Престъплението тероризъм е сравнително ново за българското право, но в последните години уредбата става все по-изчерпателна. До промените в Наказателния кодекс от 2002г., в които беше създаден съставът за тероризъм, теорията и съдебната практика определяха като терористичен акт само убийството на държавен или обществен деятел по чл. 96 от НК. С последните промени в Наказателния кодекс тероризмът бе въведен като правно понятие, а след атентатите през последните няколко години регламентацията става все по-прецизна. Не е лесно да се определи обектът на това престъпление. Очевидно е, че тероризмът няма за обект обществените отношения, свързани с политическата основа на властта. В противен случай, съставът му щеше да бъде уреден било в Раздел първи, в който са систематизирани престъпленията, засягащи вътрешната сигурност, било в Раздел втори, който съдържа престъпленията против външната сигурност на държавата. Съдържанието на това престъпление явно няма и връзка с отношенията, свързани с икономическата основа на властта, което е основанието то да не бъде уредено в Раздел трети на глава първа.
Не е изненадващо следователно, че съставът на тероризма е уреден в раздела "Други престъпления". Това показва, че макар родовият обект, който това престъпление засяга, да е несъмнено свързан с устоите на държавата и държавността, неговият непосредствен обект е различен от този на всички останали състави. Освен основната група обществени отношения, се засягат и други, странични обекти - животът или здравето на хората, физическата им неприкосновеност, отношенията на собственост, отношения, свързани с изпълнението на задълженията на държавните органи и други.
Тероризмът засяга всички най-важни и значими отношения, свързани с цялостния ред в обществото и неговото функциониране. Тези отношения се установяват от държавата и се поддържат от нея чрез система от правни мерки. Тяхното регулиране осигурява върховенството на демократичните ценности, правовата държава и законността в страната. Именно тези отношения определят рамката, в която държавата гарантира спазването на основните човешки права, включително и най-значимото от тях - правото на живот. Според разпоредбата на НК има наличие на особена цел - да се създаде смут или страх в населението или да заплаши или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо (действие или бездействие) в кръга на неговите функции.
Възможно е и много често се случва тероризмът да засегне комплекс от отношения, надхвърлящи пределите на националните рамки. Целта на терористите е да се всее паника, да се предизвика шок. Тяхното действие може да се насочи към представител на чужда държава или международна организация. Анализът би довел до отговор на въпроса, дали тероризмът се разглежда и като международно престъпление по българското право. Националната ни законодателна уредба е качествена, необходимо е единствено да бъде прилагана стриктно от институциите, които имат това задължение. В това отношение действията на Прокуратурата, МВР и ДАНС, както нееднократно съм посочвал, са ефективни, синхронизирани и към този момент отговарят на очакванията на българското общество. България изпълнява всички поети международноправни задължения в тази област.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
