Защо убихме бебето Краси?

Защо убихме бебето Краси? | StandartNews.com

Волското търпение и хитруването на дребно ни превърнаха в серийни килъри

Дявол да го вземе, този коментар вече съм го писала! За мечтите, които у нас умират, смазани на тротоара. Само 3 месеца след трагедията с 3-годишния Паоло идва зловещото дежа вю. Пиян полицай прави бебе на пихтия на тротоара. Боже, може ли да е по-брутално и скандално?! Шамарът за ненаучения ни урок този път е до кръв. Кошмарът ескалира. Кой ще е следващият? Близнаци, премазани в корема на майка си? В данъчния рай на Европа нашият кървав налог става все по-суров. 11-месечната Красимира сега плаче за мама в Рая, а ние гузно подсмърчаме в малкия Ад, който сами режисираме. Всеки божи ден, с всяка премълчана хитрина на дребно.

Що за клета държава сме, щом дори полицаите карат пияни? Засрамете се, бе! Искаме си доброто ченге, с което Холивуд ни промива мозъците. Не този Франкенщайн, дето опъва чадъри над наркобарони, събира "данък спокойствие" от проститутки и прощава на джигити срещу "20 лв. за кафе". Как стигнахме дотам, че "нашата полиция", вместо да ни пази, ни гази.

И каква милост да чакаме тогава от камикадзето от Горно Нанадолнище, което след дискотека си играе на Шумахер по селските пътища?

Вие ни развращавате, господа полицаи. Неслучайно "ало измамниците" станаха милионери с трика: "Мамо, сгазих дете, дай 2000 лв., за да се оправя с ченгетата!". Кръвта на бебето Краси на тротоара е още топла, а вие давате 4 млека на убиеца й - пък дано изтрезнее преди дрегера! Гарван гарвану око по нашите земи не вади, знам. Но заради тази извратена омерта детските погребения са през ден. Някак обидно е до безкрайност да ви припомняме имената им - Паоло, Съни, Ели, Валя, Лора - и стотиците избледнели от вестникарските страници жертви на беззаконието. Прегазените им душици не могат да намерят покой и на Оня свят. Защото на убийците все им се разминава - "по непредпазливост".

Няма нужда да се раждат български Чикатило или Пиночет. Чистото зло не би избрало да се пръкне тук. Защото у всеки от нас дреме по един масов убиец. Наглед - невинен. Бащи за пример - като пияния полицай Костадин Стоянов или старозагорския джигит Георги Сапунджиев, стават детеубийци по неволя. От глупост, от наглост, от мързел. "Дрогирани" от мисълта, че и този път ще минат метър. Колко още трябва да умрат, за да кажем: "Баста!"? Българинът търпи като вол и се нагажда като хамелеон. Това е и рецептата на родното нещастие. Първо, търпим пастирите ни да са вълци. После сами ставаме вълци. Докато някой не плати с най-милото си и не се сепнем. За малко, разбира се.

Докога ще се примиряваме, хора? Със смъртта на бебето Краси. С удавената поради пълно безхаберие половин България. С асансьорите-убийци, които ни карат към Ада заради "100 лв. и шише ракия".

Стига! Трябва да има възмездие за лошите. За пияните и корумпирани ченгета, които ни газят - буквално и преносно. За немарливите кметове и чиновници, защото не Господ и глобалното затопляне, те отприщиха потопа. За политиците, които ни баламосват и "стрижат" до кръв. Ножът е опрял до кокала. Утре бащата на следващия Паоло или Краси, обезумял от болка, гняв и отчаяние, като нищо ще стане убиец по принуда. И този грях ще тежи на съвестта на всички ни.
На 1 октомври бебето Краси няма да духне първата си свещичка. Но дали ние да не запалим по една? И да поискаме прошка - за премълчаните малки грехове, които ни превръщат в невинни чудовища.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай