Загубени в референдума

Загубени в референдума | StandartNews.com

Македонските граждани още не са щвейцарци, а политиците им не са европейски

Проф. Анна Кръстева,
преподавател по политически науки

"Северна Македония или Северна Корея". Така провокативно-иронично Кристиан Тимоние,
френският посланик в Скопие, резюмира залога на референдума в Македония. Компромис с името или затваряне в идентичностен кръг без хоризонт и изход. Защо това ясно послание не беше разбрано, а референдумът не даде отговор, а постави още повече въпроси? Кой повече са загуби в рефрендума – македонските граждани или местните елити?
Македонците се поляризираха за вота в неделя. Силно желание за Европа демонстрираха гласувалите, които с впечатляващите 91% подкрепиха евро-атлантическата ориентация. Още по-силно нежелание проявиха 64% от избирателите, които отказаха да гласуват – и поради активна подкрепа на бойкота, и поради апатия.

Разделениятя са не само политически и публични

те прорязват и личните отношения. Приятели, роднини и съпрузи се оказват на двата полюса и напрежението е по-голямо, отколкото преди Охридското споразумение.
Какво четат гражданите в референдума? Въпросът е повече от двусмислен: - задават се три въпроса, за влизане в ЕС, в НАТО и за Преспанското споразумение (между Атина и Скопие), а не този, за който всъщност се провежда референдумът – името на държавата.
Гражданите са поляризирани, но не искат политиците да ги схващат само като такива. Между двата ярки полюса има много колебаещи се. Една от грешките на кампанията на Зоран Заев е, че не успя да намери път към тях, не формулира убедителен дискурс, който да отговори на съмненията им, да ги приобщи към подкрепящите и с това ги тласна повече към отричащите.
Гражданите четат в референдума и нещо, което Заев и правителството му ни най-малко не биха желали да е негов предмет – а именно подкрепа или не за собствената им политика. Заев идва с голяма амбиция и обещание за обновяване на поитическия живот, с програмата 3–6–9 (резюмирано: 3 месеца за борба с корупцията, 6 – за излизане от задънената улица с Гърция, 9 – покана за започване на преговори с ЕС). Далеч не всички граждании обаче са удовлетворени от постигнатото и

използват негласуването, за да дадат сигнал на управляващите

Сред гражданите има две групи, които са особено интересни – етническа и възрастова, албанците и младежите. И двете се оказват по-малко хомогенни отколкото някои политици биха искали да ги видят. Албанското малцинство не споделя идентичностите тревоги и вълнения на етническите македонци и по-бързо и прагматично се стреми към НАТО и ЕС. Подкрепата за тях и в Албания, и в Косово, е много висока. В същото време албанците в Македония не останаха очаровани, че Преспанското споразумение въобще не се занимава с тях.
Младежите са страстни и на двата полюса: те са сред най-пламенните европеисти, както и сред футболните фенове, които на стадионите развяват плакати „Името е нашата идентичност". Младежите са разделени дори не на два, а на три полюса. Последният е на гласуващите "с крака"', вече
напуснали страната или решили да отделят собствения си професионален и житейски път от малката си балканска родина.
Разделените млади са най-яркият символ на дълбоко разединеното македонско общество.
Гражданите не харесват да бъдат употребявани от политиците като "пряка демокрация". Хем има референдум, хем той е само консултативен, хем ги питат, хем – въпреки резултата решението ще бъде взето от парламента.
Стратегическото политическо лидерство е визията, волята и политическата сила да трасираш нови перспективи. А за него се носи политическа отговорност.

Къде още се загубиха в референдума елитите?

"Ако искате да видите германски министър, отидете в Скопие", иронизира германски политик преди референдума. Визитата на Ангела Меркел – първо посещение на германски канцлер в Македония, видеообръщението на Макрон към "македонските му приятели" са най-впечатляващите образи на дългата поредица високопоставени посещения, каращи македонците да се почувстват – макар и за броении дни – като център на света. Още по-съществени са по малко видимите геополитически измерения.
Първото е, че в седмицата, когато на сесията на ООН мултилатерализмът (всяка държава да се ползва с привилегии в отношенията с всички партньори) получава поредния удар, той все пак бива реализиран на македонски терен, където високопоставен представител на Тръмп наред с множеството европейски полиитици дават силно рамо на "да"-то. Македония се оказва преден фронт и на челния сблъсък на Русия и Запада. Наблюдател оприличи Скопие на Казабланка преди Втората световна война – гъмжаща от чуждестранни агенти и международни наблюдатели. Индустрията на фейк новините, които вкараха малката балканска държава в картата за американските избиратели по време на кампанията на Тръмп, се очакваше с голям интерес. "Ню Йорк Таймс" преброи 40 финансирани от Русия сайтове, работещи за бойкота.
Западната подкрепа обаче не помогна на про-европейската коалиция да "се намери", а на про-бойкот кампанията да "се загуби". Парадоксално бе, че тя с еднаква сила бе употребена и от двете кампании. Заев получи европейска легитимност, пробойкот промотърите – повод да говорят за загуба на суверенитет и да иронизират пост-Брекзит Европа със съждението:
"Докато Македония влезе в ЕС, той може вече да не съществува".
Македонскиите граждани още не са щвейцарски и македонските политици още не са европейски. Затова и едните, и другите, несръчно използваха референдума. Ключова остава европейската перспектива на Македония. Топката отново е в полето на политиците.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай