Всички времена са разделни, а нашето малко надхвърля. Но, за съжаление, ние сме залив в световния океан. Височината на водата в България зависи от височината на водата в океана. В момента океанът се бунтува. Всъщност, ако трябва да говорим библейски, дойде времето на Армагедон - ужасното предсказание, че царете от най-далечните места ще се срещнат. И на всичкото отгоре те се срещат на същото място, където предсказанието поставя Армагедон. Това е мястото, където според Библията се събират армиите за битка. Положението зависи от общата воля на хората, на тези, които се наричат човечество. Знае се къде е раната. Тя не се лекува достатъчно бързо и достатъчно решително. Как отекват нещата при нас? Знаете ли как идват приливите във фиордите? На брега се вдига 1-2 метра вълна, а във фиорда-7-8-10-15 метра. Ние сме фиорд, при нас вълните отекват. При нас и глобализацията не е като хората, нито стопанството ни, и образованието не е в ред. Питат ме - мобилизираме ли се в този момент? Ние трябва да покажем дали се мобилизираме. Проблемът с водачите на народа е колкото сложен, толкова и прост. Водачите не се раждат, те се създават. Първо се създават сами като личности, и второ - създава ги нацията, нуждата да съществуват. Овчарят не води стадото, като стои пред него. Той води стадото пред себе си. Ако тръгнете пред овцете, те няма да вървят след вас. Но водачът вижда как "тече" стадото, както тече водата, както тече реката. И той, всъщност, проправя път. Но път, който вече е избран. А ние не сме си избрали пътя. Влизаме в едно невероятно сражение. А половината ни армия я няма. 2 млн. души - умни, добри, работливи българи, са навън. Няма ги в България. Хубавото е, че тези наши съграждани в чужбина се организират - нещо, което не съм очаквал. Те си направиха училища - събраха си децата, платиха си на учителите. Ние сме едно огнище, което пръсна искри и те запалиха нови огньове, макар и по-малки. Ходя на срещите на медиите ни в чужбина. Имаме около десетина вестника в САЩ, имаме телевизия, имаме великолепни вестници в Испания, с по-големи тиражи, отколкото вестниците в България. Направихме 14-15 училища в Англия. И най-важното - в тази зала, обърнете се и погледнете назад тези хора. Аз ги срещам вече няколко пъти. Те са, да не кажа нови хора, но показват черти, които мислехме, че нацията е загубила. Но, всъщност, огънят си гори. Може да не гори в добре оградено огнище, обаче гори! Ще ви кажа и нещо, което не е много за приказване. Писал съм в романа си "Сказание за времето на Самуила", че когато България почва да загива, е, тя не загива, но й се случват невероятни премеждия. Та тогава синовете не могат да обличат ризите на бащите си, защото са израснали с една педя по-високи от тях. Народът, който в момента се чувства застрашен, почва да ражда най-добрите си синове и дъщери. Дъбовете, когато идва страшна зима, даже когато предстои земетресение или потоп - раждат три пъти повече жълъди. Мен ме плаши тази красота на българските деца. Дали това не показва, че нашата нация просто трябва да се изплаши, че идва нещо лошо? И че тя ражда най-добрите си синове, за да ги вкара в битката? Това до известна степен и ме радва. Но ние трябва да го осъзнаем - че нашата нация, нашият народ по някакъв начин отреагира на заплахата със своята сигурност, със своята свобода, със своите ценности и ражда тези прекрасни деца. Трябва да го оценим.
Слово по време на Втората национална среща на клубовете "Млади възрожденци". Повече четете ТУК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
