Стана навик държавата да се появява след бедствията, а не преди тях
Толкова много апокалипсис в родната преса никога не е имало. За хартията, запечатала бедствия, порои и урагани в последните година и половина, вероятно е отишла толкова дървесина, колкото за Ноевия ковчег. И въпреки това държавата ни продължава да посреща природните катаклизми, както в края на ХIХ или началото на ХХ век - сиреч по-скоро като Божие наказание, а не като нещо, върху което все пак можем да въздействаме. Поне за да ограничим щетите - преди, а не постфактум.
За да се случи това обаче, в България трябва да се появи най-дефицитното нещо - повече държава. Природните стихии вземат жертви и в развитите страни, но само в най-изостаналите държави жертвите могат да бъдат и на места, където се предполага, че все пак е градена инфраструктура. Вероятно защото е градена преди години. Във времената, наричани с мръсната думичка "соц", съществуваше феноменът Строителни войски, който носеше "отговорност" за местата, където се оттичат преливащите води, за изкопаването на напоителни канали и съоръжения.
Имаше яснота кой отговаря за язовирите, а къщите не се строяха ниско в деретата
без план и разрешение от общината. С отказа ни от държава след 1989 година тя се оттегли дори и от онези места, които се нуждаеха най-много от това да бъдат обитавани от нея. Днес, когато в резултат на наводнение прелее язовир, три-четири институции се хващат за косите коя точно носи отговорност за него. Ако в резултат на ураган падне дърво и убие човек, се започват тридневни дебати отговорност на общината ли е било да отсече въпросното дърво или то е на нечия друга територия. Диги се строят винаги, след като пороят е вече започнал и поотнесъл това-онова. Войска вече няма - канавките не се почистват. А ромите строят край реките "легото" си от подръчни материали, наричано с много въображение "жилища", и никой не им налага санкции.
Защото те са населението, поначало освободено от това да плаща санкции, ток, вода и здравни вноски.
А защо само ромите? В столични, водещи се сравнително престижни квартали също се строят къщи за милиони, а инфраструктурата продължава да напомня времената, когато всички те са били присъдружни села на столицата и хората с мотики и брадви са разчиствали буренака по склоновете, за да има накъде да се оттича водата. Днешните им обитатели хвърлят луди пари за луксозни жилища, но продължават да ползват "инфраструктура" от канавки и отходни ями, характерни за ХIХ век. Когато завали малко по-силен дъжд,
човек не е сигурен какво по-точно тече по улиците
на квартали, които иначе са в Топ 10 от ценовата листа на брокерите на недвижими имоти. Всичко това на пръв поглед няма общо с потопа. Но има общо с начина, по който подхождаме към всичко, което е "обща", "държавна", а не наша лична собственост. Оставяме го да се срине. Да се съсипе окончателно, за да може след това някой да кандидатства за пари от разни фондове.
Държавата я няма на нито едно от тези места. Да, климатът се променя и все по-често ще бъдем свидетели на "Божия гняв", който превърна в езера цели села и напълно обезлюди онези от тях, чиито жители имаха макар и минимална перспектива да започнат живота си другаде. Но има неща, които все още зависят от нас и които ние доброволно разрушихме или просто оставихме да бъдат разрушени.
Затова днес набираме затворници да помагат в пострадалите места, а хората от бедстващите райони живеят във фургони, ринат калта от пострадалите си домове и чакат с години оценки на къщи, които сигурно всички накуп не струват колкото един луксозен софийски имот. Само дето за втория има застраховка, а първия никому и никога не би хрумнало да застрахова. Точно както никога и никому не би хрумнало да плаща здравни вноски в край, в който във ведомост за работни заплати се разписват само кметът, попът и даскалът. Именно поради тази изоставеност в подобни райони всяко ново бедствие се приема наистина като наказание от Бога. Като ново доказателство за човешката запокитеност в край, лишен от Бог, държава и евросубсидии, които са най-модерната модификация на доказателството, че не си забравен. Държавата трябва да се върне именно там - но преди, а не след стихиите. И по възможност - без камери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
