Андрей Епифанцев, "Новая газета"
Не смятам, че в Нагорни Карабах започва голяма война. Мисля, че сблъсъците ще спрат до няколко дни. Ако се задаваше война, още преди седмици щеше да е ясно, че нещо се случва - летят дронове, върви мобилизация. Нищо такова не се забелязва, а да се започва война без подготовка, е безсмислено.
Въпреки това войната остава твърде вероятна и сегашните мирни преговори стигнаха до задънена улица. Какво казва международната общност? "Ние признаваме територията на Карабах за азерска, но двете страни са длъжни да решат конфликта с мирни средства". Това прави ситуацията печеливша за Армения - тя контролира територията на Карабах, не търси компромиси и ако бъде нападната от Азербайджан, то азерите ще бъдат обявени за нашественици. За Баку ситуацията се влошава и международното внимание намалява. Затова Азербайджан се стреми да натегне ситуацията и да й придаде характер на военен конфликт, като покаже на света, че проблемът не е решен и кръвотечението продължава. Миналото лято Путин събра в Сочи двамата президенти - Алиев и Саркисян, за да ги помирява. Съществуват няколко версии защо боевете бяха подновени тъкмо сега. Първата е, че атаките тръгнаха веднага след завръщането на азерския президент Илхам Алиев от Вашингтон. Възможно е там той да е получил картбланш за нападението. Тази версия е съмнителна - ако нещата стояха по този начин, щяхме да видим сериозна дипломатическа активност от страна на Алиев и обвинения към арменците в геноцид, а това го няма. Възможно е да е станало обратното - Алиев е искал да постигне нещо във Вашингтон и не е успял, върнал се е разочарован и в Карабах става "обрат".
Третата версия е свързана с Турция. Възможно е след конфликта заради сваления руски самолет Анкара да се опитва да разиграе карабахската карта, за влезне в преговори с Русия. Турция използва Азербайджан като посредник и дискретно заплашва, че ще подкрепи позицията на Баку за Карабах. Не бива да се изключва, че последните сражения могат да бъдат покана за преговори към Русия и опит посредством азерите да се каже: "Започни да говориш с мен, иначе мога да усложня живота на твоя стратегически партньор". Не вярвам, че Турция действително ще помогне на Азербайджан в случай на военни действия. Подобно действие ще бъде в разрез с позициите на Москва, Вашингтон и Европа, и за Ердоган би било политическо самоубийство.
Азербайджан би могъл да победи единствено в случай на "блицкриг" /светкавична война/, ако за пет дни окупира Карабах. В размирния регион обаче са разположени боеспособни съединения, наблизо е и арменската армия. Наоколо са планини, не може да бъде хвърлена голяма жива сила и самата природа нивелира предимството на Азербайджан. Територията на Карабах е превърната в крепост и в случай на война там ще стане повторение на Сталинград. Ако блицкригът не успее и войната се проточи, върху Баку ще окажат натиск и Русия, и Западът.
Какво казва Русия? "Ако бъде нападната Армения, ние сме длъжни да се намесим. Ако бъде атакуван Карабах, ще помагаме с дипломатически средства".
Виждаме, че за сблъсъците се изказаха военният министър Шойгу и президентът Путин - те оказват натиск върху двете страни и искат конфликтът да бъде прекратен. Азербайджан отдавна трупа оръжие, но сега, когато всичко в страната е спокойно, а рискът от поражение е твърде голям, няма нужда от война. Заради спада на цените на нефта икономиката на Азербайджан е в упадък, вече два пъти властите девалвираха националната парична единица - марата. В един момент жизненият стандарт на населението ще падне дотолкова, че ще се наложи да се пренасочи вниманието от вътрешните проблеми към външния враг. Как би могъл да се разреши карабахският конфликт? Решението е само едно: международната общност например да раздели територията между Армения и Азербайджан и да наложи това разделение на двете страни. но пък тогава всички ще бъдат недоволни: И Ереван, и Баку, и Москва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
