Атентатът пред Синята джамия в Истанбул имаше две цели: Турция и Германия. Няма как да е случайно, че само четири дни след започването на разузнавателни полети от германски самолети "Торнадо" атентатор-самоубиец се самовзриви сред група германски туристи. Турция беше другата мишена: защото самолетите излитат от военната база в Инджирлик, а и Турция обяви, че повече няма да пропуска през границите си нови попълнения за бойните отряди на т.нар. "Ислямска държава" (ИД) в Сирия.
От около половин година Турция затъва все по-дълбоко в спиралата на насилието: турската държава обяви война на кюрдските бунтовници в югоизточните райони на страната и превърна стотици хиляди хора в бежанци; през месец октомври ИД извърши атентат в Анкара, а ето, че сега беше разтърсен и Истанбул. Очевидно насилието навлиза в нова фаза. Една турска поговорка казва, че ако в Истанбул вали сняг, то Турция е скована от зимата. Разбирай: всичко, което се случва в Истанбул, се усеща в цялата страна, пък и отвъд границите ?
Стабилността на страната е застрашена. "Златното десетилетие" на икономически подем и вътрешен мир очевидно е приключило. Правителството на Партията на справедливостта и развитието твърде лекомислено заложи на карта успехите от първите години на своето управление и днес страната е застигната от призраците на миналото. Какво по-показателно от това, че след атентата в Истанбул властите не са сигурни дали нападението е дело на ИД или на кюрдските сепаратисти? И двете организации си имат мотив да извършат подобно нещо. ПКК например наскоро обяви, че в отговор на бруталните действия на турската армия в кюрдските райони на страната смята да пренесе войната в големите турски градове. Твърденията, че турската държава води война срещу ПКК, а не срещу кюрдите, е чиста проба пропаганда. Защото как иначе да си обясним масовите арести на хиляди кюрдски политици?
Възможно е "сириецът", който по данни на турското правителство е извършил вчерашния атентат в Истанбул, да е действал от името на т.нар. "Ислямска държава". В полза на тази версия говорят следните два факта: нападението беше насочено срещу "неверници", а стилът му не носи почерка на кюрдските бунтовници.
Обикновено случващото се в Турция има отражение и в Европа. Безотговорната политика на турските власти спрямо кюрдите създава нови бежански потоци. И ако Турция разшири ударите срещу клетки на ИД в страната, което отдавна трябваше да се е случило, цената за това също ще бъде висока: атентатите ще зачестят, а джихадистите ще побегнат и в други страни.
Обстановката в Турция може да се успокои само ако бъде подновен прекъснатият мирен процес с ПКК. Това е начинът за постигане на вътрешен мир. Ако след това турското правителство загърби авторитарното си поведение, признак за което е например забраната медиите да пишат за атентата, чак тогава страната има шанс да се завърне към демократичното си развитие. Освен това борбата срещу ИД ще се води по-лесно, ако Турция се прости със стремежа си на всяка цена да отслаби кюрдските бунтовници.
В противен случай дестабилизацията на Турция ще продължи. А терорът в турските градове и войната срещу кюрдите ще продължат да висят като воденични камъни на шията ?.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
