Едва ли има българин, който да отрече значението на Българската армия. Постоянно сме свидетели на това, как военнослужещи участват при преодоляване на последици от природни бедствия или в спасителни операции. За съжаление общественият консенсус по отношение на армията стига дотук и това най-ясно се вижда от постоянно намаляващия бюджет за отбрана. Някой би казал, че бюджет от около 1 млрд. лева годишно не е малка сума. Проблемът е, че почти 80% отиват за издръжка на личния състав, а останалото се разпределя за поддръжка на наличните въоръжение и инфраструктура, които в основната си част са остарели и силно амортизирани. И почти нищо от бюджета не остава за обновяване на техниката, за придобиване на новa, за повече обучения и тренировки и т.н.
България е разположена на периферията на двата съюза, в които членува - НАТО и ЕС, и се намира в регион, който е кръстопът между Европа, Азия и Северна Африка. Географското разположение предпоставя определени рискове, които са свързани с близостта на различни конфликти, територии без държавен контрол, дейността на терористични групировки, масови миграционни потоци и много други. В условия на комплексни рискове, даже най-големите и икономически мощни държави не могат да гарантират сами своята сигурност и разчитат на колективните усилия. България е член на НАТО и на ЕС и това е най-добрият начин да осигурим сигурността си. Но членството изисква и изпълнение на определени отговорности, особено като се има предвид, че ние самите ги приемаме. И напълно естествено е приетите решения да бъдат изпълнявани.
НАТО като организация няма своя армия. Въоръжените сили на Алианса са армиите на отделните страни членки. В този смисъл и Българската армия (БА) е армия на НАТО. Ето защо нейните средства и процедури за действие трябва да бъдат съвместими с тези на всичките останали държави членки. Много беше направено за оперативната съвместимост на БА от момента на приемането ни за член на НАТО, но все още изоставаме в редица отношения. Най-фрапиращ е случаят с изтребителната авиация. Но нека погледнем на необходимостта от модернизация и превъоръжаване от един друг ъгъл. БА изпълнява освен чисто военните задачи и такива за националната сигурност в мирно време. Те са свързани със защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи. С какви средства се извършват тези дейности? Естествено с основните средства, с които разполага БА.
При така поставен въпрос, необходимостта от осигуряване на по-голям бюджет за БА и развитието на нейните способности няма алтернатива. Необходимо е да се разбере, че разходването на средства за отбрана не е напразно харчене. В периода 2010-2013 година в Министерството на отбраната бяха въведени строги антикорупционни мерки, които поставиха страната в позицията на своеобразен лидер в НАТО и на Балканите. Особено важно е да има широк консенсус между всички основни политически сили за това, каква армия искаме да градим, какви задачи да й възлагаме и съответно какъв бюджет да й осигурим, защото всяко решение в този сектор има последици, далеч надхвърлящи мандата на едно, а често и няколко правителства. Важното е да се разработят и приемат дългосрочни планове. Можем да приветстваме инициативата на МО да разработи и предложи за обсъждане план за развитие на въоръжените сили до 2020 година, а и в по-далечна перспектива. Нека се надяваме, че политическите сили ще дадат всичко от себе си и ще вървят към търсенето на така необходимия ни консенсус за бъдещето на БА. Предстоящият Консултативен съвет за националната сигурност при президента на Република България може да постави началото на този процес. Защото България има нужда от своята модерна армия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
