Гл. ас. д-р Иван СТОЙНЕВ, преподавател по Право на конкуренцията в ЕС в Международната магистърска програма на ЮФ на СУ
Решението за предоставянето на заем на НЕК, с който да покрие задължението от около 1,2 млрд. лв. към руската „Атомстройекспорт" по арбитражното решение относно АЕЦ "Белене", е факт. Макар да може да се съжалява, че бе взето така прибързано, по-важно е сега да се види какви могат да бъдат последиците му от гледна точка на правилата на ЕС.
Една такава мярка може да има основания от гледна точка на икономическата логика и ситуацията в сектора на енергетиката, в частност състоянието на НЕК. От гледна точка на правния режим на конкуренцията в ЕС обаче селективното предоставяне на подобни средства с държавен произход, които поставят едно предприятие в по-благоприятно положение, поражда редица проблеми, които могат да имат дори по-тежки за страната ни последици от забавеното изплащане на обезщетението по арбитражното решение.
По своя характер гласуваният заем представлява държавна помощ по смисъла на Учредителните договори на ЕС (специално ДФЕС) и ако не е предоставена по реда, предвиден в правото на Съюза, ще се счита за несъвместима с Вътрешния пазар.
Съгласно действащото европейско законодателство една държава-членка може да предприеме подобни мерки единствено и само след предварително решение на ЕК. Задължението на държавите членки да „нотифицират" (съобщават) всяка дейност, която попада в приложното поле на чл. 107, § 1 на ДФЕС, е закрепено изрично. Към настоящия момент подобна нотификация от страна на компетентните органи у нас (в лицето на Министерство на финансите) не е направена. Вярно е, че ДФЕС не предвижда конкретен срок за изпращането на тази нотификацията, но е безспорно, че тя следва да бъде направена преди каквито и да било действия по отпускането на помощта!
Самото действие по нотифициране има суспензивен (възпиращ) ефект, ако от Комисията не е поискано изричното разрешение за предварително изпълнение. Ако подобно предварително изпълнение не е разрешено, всяко действие, което би предприела страната ни, автоматично ще превърне предоставените средства в незаконна държавна помощ.
Когато дадена държавна помощ е предоставена незаконно, ЕК изисква от националните органи да възстановят помощта. Възстановяването включва и заплащане на лихви върху възстановените суми. При това лихвата ще бъде дължима от датата, на която неправомерната помощ е била предоставена на разположение на бенефициера, до датата на нейното възстановяване. Съгласно Съда финансовите затруднения на едно предприятие не са доказателство за това, че възстановяването е невъзможно. Съдът посочва, че при подобни обстоятелства, липсата на всякакви възвръщаеми активи, които да генерират доход, е единственият начин, чрез който държава-членка може да докаже абсолютната невъзможност за възстановяването на помощта. Хипотеза, която е неприложима спрямо НЕК.
Важно е да припомним, че дори да бъде заведено дело от страна на България и НЕК срещу решението на Комисията, искът за отмяна на решението за възстановяване по чл. 263 от ДФЕС няма суспензивно действие (не спира изпълнението на решението на ЕК) и следователно сумата ще трябва да бъде или издължена доброволно, или принудително събрана.
И в двата случая финансовата стабилност на НЕК, защитата на която служи като претекст за приемането на това решение, ще бъде поставена в сериозен риск.
Разбира се, това може да не се случи, ако компетентните български органи нотифицират помощта, както бе заявено в медийното пространство. Но и в този случай задачата не е по-лесна, тъй като трябва да се докаже пред ЕК, че помощта е съвместима с Вътрешния пазар.
Процедурата за подобно индивидуално освобождаване е комплексна и доста дълга, като ЕК може да постанови решение най-рано два месеца след датата на нотификация и то в случай, че счете, че помощта не поражда основателни съмнения по отношение на съвместимостта. Ако обаче ЕК реши, че са налице основания за по-задълбочено разследване и преценка, то този срок може да достигне и над 18 месеца. В това време обаче ще текат лихви по неустойката, която се дължи на „Атомстройекспорт" (около 324 000 лв. на ден), което допълнително ще влоши състоянието на НЕК. И няма гаранция, че накрая Комисията ще приеме въпросната държавна помощ за съвместима с Правото на ЕС, дори по-скоро обратното...
Ето защо приемането на това решение, независимо от мнозинството в Парламента, крие риск да породи съществени проблеми във връзка с правилата на ЕС относно отпускането на държавна помощ. И доколкото то вече е факт, е необходимо много спешно да се помисли дали да бъде изпълнявано – и ако да, как да бъдат спазени правилата на ЕС. Нека го кажа ясно: последното ми се струва почти невъзможно! Така България всъщност ще трябва да избира между две негативни финансови последици, но едните (мерки от страна на ЕК) не само финансови...
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
