Тръгвам за Албания с очакването да видя нещо нетрадиционно и с удоволствие предвкусвам приключенията, които ме очакват в най-непознатата за мен, а и за голяма част от българите балканска страна. Нарочно избягвам да чета предварително пътеписи и каквато и да е информация. Това е и причината да очаквам планинска и студена държава, с войнствено население. Няма как да съм се объркала повече, но това ще ми стане ясно по време на 4-дневния престой в страната. Запасила съм се с дебели дрехи. Оказват се съвсем ненужни за държава, която ни посреща с новогодишни температури от 16-18 градуса, палми, цъфтящи навън теменужки и отрупани с плод мандарини и портокалови дървета. Куфарите, които носим, обаче се оказват най-малкият багаж, защото много по-голяма е тежестта на предразсъдъците ни.
Избрахме да пътуваме към балканската държава организирано с група, което се оказва добро решение предвид безумно тесните пътища и неразбираемия език, който ни превзема веднага след влизането от Македония. Първото нещо, което виждаме веднага след границата, са няколко от онези близо милион бункери, които са построени по времето на Енвер Ходжа. Тогава несменяемият лидер внушава на населението, че Албания е заобиколена от враждуващи и войнствени съседи, сама без подкрепа в света, и трябва да е подготвена за нападение. За целта са построени милион бункери - малки и големи, а от бетона и труда е можело да се издигнат също толкова двустайни апартаменти за албанците. Сега се предлагат под наем или се продават, за да бъдат разрушени и от тях да бъде извлечено желязото, което да се препродаде.
За сметка на това, наложената изолация е превърнала албанците в една от най-сплотените нации.
Македонският ни водач Ристе, който говори перфектно и двата албански диалекта - на войнствените геги и на по-кротките тоски, разказа как му се развалила колата в почивен ден. Намерил майстор, поправил му автомобила и не пожелал да вземе дори една лека, защото го помислил за албанец. А "къде се е чуло и видяло брат от брата пари да взима". Мюсюлманите и християните (католици и православни) живеят мирно и заедно в Албания, женят се помежду си и се разбират безпроблемно. Мюсюлманите са предимно бекташи, тоест като нашите алиани, които са приели и християнски, и мюсюлмански обичаи. Част от правоверните дори носят кръстове - "защото било модерно".
Веднага след бункерите следва нова традиционна гледка за Албания - редуват се десетки автомивки. Те представляват вдигнат нависоко маркуч с течаща вода, който приканва клиенти 24 часа в денонощието. Никой от "бизнесмените" не плащал водата, разказва екскурзоводът ни Ристе, въпреки че тя е кът в страната, а тук се пилее безразборно.
Пътищата в Албания са ужасни. 30 км се пътуват за около час и петнайсет минути. Тесните и разбити шосета едва стигат, за да се разминат две коли. Освен в няколко големи града всички останали хора в държавата строят къщи директно край пътя. Терените били частни, но дали някой ги купува остава тайна. Край пътя имало живот, а в селата нямало работа. Затова и когато пътувате с 30 км в час, ви се струва, че страната е много гъсто населена. Всъщност албанците са около 2,5 милиона, като един милион от тях постоянно е в чужбина в търсене на работа, като най-голяма е общността в съседна Италия. Средната заплата в страната е 300-700 лв. Затова и се пестят пари от всичко. Дори можеш да си купиш насипно дъвки от опаковка с 10 дражета. Семействата се издържат, защото са големи и всички събират заедно парите си и така успяват да преживеят. Преди десетилетия албанските семейства били с по 1-2 деца, но политиката на Енвер Ходжа с бонуси за многодетните семейства ги е превърнала във фамилии с по 5-6 наследници. Къщите също са шокиращи. Големи палати от по няколко етажа, красиво боядисани, с подредени широки дворове се редуват с най-огромните бунища, които съм виждала. Първият етаж на поне половината домове липсва и къщите приличат на наколни жилища. Просто албанците не обичали да живеят до земята. Така 4-етажните къщи започват с бетонни колони, а нагоре са изписани в най-ярките възможни цветове. Това е единствената държава, в която от всяка къща висят огромни плюшени играчки или плашила.
Албанците са суеверни и така се пазят от уроки. Традиционно слагат и овнешки рога, които да пазят дома и семейството. Хотелските балкони пък са украсени... с висящи връзки чесън, отново от суеверие. Край пътя можеш да купиш от игла до танк, разказва ни Ристе. Противно на очакванията ни, че в страна, която всяка година има 3,5 млрд. евро приходи от наркотици и се слави с престъпност, престоят ни е спокоен, албанците - широко усмихнати и любезни, а единствените мрънкала и скандалджии се оказват, уви, хората от българския автобус.
Албанският език не прилича на никой познат. Странен е и ако нямате преводач, трудно можете да се оправите, защото голяма част от хората не говорят английски. Поръчването на вода винаги води до бурен смях от страна на българи и македонци просто защото в Албания думата за вода е "уй". Наздраве пък е "гъзуар". Един лев се разменя за 70 леки, колкото струва и една домашна малка ракия.
Храната е вкусна и истинска
Където и да седнете да хапнете в Албания, няма да съжалявате. Тук зеленчуците са вкусни и в края на декември има изобилие от прясна риба и морски дарове на прилични цени, като едно плато с калмари, миниоктоподи и скариди излиза около 10 лева. Традиционните манджи са типични за балканите - мусака, дроб-сарма, овнешка глава и т.н. Албанците обаче ядат и много ориз с месо, пици и спагети, които заедно с уникалното силно еспресо са прихванали от съседна Италия. Освен тирамису за десерт можете да хапнете сочни пресни плодове, трилече (подобен на реване десерт с глазура, сиропиран с три вида мляко и сметана), крем карамел. Местните вино, бира и ракия са с прилично качество. Най-прочут е конякът "Скендербег", който носи името на националния герой на Албания. Водачът обаче ни съветва да не купуваме такъв от пазара заради многото фалшификати и поръчва на желаещите да го опитат от бутилки директно от завода, предназначени за износ. Разказва, че не бива да пазаруваме и месни специалитети, защото често срокът на годност им се удължавал с нови фалшиви етикети отново и отново.
Маслините, които изглеждат много апетитно, всъщност се оказват свръхгорчиви, както и черният зехтин, който тук се произвежда наред с традиционния. Новогодишната трапеза като че ли имаше за цел да умори празнуващите с разнообразни и обилни ястия, сред които традиционно месо с качамак в гюведже, както и половинкилограмова прясна току-що приготвена ципура, сервирана като предястие след десетките мезета и преди основното - сочно пуешко месо с гарнитура от боб и качамак. Според нашите стандарти храната, предвидена от домакините ни в хотела за един човек, стига за трапезата на цяло българско семейство. Оказва се, че тук обичат да си похапват, а и било въпрос на чест да покажеш изобилие. Ристе разказва, че албанците са склонни да отидат с последните си пари на ресторант с цялото семейство, да поръчат за тройно повече хора, да опитат оттук оттам и да оставят блюдата недокоснати. Просто за да демонстрират, че могат да си го позволят. Противно на поредния предразсъдък, който занесох в Албания - че жените тук се държат едва ли не под ключ - на Нова година албанките демонстрираха понаедрели тела в прилепнали рокли от трико или в пайети и танцуваха свободно. Албанците с усмивки и аплаузи ни поздравиха за настъпването на българската нова година и дори набързо научиха стъпките на Дунавското хоро.
Амфитеатърът в Дурас е за щастливи кокошки
Амфитеатърът в центъра на Дурас кандидатства за включване в списъка на световното културно наследство. Построеният през II век римски паметник днес привлича туристи и щастливи кокошки. Всъщност вторите не плащат вход, а си кълват спокойно върху туристическата атракция, защото са на стопаните от съседните къщи. Домовете са вдигнати директно върху половината амфитеатър и не са отделени дори с ограда от него. Държавата предложила на собствениците да ги изкупи скъпо, за да открие и другата част от амфитеатъра или поне да го направи по-туристическо място. Собствениците отказали и предпочели да продължават да простират прането си до римското наследство и да продължат до получават част от приходите за входа на амфитеатъра, който е бил построен с капацитет 20-25 000 души. Паметникът е напълно запазен благодарение на земетресение, което затрупало тунелите му с пясък и така го консервирало за поколенията. В Дурас можете да се разходите по Старата чаршия, която всъщност е нова, да се полюбувате на част от крепостната стена, върху чийто широк зид преди столетия са се разминавали 4-ма конници едновременно, и да посетите панорамната сладкарница, която открива умопомрачителна гледка към пристанището, амфитеатъра, крепостта, площадите и въобще всичко, което си заслужава да се види от птичи поглед.
Най-познатият град в Албания е Тирана, затова ще се спра за кратко върху това, с което столицата ни посрещна. Задължителни спирки тук са мавзолеят на Енвер Ходжа, като пирамидата сега е празна и покрита с графити; паметникът на Скендербег с централния площад; уникалната шарена джамия от XVIII век, запазила невероятни стенописи; Историческият музей; бункер, до който се пази част от Берлинската стена, както и любимото панорамно кафене на Енвер Ходжа.
Берат - градът от царска България
Белият град с хилядите прозорци, както наричат Берат, е бил част от Първото и Второто българско царство. До XVII век носи и българското си име Белград. Туристите не пропускат да видят мощите на учениците на св. св. Кирил и Методий - свети Горазд и свети Ангеларий, които се пазят в уникална църква. В нея освен творбите на иконописеца Онуфрий можете да видите единствената олтарна икона в света на Богородица, която държи младенеца в дясната си ръка вместо в лявата, както и яйца от ему, които пазят дървения олтар от набезите на мравки и други насекоми. Крепостта и старият град са запазени и от тях можете да се насладите на уникални панорамни гледки. Или да се разходите до белия град със стари белосани къщи, накацали върху хълмовете под крепостта, които са дали името на града.
Круя - родният град на Скендербег
Круя е другата задължителна спирка, ако искате да твърдите, че сте били в Албания, обяснява Ристе за родния град на националния герой на страната Скендербег. В старата крепост се посещава музей, посветен на взетия за еничар албанец Джордже Кастириотич, който турците нарекли Искендер бей, с османското име на Александър Велики, а впоследствие било поалбанчено на Скендербег. Той печелил много битки за османската армия, докато по стечение на обстоятелствата не се връща в Круя и заради семейството си повежда албанското въстание срещу империята. Задължителна спирка освен старата чаршия, която предлага най-много възможности за купуване на автентични сувенири и подаръци от Албания, е и Етнографският музей. Често 25-годишната къща е подминавана от туристите, които не искат да гледат "овчарски геги". Всъщност домът крие уникално богата сбирка, която показва бита на албанците, а самата къща е изписана красиво и с вътрешен чардак, който спира дъха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
