Случвало се е да гласувам за БСП по едно или друго време, главно поради липса на по-подходящ субект, изразяващ левите идеи. На 25 май 2014 г. отказах да го направя. И станах част от тази немалка част избиратели на Столетницата, за които социолозите започнаха да се питат "Къде изчезнаха?"
Не съм била за гъби, нито за риба. Познавам числата и буквите - и не, не съм се объркала да отбележа вместо вас "Българска левица", както направиха част от гласоподавателите ви (между другото, ако са ви останали предимно такива гласоподаватели, трябва сериозно да се замислите. А явно са останали - справка гласовете за Момчил Неков).
Не гласувах за вас, защото не ви искам. Защото между думите "ляво" и "власт" доказахте, че винаги ще изберете думата с "в". Не ви искам в Европа, защото не вярвам, че ще защитите интересите ми там, след като не сте способни да го направите в България. Не искам повече да извращавате идеята за ляво и социално, подхвърляйки жълти стотинки на пенсионери и безработни, докато всъщност си поделяте държавата. Не искам да ме управляват хора, чието крехко мнозинство зависи от това дали един човек ще си изпие хапчетата и ще влезе в пленарна зала, или ще го избие към бой на посланици. Хора, които се оставят друг да определя политиките им, друг да реди приоритетите им и които буквално се подиграха на избирателите си, показвайки им, че техният вот не значи нищо. Които до такава степен не могат да намерят реална подкрепа, че си платиха за пародийни контрапротести - защото онези, които ги подкрепят, се срамуват да го признаят открито. Не искам да ме управляват хора, които са готови да поемат вината, но само с мезета, както удачно се бе изразил един техен лидер в началото на прехода. Впрочем сред тях виновни няма. Ако има, те преживяват катарзис за една нощ и се завръщат, по-бели от всякога.
БСП не може да не знае, че вече са й останали един отбор хора, които на младини са чели стихотворението на Христо Радевски "Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори" и то е формирало с големи червени букви отношението им към нея. Хора, които чакат пет лева отгоре върху пенсиите си и асоциират партията основно с времената на Тодор Живков. Хора, които се страхуват от всяка промяна, защото за тях тя е преддверие към хаоса. А БСП направи всичко възможно те да мислят така. Направи всичко възможно повечето й интелигентни гласоподаватели да се отдръпнат, защото са отвратени от нея дори повече от хората на жълтите павета. За разлика от тях обаче те нямат към кой друг политически субект да насочат подкрепата си. Защото БСП уби лявото. А без ляво, знайно е, дясното съществува в една силно изкривена среда и се изживява като самодостатъчно, което в крайна сметка е зле за България. За БСП вече гласуват май само хора, които очакват пари от нея. Само че едните очакват стотинки, а другите - милиони.
Идеите на социалния хуманизъм деградираха в раздавани на парче помощи и реторика от типа "ние сме поели социални ангажименти и нашият електорат очаква това". Не, вашият електорат не очаква това. Или поне не само него. Вашият електорат очакваше да му дадете някаква перспектива, а вие се отчетохте с подаяния. Очакваше да го убедите, че сте способни да отстоявате идеи, а не собствените си топли кресла във властта и разни близки до нея дружества. Вътре в БСП също има хора, които го виждат. Въпросът е дали те представляват достатъчно голяма критична маса, която е способна да обърне нещата. Не си струва да плащате подобна цена, само и само да бъдете на власт. Особено след като вече никого не може да убедите в нищо - все едно в Европа или у нас. Време е да отстъпите мястото на някой, който може.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
