Съюзът между ГЕРБ и Реформаторите изглежда все по-труден
Петър Николов,
шеф на Института за дясна политика
Основните изводи от нашия месечен анализ са няколко. Първият е, че ситуацията в момента е нестабилна. Като това в най-голяма степен се дължи на противоборството между ГЕРБ и Реформаторския блок. То прави много трудна коалицията помежду им след изборите наесен. Защото РБ ще бъде изправен пред дилемата или да остане в опозиция, или да влезе в управлението, но да се постави в ситуация, сходна с тази от 2005 г., когато НДСВ се коалира с БСП и тази от 2013 г., когато "Атака" влезе в коалиция с ДПС. Което е равнозначно на бърз електорален разпад след това. Защото избиратели, спечелени по време на кампанията с анти-Борисов послания, няма да понесат коалиция между РБ и ГЕРБ. Вторият извод, който направихме, гласи, че в момента тече процес на възстановяване на класическото разделение ляво-дясно. Интересно от тази гледна точка бе времето на управление на БСП, които заговориха за лява България, тоест всичките им експерименти с либералния център и социално-либералния модел вероятно ще бъдат оставени на заден план. Третият ни голям извод е, че наблюдаваме трансформация на т.нар. български етнически модел у нас. Знаем, че той се характеризира с това, че българските мюсюлмани приоритетно гласуват за ДПС от четвърт век. В момента обаче със заявката на ГЕРБ, че ще вкара поне 10-ма души с мюсюлмански имена в управлението и това, че 1/5 от листите на РБ се водят от мюсюлмани, се навлиза в територията на ДПС и е начало на дългосрочен процес според нас. След изборите ще ни управлява по-скоро правителство на малцинството, отколкото широка коалиция. Не е възможно БСП по никакъв начин да остане в управлението, а ГЕРБ ще бяга от коалиция с ДПС. Ето защо по-скоро ще наблюдаваме модел, близък на този от 2009 г., отколкото някаква широка коалиция. ГЕРБ вероятно ще се коалират с ВМРО и НФСБ и ще разчитат на парламентарната подкрепа на РБ. Има реална опасност обаче след изборите наесен да не се сформира кабинет и отново да се отиде на избори, а това ще доведе до сериозни икономически и финансови проблеми.
Ако наесен ГЕРБ се върнат на власт, което най-вероятно ще стане, ще изглежда така сякаш последните две години у нас не са се случили. Тоест ГЕРБ няма да имат тази година на толеранс, която всяка нова власт има. А другият голям проблем пред герберите е, че в обществото има усещане, че победата им е неизбежна и може да не успеят да мотивират достатъчно добре своите избиратели. Проблемът на БСП е, че тя е шизофренна партия, в която партийните елити говорят на един език, а избирателите й - на друг. Те взаимно се лъжат. Докато БСП не намери златна среда, тя е обречена на перманентна криза. ДПС най-вероятно ще постигнат традиционния си добър резултат. Но проблемът им е, че те са силни в ролята си на балансьор. А за последната година и половина изхабиха изцяло този кредит на доверие. АБВ ще имат проблеми с прескачането на изборната бариера. Тя бе изградена около каузата анти-Станишев и сега, когато той не е лидер на БСП, силата на тази кауза отслабва. Атака ще плати цената за стореното от нея преди година и че предаде избирателите си. Резултатите на РБ със сигурност ще са по-добри от тези на атакистите, като въпросът при тях е стратегически - какво ще се случи след вота. Защото отношението към ГЕРБ разполовява РБ и може да не се съхрани единството на коалицията след изборите. Със стария закон за изборите у нас няма как да станем свидетели на честен вот и да няма купуване на гласове. За да се реши проблемът, трябва да има преди всичко машинно гласуване. Технологията му предполага да гласуваме на компютър, после резултатът автоматично отива в ЦИК и излиза стикер, който пускаме в урната. Така комисията на място преброява резултатите и те се засичат с получените на централно ниво. По този начин се гласува в много страни, които са имали проблем с контролиран вот като Латинска Америка и Индия. Просто у нас няма интерес да се приложи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
