Ако искаш да видиш колко струва един човек, дай му власт и му гледай сеира, казва стара поговорка. Нещо подобно се случва в момента с министъра на здравеопазването д-р Петър Москов. За по-малко от два месеца с "реформаторски разказ" този човек обяви, че трябва да се свие правото на медицинска помощ на ромите, а сега дойде ред на бедните и възрастните, тоест половината от населението у нас. (Не смея да предполагам кои са следващите.)
И ако в първия случай министърът се извини за "емоционалната" грешка на езика, то сега не знам как ще оправдае "обмисления" план за реформи, след който за някои болести или ще си доплащаш, или ще чакаш, за да те лекуват. Някой ще каже, че и сега е така и ще бъде прав, с една малка разлика. Че сега хората имат надежда тази несправедливост да се поправи, с промяната - тя ще се узакони. При това на гърба на най-слабите. Сегашните болести, за които здравната каса плаща, ще се разделят на две. В първата част ще отидат най-сериозните заболявания, а във втората по-леките. Касата ще отделя пари, за да плаща за всички хора, които се осигуряват, първия пакет, а за втория средствата няма да достигат за всички. Затова или ще си плащаш на частно - на ръка или във фонд, или ще чакаш за лечение с месеци. Така на опашката ще останат пенсионерите и социално слабите, които по подразбиране са най-болни и които и сега не успяват да достигнат навреме до лекар. Ако в момента основната пречка пред тях е липсата на пари за път до най-близката болница или на средства за медицински изделия, занапред те ще трябва да чакат и на още една опашка. Дори някой от пенсионерите да има пари, за да си направи застраховка, нека не забравяме, че фондовете слагат и възрастови ограничения. И въпреки че целта, която министърът обяви, е да умираме по-малко, по този начин определено няма да я постигне. А може би истинската цел на промяната е друга - да закърпи бюджета за здравеопазване.
Тезата, че касата няма пари, за да плаща всичко, с което са я нагърбили, се тиражира от години. И е вярна. Но решаването на проблема не трябва да е за сметка на пациента, както става в момента. Ако някой управляващ иска да вкара повече пари в системата, нека честно го заяви и вдигне здравната вноска. Тогава отново ще се акумулират повече средства, но без да се орязват права, защото държавата ще е длъжна да се погрижи за бедните и възрастните. Нещо, което тя отказва да прави от години. Един от безспорните аргументи за това е неплащането и на сегашните здравни вноски за пенсионерите и децата, което е нейна отговорност. Срещу подобно увеличение на вноската обикновено се обявяват работодателите и синдикатите. В случая обаче те ще понесат финансовото бреме, без да се вдига вноската, защото ще се принудят да си направят допълнителна здравна застраховка. Така че проблемът, поради който властта не желае да вдигне здравната вноска, е друг - собственото й нежелание да внася повече средства за пенсионерите, социално слабите, децата и чиновниците. Вместо да се погрижи за тях, държавата явно предпочита да ги остави на естествения подбор.
Не мога да се съглася и с довода на лекарите, които казват, че листи на чакащите има във всяка европейска държава. Да, сигурно е така, но социалният стандарт там е различен. В държавите като Англия, Германия, Холандия има социални системи, тук те не функционират.
Така че, г-н министър, нужда от промени има, но не и за сметка на най-неоправданите. Вместо да ограничавате достъпа им до медицинска помощ, регулирайте броя на лечебните заведения, които трябва да работят с НЗОК. Сам обявихте, че ще направите това. Така наистина ще осигурите по-ефективно изразходване на ограничените средства за здравеопазване. Може да спестите пари и ако регулирате цените на медицинските изделия и въведете задължителни отстъпки, както сте тръгнали. Тогава вижте колко пари не ви стигат и търсете повече. Но не режете права на болните. Те и без това са достатъчно орязани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
