От няколко десетилетия в Западна Европа, а и в Централна и Източна Европа, масово се появяват партии, които могат да се разглеждат в различни категории като радикално десни, популистки, националистически, антиимигрантски и т.н. Разбира се тези партии се различават в двете части на Европа - например печелившата формула на Запад е свързана с много по-неолиберални послания за минимизиране ролята на държавата, намаляване на данъци и т.н. Но общото между тях в източния и западния вариант е, че са социалноконсервативни, изразяват идеология на национално затваряне и най-общо имат спорове с преразпределителната роля на държавата. На Запад това е преразпределението по логиката на социалната солидарност, от което печеливши изглеждат всякакви нежелани групи като имигранти, източноевропейци и т.н. На Изток се спори най-вече с резултатите на голямото преразпределяне на собственост в рамките на преходите. Затова и унгарският премиер Виктор Орбан трудно може да бъде нареден сред радикално десните играчи (в графата радикална в Унгария попада по-скоро "Йобик", чийто резултат също заслужава внимание). Орбан донякъде спада в категорията на братята Качински навремето в Полша. И в онзи случай имаше проект за нова конституция с позоваване на Бога, и там се говореше за намаляване на депутатите, и там имаше реторика срещу чуждото влияние. Тези формули сме чували и тук.
Различни теоретици говорят даже, че в страните от Централна Европа е уместно понятието за десница да се дели на две: либералната и прозападна (която повече прилича на Туск в Полша) и консервативно-популистка, почиваща или на силна християнска традиция, или на национализъм, или на двете. Затова и явлението "Орбан" не прилича толкова на появяващите се моментни протестни партии в Западна Европа, колкото на турския премиер Ердоган.
Най-големият проблем при осмислянето на подобни партии е категоризирането. Ако сега се погледне очертаващият се стабилен евроскептичен сектор в Европарламента, ще се видят доста различаващи се формации. Националният фронт във Франция, например също не може лесно да бъде съпоставян с останалите нароили се в последните две десетилетия популистки партии в Западна Европа - той е продукт на по-дълготрайна политическа традиция, което важи и за ФИДЕС.
Отвъд всякакви теоретични спорове важното е, че партии с подобни, националконсервативни, послания стават във все по-значима част институционализирани, а не моментни явления. В известна степен те заиграват ролята на своеобразна нова консервативност на политическата карта. Те говорят еднакво добре и на бедни, и на богати, а в страните от Източна Европа съчетават добре две идеи, които в хода на прехода не звучаха особено престижно - националната и социалната.
В България пряко отражение от резултата на изборите в Унгария едва ли ще има. Но успехът на Орбан да съчетае добри икономически резултати с антимонополна реторика и действия и политическа харизма, вероятно ще вдъхнови нови или съществуващи радикално-протестни формации. Политическата среда за тях и бездруго е хранителна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
