи за здравеопазване и намаляване на плащанията от джоба на болния човек, това, което се предлага, води до точно обратния ефект. България е страната с най-висок дял на лични разходи за здравеопазване в ЕС - 48% от общите. В Европа този процент е под 20%.
В т.нар. допълнителен пакет са включени 6 клинични пътеки. За тези заболявания пациентът трябва да чака за своето лечение или да заплати на болницата, неясно по какви цени, независимо че редовно си плаща здравните вноски. "Икономиите", които ще направи НЗОК от тези клинични пътеки са смешни суми и би било интересно НЗОК да ги оповести, за да стане ясно на българското общество липсата на всякакво разумно обяснение на извеждането на тези 6 заболявания в допълнителен пакет. Още по-смущаващо е, че една от тези клинични пътеки включва онкологични заболявания - "Системна радикална ексцизия на лимфни възли (тазови и/или парааортални и/или ингвинални) като самостоятелна интервенция или съчетана с радикално отстраняване на женски полови органи. Тазова екзентерация". Защо точно тази онкологична пътека е преценена като социално незначима?
По-големият проблем са онези 60 клинични пътеки, които попадат и в основния, и в допълнителния пакет здравни услуги. За тях при едни пациенти ще заплаща НЗОК, а други ще чакат или ще заплащат сами. Изборът кой ще заплати това лечение ще прави всеки лекар, по "медицински" показания. На практика това е узаконяване на обявените от административния съд като незаконни лимити на средствата, които НЗОК налага на болниците и узаконяване на рекета върху пациента да заплаща за своето лечение. Предлаганите промени в пакетите здравни услуги са сериозна провокация към самия здравноосигурителен модел, след като здравноосигурени лица, поради нещастието си да заболеят от определено заболяване и стремежа на болниците да получат повече пари, са поставени в пълна неяснота за какво плащат осигурителни вноски. Тези действия на министъра девалвират в общественото съзнание самата философия на осигурителния модел. В същото време правят най-несолидарната здравноосигурителна система в Европа - българската, още по-несолидарна.
Колкото до неверните внушения, че тези промени ще стимулират здравното застраховане, искам да кажа, че не това е пътят. Правилното решение е въвеждане на ясни правила какво се покрива от задължителното осигуряване и какво не. За какво имат право лечебните заведения, които ползват обществен ресурс да изискват допълнителни плащания от пациента и за какво не. Само тогава застрахователите могат да направят верни разчети на застрахователния риск и да развиват успешно здравното застраховане. Когато 60 клинични пътеки могат да се заплащат от НЗОК, но могат и да не се заплащат, кой актюер може да предвиди индивидуалните решения на всеки лекар, който сам избира откъде да се финансира конкретното лечение. Членовете на Асоциацията на здравните застрахователи продължават да изискват от държавата ясни правила в организацията и финансирането на здравната система, за да можем да поемаме конкретни ангажименти пред застрахованите лица и да защитим техния интерес, когато боледуват. Това не може да се случи в здравна система, потънала в организационен, управленски и финансов хаос, доведена до състояние на пазарна джунгла. Основният въпрос е управляващите имат ли социални рецептори да възприемат трагедията на болния човек в България и политически рефлекс да разграничат необходимите промени в здравната система от индивидуалните хрумвания на отделни овластени персони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
